Девети май – новият Рубикон

В катализатор се превърна избухналата миналата година украинска криза - и не само на глобалната конфронтация, но и на вътрешноблокови напрежения и разслоения. Те поставиха на изпитание здравината и функционирането на структурите на Европейския съюз.

В тази обстановка тържественият парад в Москва за отбелязването на юбилея се превърна в обект на дипломатическото задкулисие, а 70-годишнината от победата над хитлеризма стана заложник на новите геополитически сметки и пазарлъци. Както стана ясно, Ангела Меркел все пак ще отиде в Москва, но на 10 май. Спазвайки новата атлантическа дисциплина, българският президент няма да направи дори това. Но дали е взел решение по вътрешно убеждение?

Отсъствието на Росен Плевнелиев ще е важен индикатор за променения геополитически статус на родината през последната половин година. България за пореден път доказва, че е удобен съюзник - този път на Вашингтон.

Настъплението на Америка

Подготовката за новата Студена война всъщност започна доста преди сегашните украински събития. Форсираното от Вашингтон приемане в НАТО на балтийските страни (2004 г.), както и подкрепата за „цветните революции“ в Грузия (2003 г.) и Украйна (2004 г.) бяха генерална репетиция за миналогодишния Майдан в Киев, който заплаши да лиши Русия от „санитарен кордон“ и събуди у руснаците синдрома на обкръжената крепост. Присъединяването на Крим към Руската федерация, след като преди това Южна Осетия и Абхазия вече бяха превърнати в руски протекторати, на свой ред беше разчетено от Запада като опасен реваншизъм, насочен към възстановяването на съветската империя.

На практика обаче украинският възел се оказа инструмент за разширяване на американското влияние в Европа като част от глобалното настъпление на Pax Americana (б.р. - мир по американски). И то на фона на продължителните вайкания за упадъка на американската мощ и за оттеглянето на САЩ ту от един, ту от друг район в света!

Всичко това е илюстрация на уникалната ефективност на комбинирането на „твърда“ и „мека“ сила като условие за глобална американска доминация. Същевременно в медиите дезинформацията се съчетава с информационно затъмнение за все по-натрапчивия „военен профил“ на присъствието на САЩ в света. Както писа сп. „Нейшън“ (14 април 2015 г.), малцина знаят, че само през изминалата година Пентагонът е извършил 674 военни операции в Африка. Това е с 300% повече от 2008 г., когато бе основано специализираното командване на щатската армия „Африком“. Разбира се, много по-мащабна е американската роля в Близкия изток и Централна Азия въпреки частичното изтегляне от Афганистан.

Понастоящем иначе миролюбивият Барак Обама води цели три войни само в Близкия изток. Едната е в Ирак и Сирия - срещу „Ислямска държава“. Втората е пак в Сирия - чрез подкрепана противниците на режима и чрез подготовка на хиляди нови бойци в съседна Турция. Третата е от няколко седмици - в Йемен, където предоставя политическа и логистична подкрепа на коалицията на Рияд срещу шиитите хути, продължавайки войната на ЦРУ от въздуха срещу „Ал Кайда“ на Арабския полуостров.

До какво води доктрината за „смяна на режима“, се видя в Либия. Тя бе превърната от НАТО и Обама в емблемата на новия интервенционизъм срещу неза-висима държава с краен резултат - създаване на огромна база на ислямистки и криминални милиции, които взаимно се изтребват в стил „Лудия Макс“ само на неколкостотин километра от Европа. И междувременно - случайно или не съвсем - буквално наводняват Стария континент с нови и нови талази от бежанци.

Полша – новият „център на сила“

Основният инструмент за американско влияние на Стария континент винаги е бил Северноатлантическият съюз. С началото на украинската криза неговата активност отбеляза безпрецедентен скок, засегнал и България. Пактът, който доскоро търсеше поле за военна изява предимно извън своя периметър, днес отново е ориентиран на Изток. Предислоцирането на негови компоненти на предна линия и военните маневри следват една след друга. По логиката на огледалния отговор Русия също зачести мащабните бойни учения, маневри и демонстрации на мощ. Така неведнъж възникваха наистина опасни ситуации, напомнящи за инцидентите от времето на първата Студена война.

Големият пробив на Америка в Европа се дължи преди всичко на желанието на балтийските страни и на Полша да повишат стратегическата си значимост като преден пост на Запада и основна цел на „руския империализъм“. Именно тази амбиция на новия „център на сила“ във Варшава улесни вашингтонските стратези да прокарат инициативата за създаване на пояс от „фронтови държави“, включващи шест страни: Латвия, Литва, Естония, Полша, Румъния и България (любопитно отсъстват Унгария, Чехия и Словакия, които иначе нямат добри спомени от „братската съветска помощ“ през 50-те и 60-те години на ХХ век).

Със създаването на тази конфигурация се цели внушаването на хипотезата за повишена опасност на въпросните държави от руска агресия и окупация. Всъщност става дума за предизвикателства от различно естество, обединени в рамките на новата антируска стратегия на Обама.

Докато за балтийските държави основен проблем представляват руските малцинства и възможността от повторение на някакъв вариант на украинската криза, за Полша проблематична е историята на двустранните й отношения с Москва. За Румъния например основната стратегическа цел е съседна Молдова, разкъсвана от проевропейски и проруски настроения и интереси.

Единствено България няма валиден стратегически интерес от незаслуженото си присъединяване към фронтовия ешелон от страни членки на ЕС. Затова пък при сегашния управляващ екип София безпроблемно се включва в мероприятията по по-нататъшна милитаризация на черноморското пространство.

Изпитание за Меркел

Украинската криза бе предизвикана и от дефицита на реализъм от страна на тогавашното ръководство на европейските институции, както и у главните играчи на континента. Меркел трябваше да се убеди, че възникналият конфликт в Украйна ще носи единствено негативи за Германия. Те са свързани не само с компрометирането на икономическото сътрудничество с Русия, но и с разширяване на влиянието на САЩ на континента. А и със засилването на лидерските амбиции на Полша.

Иронията на европейската история е, че 70 години след приключването на разпалената от Хитлер война Берлин се превърна в главен фактор на мира. Инициативата на германскоренския тандем Меркел - Оланд за сключването на примирието в Минск, което да бъде последвано от трайно уреждане на конфликта, представлява и единственият шанс за отстояване на автономността на Европа. Оттук насетне ще се наблюдава контрастното отношение към събитията във и около Украйна. Докато в Берлин и Париж ще преобладава конструктивната нагласа за преодоляване на конфронтацията, в НАТО, англосаксонския лагер и Североизточна Европа ще звучат войнствени изявления. И не само: изпращането на военни инструктори от САЩ, Великобритания и Канада, както и на оръжие за Украйна вещаят нови драматични епизоди.

Както неотдавна писаха в американското списание „Нешънъл интерест“ анализаторите Греъм Елисън и Дмитри Саймс, вероятността САЩ и Русия да бъдат въвлечени в ядрен конфликт заради Украйна се увеличава. Подобни мнения изказват и руски анализатори, които смятат, че сегашното ниво на конфронтация е по-високо дори от времената на „истинската“ Студена война.

Всичко това още повече увеличава значимостта на залога на Меркел - да се намери политически изход от кризата.

Подобен ендшпил би затвърдил централната роля на Берлин и в по-широк план тази на германско-френския тандем. Е, с цената на почти пълното обезличаване на Брюксел.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител