Отблъсква и тесният вътрешен пазар, на който вече отсъства работна сила, тъй като тя вече напусна страната. По-квалифицираните българи вече не работят тук. Всичко това създава тъжна картина и нашата идея да привличаме чуждите инвеститори чрез ниски данъци се оказа несъстоятелна. А хората, които го предлагаха обаче, не смеят да си го признаят.

 

Чуждите инвеститори имат проблем и с институционалното обслужване. Видяхме в последно време френският посланик да сочи съдебната система, която често е враждебна, бавна, корумпирана. Питам се от колко време се опитваме да направим и електронно правителство. Това е основното, което облекчава чуждия инвеститор. Да направим сравнение не с държавите от Европейския съюз, а например с Грузия. Там цялата администрация е електронизирана и от едно гише можете да получите всичко документи на всякакви инвеститори, докато администрацията в България системно бойкотира това. Не се виждат решителни действия и в момента за работа по електронното правителство, но това трябва се направи максимално бързо. Без всякакви уговорки и аргументи, които прикриват липсата на желание да се върши работа.

 

Оказа се, че има изтичане на капитали от страната след случая в КТБ. Но трябва да подчертая, че капиталите изтичат по същата причина, поради която не идват. Включително и случаят с КТБ показа една непрозрачна банкова система, която е неефективна, с непрозрачни правила и скрита намеса на държавата в една или в друга посока. Естествено, това пак отблъсква капитала.

 

Очакваме средства от еврофондовете, истината е, че в момента все пак идват някакви пари по линията на еврофондовете. Нетният капитал, идващ по други линии, по правило е почти нулев, за разлика от периода преди краха на глобалния финансов балон. Преди действително имаше сериозен приток на финанси отвън, а сега частният капитал разглежда България като силно рискова страна, с ограничен пазар и работна ръка, което прави страната неинтересна за инвестиции.

 

Колкото до родните предприемачи, да не забравяме, че техните интереси и поведение са същите като на чуждите. Няма разлика. Те се интересуват от абсолютно същите неща, от които се интересуват и чуждите инвеститори. За разлика от чуждите предприемачи обаче, българските не разбраха, че да плащат големи заплати не е проблем. Стига да имат конкурентно производство, тъй като ако не плащат високи заплати, сравними с тези в ЕС, работната сила просто ще напусне страната, което и става. Водихме упорита борба срещу минималните работни заплати, които и без това са мизерни в сравнение с европейските. Покачването на заплатите също е самоубийствено. Поради тази причина 2 млн. българи не работят за българския бизнес, а за конкурентния.

 

Идеята на премиера Бойко Борисов за производство на автомобили в България е възможна, но няма да стане от само себе си при такъв климат. Това би могло да се случи, ако радикално променим средата и създадем някаква заинтересованост. Другият вариант е държавата пряко да подкрепи подобно нещо. Според мен и двата варианта са трудно осъществими.

 

Все още има възможност да промени на бизнес средата. Ключовият момент, лакмусът в желанието за реформи, е в незабавното въвеждане на електронното правителство. И то без всякакви уговорки за трудности. Чуждите инвеститори трябва да могат бързо да разрешават всички свои проблеми, по възможност на едно гише, за най-много 1-2 седмици. Това многократно ще ускори вземането на решения и ще облекчи поемането на рискове. Трябва да се провежда и политика на високи доходи, защото с ниските от една страна отблъскваме квалифицираната работна ръка от страната, а от друга – свиваме пазара. Ние сме най-бедната страна, с африкански заплати. Така не може да се развива икономиката. Не знам по какъв начин това може да се обясни на българския бизнес, но според мен той трябва да го разбере, ако иска да оцелее изобщо.

 

Възможно е бързо да се направи електронно правителство, въпреки този институционален хаос. Докато ние се заминаваме с това, някои страни го направиха няколко пъти. Причината да нямаме е не, че не можем, а че не желаем. Българската администрация не желае да има такова електронно правителство. Ако искаме пример за диктаторско решение на този въпрос, това е Грузия. Да поканят Михаил Саакашвили да каже как е решил този въпрос. Според мен Бойко Борисов и Михаил Саакашвили имат някои общи черти. Само така може да се въведе е-правителство въпреки институционалния хаос и административното упорство. Аз не виждам по какъв друг начин тези хора в администрацията ще бъдат накарани, защото липсата на електронно правителство, е условие за корупция. Лошата администрация е заинтересована да няма електронно правителство, за да може по всякакъв начин да изнудва бизнеса. Това е основната причина за нежеланието да се инвестира.

 

Ако се намесят решително, и политиците могат да го решат. Но ние знаем, че нашата политическа класа също страда от корупция, така че не се знае кой в каква посока се намесва. 

 

 

 

 

 

 

 

 

БГНЕС