Нетна оценка на Европа

Първата е кризата на Европейския съюз. Общността започна съществуването си като система за икономическа интеграция, но замисълът беше тя да бъде нещо повече - институция, която да създаде европейци. Националните различия между европейските държави обаче са реални и се оказаха дестабилизиращи. Проектът на ЕС нямаше за цел да премахне тези държави, а да припокрие националните идентичности с европейска идентичност, която да създаде обща култура и да намали особеностите на отделните страни.

Подтикът за цяла Европа бяха благоденствието и мирът. ЕС трябваше да създаде трайно благоденствие, което да премахне опасността от конфликт. Предизвикателството в този смисъл беше, че благоденствието е в най-добрия случай циклично, а също така е регионално. Европа полага усилия за интеграция, защото без общо благоденствие ще се провали стремежът за привличане на европейците далеч от ограничената съблазън на държавите. Затова кризата на ЕС, съсредоточена върху “Европейския полуостров”, е криза на дестабилизиращите сили, като под понятието “Европейски полуостров” в анализа на “Стратфор” се има предвид регионът на запад от линията Санкт Петербург-Ростов на Дон до Иберийския полуостров и Атлантическия океан. На изток от тази линия е Русия, която до голяма степен е ограничена върху сушата за разлика от Европейския полуостров, който има близка връзка с океаните и затова участва в глобалната търговия. В Русия, която разчита на по-трудния и по-скъп в сравнение с морската търговия сухоземен транспорт, тенденцията е да бъде значително по-бедна от Европейския полуостров.

Според “Стратфор” втората криза се корени в стратегическата структура на Европа. Като се оставят настрана отдалечените острови и други полуострови, съставящи Европа, основният въпрос за континента е отношението между до голяма степен единната, но по-бедна сухоземна територия, доминирана от Русия, и по-богатия, но доста по-фрагментиран полуостров. Между Русия и полуострова има гранична земя, която в различни моменти е била под контрола на Русия или на някоя сила от полуострова, или по-често е била разделена. Тази земя понякога е независима и суверенна, но рядко. По-често, дори когато е суверенна, тя попада в сферите на влияние на други страни.

Граничната земя се състои от два дяла - първият обхваща Беларус, Украйна и части от Балканите, а вторият включва Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България. След Втората световна война руската сила се разшири към втория дял и по-нататък. След разпадането на СССР тези страни станаха суверенни, а влиянието на полуострова се придвижи на изток и две негови институции - ЕС и НАТО - погълнаха втория дял. Когато стана това и балтийските страни бяха включени заедно с втория дял, Беларус и особено Украйна се превърнаха в разделителна линия и буфер.

През 2008 г. се случиха две важни неща. Първото и по-малко значимо беше руската война с Грузия, която показа, че Русия възвръща положението си на важна и способна регионална сила.

Второто и по-съществено беше икономическата криза, която доведе до постепенно разкъсване на европейското единство. Интересите на Европейския полуостров се разделиха на четири: тези на германска Европа (Германия, Австрия и донякъде Чехия); на средиземноморска Европа; на източната граница на ЕС; и на останалата част от Северна Европа.

Според “Стратфор” ЕС най-добре може да бъде описан като континент, дърпан в различни посоки, а това дава на руснаците известно успокоение. Сриването на цените на петрола и неспособността на Русия да използва приходите от нефта за изграждане на разнообразна и устойчива икономика са присъщи ограничаващи фактори за нейната сила. В Украйна руснаците се сблъскват с два проблема - провала на разузнаването и ограниченията за техните военни сили. Но те бяха спасени от разпокъсаността на Европейския полуостров. Източноевропейците искаха категорични действия от Европа, но такива не последваха.

Наложените санкции причиниха болезнен ефект, но не повлияха върху стратегическата политика на Русия. И така, доколкото граничната земя има покровител, това не е Европа, а САЩ.

Германците нямат желание напълно да отблъснат Русия заради Украйна. Французите са разкъсвани в различни посоки, а южноевропейците не се интересуват от несвързани с ЕС въпроси освен мюсюлманската имиграция.

Според направената от Стратфор “Нетна оценка на Европа” континентът в общи линии продължава да е разделен на географска основа, а Русия все още е в по-слабата позиция. Нейната сравнителна сила обаче се увеличава благодарение на надигането на разнопосочни интереси в ЕС, като главната й грижа по отношение на континента не е Европа, а САЩ. Затова кризата в ЕС ще повлияе на ситуацията в Русия, а тази фундаментална криза изглежда неразрешима в сегашната рамка на дискусиите. Те ще бъдат изместени от дълговете и изплащането им към създаването на устойчив Европейски съюз, в който Германия може да не е в състояние да изнася каквото поиска, а ще трябва да приеме лимити на просперитета си съотносим с нейните партньори. Тъй като политиката прави това малко вероятно, разпокъсаността на Европейския полуостров ще се увеличи, а с нея и сравнителната сила на Русия, което ще въвлече САЩ, пише в заключение “Стратфор”.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител