Алтернативна реалност

В началото на "хибридната война", която поведе Русия срещу Украйна миналата година, руската пропагандна машина представи руския съсед като неонацистка държава, чиито войници са изгаряли села и разпъвали на кръст деца в рускоезичния изток. Но след грандиозния военен парад, който проведе Русия на 9 май по случай победата й над германския (и както се подразбира, украинския) фашизъм, започна да се оформя нова сюжетна линия. Сега Украйна е описвана като провалена държава. Тя не е в състояние да изплаща дълга си и нарушава всички международни норми, а западните й спонсори са обхванати от паника. Всеки момент може да избухне нова революция на Майдана - мирисът на изгорени гуми се носи във въздуха.   Западните лидери, продължава повествованието, осъзнават своята грешка и се тълпят да се реваншират на великодушния руски лидер Владимир Путин, който се опита да ги предупреди да не подкрепят Украйна. Първа беше германската канцлерка Ангела Меркел, която поиска аудиенция при Путин. После американският държавен секретар Джон Кери измина дългия път до Сочи, за да засвидетелства своята почит.   "Америка осъзнава, че не си заслужава да разваля отношенията си с Русия заради Украйна", обяви главната руска телевизия "Първи канал". И намекна, че военната мощ на Русия и съюзът й с Китай са принудили Америка да се върне на масата.   Военните картини, които преобладаваха по руската телевизия през последната година, са изместени от приказки за дипломатически победи и украински провали. Според "Първи канал" ако войната започне отново, това ще направят отчаяните украинци.   Това ново повествование не е предназначено само за руската публика. Веднага след като Кери си тръгна от Сочи, Русия изпрати свои емисари в Киев, които да кажат на украинския президент Петро Порошенко, че Америка и Европа са го изоставили. Другата публика беше Европейският съюз, който на 22 юни ще реши дали да удължи санкциите си срещу Русия. Ако Америка иска да се реваншира, какъв е смисълът да разваляте хубавия бизнес с нас, пита Москва.   Всъщност американски източници настояват, че посещението на Кери не е било с цел реванширане, а за да се провери какво мисли Путин по няколко въпроса. Ще работи ли Путин срещу Америка по отношение на Иран? Готов ли е той да сътрудничи в Сирия? Ще спре ли да се меси в Украйна? Изглеждаше, че отговорът и на трите въпроса е "не". Кери също така отправи послание в отговор на дрънкането на ядрени оръжия от Путин: не прекалявайте с изпробването на военната решимост на НАТО, защото това ще има обратен ефект. Путин представи посещението на Кери като дипломатически триумф, но сега е изправен пред въпроса какво да прави по-нататък.   Ситуацията в Украйна стига до патово положение. Въпреки че Путин подкрепи Минското мирно споразумение през септември миналата година, неговите цели са противоположни на тези на Украйна и Запада. Той иска сепаратисткият Донбас да остане част от Украйна, но като отворена рана, в която Русия може да бърка, когато има нужда да контролира страната. Само когато получи това "политическо уреждане", той ще обсъжда затваряне на границата с Украйна. Западът иска Русия да обезопаси границата и да изтегли силите си от Украйна, така че местни избори в Донбас да могат да подготвят почвата за реинтеграцията му. Това би противоречало на целта на упражнението на Путин.   Конфликтът обаче не може да бъде замразен без постоянно руско военно присъствие и финансова подкрепа за бунтовниците. След продължаваща една година война хората в Донбас не са готови да бъдат управлявани от Киев, но мнозина започват да недоволстват от бойците, които завземат властта в техния регион и делят помежду си руската хуманитарна помощ. Ако Русия се оттегли, бунтовническите правителства могат да паднат. Това може да обясни новото струпване на руски войски и оръжия по границата на Русия с Украйна, за което съобщават наблюдатели.   Вътрешните борби между сепаратистите вече започват. На 23 май в колата си беше взривен бунтовническият командир Алексей Мозговой, който оспорваше правомощията на подкрепяното от Москва правителство в Луганск и държеше на "борбата за независимост". Неговото убийство съвпадна с решението на Русия да изостави - поне засега - проекта си за създаване на голям руски анклав в Украйна.   "Кремъл искаше да води тази война на ниска цена", казва Александър Баунов от изследователския Московски център "Карнеги". Ако войната бъде възобновена, цената ще е висока.   Русия вероятно ще бъде подложена на нови санкции, които могат да сринат нейните банки. Тя също така ще трябва да изпрати голям брой редовни войски в Украйна, а това не се подкрепя от повечето руснаци. Надеждата на Кремъл е, че Украйна просто ще рухне под тежестта на икономическите си проблеми. Но както е разбирал Кери, Путин няма да остави на мира Украйна. Ако всичко друго се провали, Русия ще изостря ситуацията, както целят да покажат нейните военни учения в региона. Една истинска война би изисквала по-голяма мобилизация на руската общественост, контрол върху всички области на обществения живот и повече репресии. Кремъл вече потиска всяка независима политическа дейност в страната.   През последната седмица той излиза извън полето на политиката. На 23 май Путин подписа закон за "нежеланите чуждестранни организации" в Русия. Два дни по-късно правосъдното министерство определи две от най-уважаваните фондации за наука и образование в страната като "чуждестранни агенти". Едната - "Либерална мисия" - е ръководена от 81-годишния бивш министър на икономиката Евгений Ясин. Другата -"Династия", подкрепя естествените науки и образованието.   Тя е финансирана от 82-годишния учен, филантроп и основател на най-успешната телекомуникационна компания в страната "Вимпелком" Дмитрий Зимин. "Династия" избягваше политиката, избрала за своя цел по-скоро изграждането на класа от просветени мъже и жени с независимо мислене. Посланието на Кремъл не можеше да бъде по-ясно: в Русия вече не е добре дошла каквато и да било дейност, която е независима от държавата.   По БТА.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/alternativna-realnost-news234707.html

Свързани новини: