Март
2025
08/12/15 07:35
(http://www.klassa.bg/)

Реджеп Ердоган - Утопичният султан

Реджеп Ердоган спечели всички кметски и парламентарни избори, на които се яви за 20 години. А на 10 август 2014 г. бе избран с 52% от гласовете на народа за държавен глава на първия в историята на съвременна Турция пряк вот за президент. Но след пировата победа на основаната от него проислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на парламентарните избори на 7 юни т.г. Ердоган временно се прости със свръхмерака си - да превърне Турция в президентска република.

Преди два месеца турският президент се събуди с първия си изборен провал - 60% от избирателите подкрепиха парламентарната система, а не мечтата му - да стане най-могъщия самодържец на утопичната Нова Турция, лидер на териториите на някогашната Османска империя и неформален халиф на ислямския свят.

Това го принуди временно да замрази амбициите си, но не и да се откаже от тях. Блажени са онези, които вярват, че човекът, в чийто политически речник не съществува думата “загуба”, се е примирил. Чрез тактически маневри той продължава да диктува правителствената политика от бляскавия си дворец в Анкара. От чирака си - премиера Ахмет Давутоглу, Ердоган очаква не да формира коалиционно правителство, а да поведе страната към предсрочни избори през ноември. С надеждата ПСР да спечелят достатъчно, за да формират четвъртия си самостоятелен кабинет, който да продължи с неоосманистката му политика.

За постигането на тази цел Ердоган сега е обвиняван, че печели точки с поредната офанзива срещу кюрдите.

В началото на политическия си възход Ердоган бе сравняван по значимост и влияние с бащата на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Но за разлика от него, “модерният султан” е твърдо убеден, че Турция трябва да скъса веднъж завинаги с традиционния републикански модел. За него парламентарният режим е “кола със задръстен резервоар, от който страната се задъхва”, а демокрацията - “трамвай, на който се качваме и слизаме на желаната от нас спирка”.

За критиците му Ердоган е човек с неутолима жажда за власт - откровен деспот, който зловещо отстранява всички противници по пътя си. Той безскрупулно се разправи с военните, протестиращите от истанбулския парк Гези, гюленистите, вътрешна опозиция и подчини всички демократични институции. Боготворящите го върли негови привърженици същевременно сравняват лидерските му качества с тези на пророка Мохамед.

През 1997 г., докато бе кмет на Истанбул, Ердоган бе осъден на 10 месеца затвор и 5 години изгнание от политиката. Причината е, че рецитира публично стих от ислямски поет: “Джамиите са нашите казарми, куполите - шлем, минаретата - щикове, а вярващите - нашият аскер.” И кемалистите го разтълкуваха като призив за джихад.

През 2002 г. обаче спечели убедително изборите със своята ПСР, през 2003 г. стана премиер и от тогава не пуска властта.

В последните години той се разправи безмилостно с най-опасните си “врагове” - независимите магистрати и генералитета, който бе могъщ пазител на светския характер на турската държава. Мегапроцесите “Ергенекон” и “Чук” пък се изродиха “в лов на светски вещици”, за което виновна се оказа “паралелната държава” на най-новия враг - ислямския духовник и доскорошен съюзник на Ердоган Фейтула Гюлен.

Дали пък всичко това не е ловка защита на интересите на народа, въпреки народа? Засега поне изглежда, че не е.

Лимонада и гевреци за книга

Реджеп Ердоган е роден на 26 февруари 1954 г. в черноморския град Ризе в бедно консервативно семейство. От 13-годишен живее в Истанбул, където завършва ислямско духовно училище. Продава лимонада и гевреци в своята махала в квартал Касъм паша и с първите спечелени пари си купува книга. Завършва задочно бизнес и икономика. Не владее западни езици. Заради политиката се разделя с най-голямата си страст футбола. Женен е за Емине Ердоган, с която имат 4 деца - двама синове и две дъщери, трима от които женени. Радва се и на внуци.

За него

КЕМАЛ КЪЛЪЧДАРОГЛУ, ЛИДЕР НА ОПОЗИЦИОННАТА НАРОДНОРЕПУБЛИКАНСКА ПАРТИЯ: Пристрастен е и вреди на турската демокрация

Президентът, съзнателно или не, се отказа от своята надпартийност. В стремежа си да критикува опозицията и да подкрепя собствената си партия преди изборите, той продължава да се държи като партиен лидер, а не като държавен глава. Така Ердоган всъщност вреди на Партията на справедливостта и развитието, но най-много страда турската демокрация.

ВЛАДИМИР ПУТИН, ПРЕЗИДЕНТ НА РУСИЯ: Мъж на място срещу европейските гъски

Предложих на турския президент първоначално да запазим в тайна споразумението за проекта за газопровод “Турски поток”. Защото несъмнено ще ядосаме много европейските гъски, които още утре ще долетят с крясъци в Анкара. Но Ердоган доказа, че е мъж на място, на когото може да се разчита. Той отсече твърдо, че ние не крадем от никого нищо, играем открито и затова няма нужда да се крием.

ДЖО БАЙДЪН, ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА САЩ: Проблемен съюзник

Турците отдавна са наши много добри приятели и съюзници в НАТО. Аз лично имам чудесни взаимоотношения с Ердоган, на чиито лидерски качества винаги съм се възхищавал. Но понякога имаме проблеми. За съжаление той твърде късно призна, че сме били прави за джихадистите и действията му срещу опозицията и чак сега се опитва да запуши границата си със Сирия.

БАШАР АЛ АСАД, ПРЕЗИДЕНТ НА СИРИЯ: Пряко отговорен е за кризата в Сирия

С Ердоган някога бяхме близки приятели, но той подкрепя твърде фанатично идеологията на “Мюсюлманските братя”, които са гнездото на “Ал Каида” и “Ислямска държава”. Саудитска Арабия и Катар също подкрепят терористите, но те не минават през тяхна територия, а през Турция. Ердоган е прекият виновник за всичко, което се случва в Сирия.


Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки

новините от вчера Новините от вчера
новините от днес Новините от днес

Търсене


Архив

ПоВтСрЧеПеСъНе
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31      

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване