Полк. Даскалов: Под 2% от бойците ни стресирани след мисия

Военнослужещи, които се връщат от мисия с начални прояви на посттравматично стресово разстройство, които откриваме тук са между 1,2 – 1,6 до към 2%. Това каза пред БГНЕС полк. Красен Даскалов, началник на Центъра за психично здраве и превенция на ВМА.

Д-р Даскалов обясни, че обикновено това са между 1 или 2 души от завръщащите се от мисия. С намаляването на контингентите и с намаляване на интензивността на работата им, процентът леко спада. В тези случаи се наблюдава необяснима тревожност, спомени, които се връщат в ситуация, която е подобна на тази довела до стреса.

Има оплаквания и от трудно заспиване и неспокоен сън. След като се установят тези прояви, се информира психологът на съответния вид въоръжени сили, с което се включва системата на психологично осигуряване там. На третия и шестия месец се правят срещи, разговори, тестове и това продължава до момента, в който психологът установи дали военнослужещият е преодолял този стрес или пък нещата се задълбочават и тогава го праща, ако се наложи или в центъра, или в клиника.

Полк. Даскалов каза, че е имало няколко такива случаи. До момента най-много военни с посттравматично стресово разстройство е имало във Втория контингент в Ирак. С военните тогава по време на мисията е имало психолог и по негово предложения още тогава са върнати 7 или 8 души, а двама от тях по-късно са се уволнили. Дори и след трагичния инцидент в Кербала, при който загинаха петима български военнослужещи не е имало по-висок процент на посттравматичен стрес, каза специалистът.

В света темата за стреса по време на бойни действия и старт на изследванията за това се повдига след войната във Виетнам. След нея процентът на посттравматичен стрес сред ветераните в американската армия е 15 до 30. Посттравматичният стрес след мисията на ООН в Ливан е 15%, а сред американските войници след мисия в Сомалия е 8%. За Ирак този процент при американските войници достига 15. Посттравматичният стрес в американската армия в мисията на НАТО в Афганистан ISAF е достигнал 11%. 3% е стресът сред холандските бойци в бивша Югославия, като особено травмиращо за тях е било клането в Сребреница.

"Най-травмиращият момент в Сребреница по отношения на холандските военнослужещи е, че те не са имали право да се намесят. Така са избивали мюсюлманите буквално пред очите им, но без да могат холандците да направят каквото и да е било", каза полк. Красен Даскалов. Обяснението за това защо процентът на посттравматичен стрес сред българските военнослужещи е под 2, психолозите откриват в сравнително кратката продължителност на мисиите на българските военни – 6 месеца, при 12 например за американската армия.

"Втората причина е, че българските войници имат желязната мотивация и знаят защо са там за себе си – чисто финансова и възможността със заработеното да постигнеш някакви свои цели, т.е. не парите като такива, а като средство за постигане на цел. Но пък това очевидно работи", каза полк. Даскалов. Друга причина, която той посочи е, че българските бойци отиват на мисия много открити – готови за нови преживявания, на нов опит към нещо, което да научат, да видят, докато други нации отиват с идеята, че там нещо ще загубят – време, кариера, умения.

"За щастие до този момент от 1991 г. насам нямаме военнослужещ, който да е проявил рисково поведение по време на мисия. Няма военнослужещ, който да е върнат от мисия заради психологични или психиатрични проблеми", категоричен е началникът на Центъра по психично здраве и превенция. Центърът следи за психичното здраве на участниците в първата задгранична мисия на българската армия в Камбоджа от преди 24 години. Това се прави на четири етапа. Първият е още преди заминаване, когато се изготвя психологична оценка на бойците преди да заминат за мисия.

До преди няколко години тя е била до такава степен важна, че хора, които психолозите преценявали като негодни, не са заминавали на мисия. От 4 години психолозите в поделенията правят тази оценка и тя няма толкова определяща тежест за участието на войника в мисия, обясни д-р Даскалов. Ако все пак има бойци, които покажат някакви промени в психичното състояние, те се насочват в Центъра и оценката, която тук правят е решаваща за това дали ще заминат. Промяната е по няколко причини – едната финансова, другата е, че така се дава възможност на психолозите по места да правят оценката на хората, които се предполага, че познават.

След като се подберат хората за мисия се прави и обучение по психологическа подготовка, което е 3-дневно и по-засилено от ежеседмичните часове за всички военни в армията. То е концентрирано върху особеностите на самата мисия. Преди време първоначално е имало екип психолози, които посещавали мисиите. С началото на мисията в Ирак, с контингента е бил изпращан и специалист по психично здраве, за да бъде с бойците там през цялото време.

Това е продължило до края на миналата година, когато с края на мисията в Кабул, Афганистан, ръководството на армията преценява, че на оставащия в Кандахар контингент не е нужен психолог, разказа началникът на Центъра. "Така че в момента психолог зад граница няма", заяви полк. Даскалов и посочи, че и той е бил психолог по време на мисията в Кандахар. Той си спомни, че тогава е имало рекорд от 106 ракетни атаки по базата.

След като бойците се завърнат от мисия още с кацането в България успоредно с медицинските прегледи, те попълват и психологически въпросник, за да се установи дали има прояви на посттравматични стресови разстройства. След това се провежда и групова работа с тях, в която и могат да кажат какво се случило и как се чувствали там. У нас военните психолози, за разлика от колегите им по света, обаче, не работят със семействата на бойците, които са на мисия. "Дали работим със семействата? Не. Въпреки многократните предложения към редица министри, министерство на отбраната по някакви причини вече дълги години не разпознава тази дейност и не я приема като нещо, с което би трябвало да се ангажира", каза полк. Даскалов. 

Прочети цялата новина http://pik.bg/полк-даскалов-под-2-от-бойците-ни-стресирани-след-мисия-news382162.html

Свързани новини: