Изгубени в превода на Шекспир - от българския до маорския и клингонския

Най-известните британски пиеси са преведени на стотици езици, сред които маорски, клингонски и този на глухонемите. Но могат ли наистина неприличните шеги и трагични сюжети на Шекспир да преодолеят езиковите граници, пита се Брендън Коу в материала си за Би Би Си относно "изгубените в преводите" на Уилям Шекспир.  По време на сутрешното представление на "Ричард III" в лондонския театър "Глобус" вопълът на главния герой "Заменям кралство за кон" предизвиква неочакван смях. Причината? Два часа и половина след началото на постановката това са първите думи на английски. Продукцията на мандарин, поставяна от Националния китайски театър, е част от вълната азиатски преводи, които видоизменят наследството на Шекспир. От 17 август в "Глобуса" за кратко няма да се играе "Шотландската пиеса" ("Макбет"), ами ще се представя " Кантонската пиеса", тъй като хонконгското театрално студио "Танг Шу-Уинг" ще изпълнява "Макбет". Това, разбира се, не е първият път, в който Шекспир е преведен. Досега само за 21 век сме видели Шекспир на маорски, на езика на глухонемите и дори - с комплимент към феновете на "Стар Трек" - на клингонски. "Хората смятат, че той е универсален писател. Но е по-сложно от това", казва Андрю Диксън, авторът на книгата "Пътешествия около Глобуса на Шекспир".  "Това, което го прави толкова известен по света, е, че пиесите му са страшно "подвижни". В тях има неща, с които лесно можеш да си играеш. Можеш да ги разчлениш, после пак да ги сглобиш и всичко ще си работи наред", смята той. Но възможно ли е на чужд език наистина да предадеш всички аспекти, които правят пиесите на Барда толкова велики, без да изпуснеш нещо - от римата до хумора? Преводач, предател "Има италианска поговорка: "traduttore, traditore" или "преводач, предател", казва артистичният директор на Кралската шекспирова компания Грегъри Дорън. В момента той работи по китайските версии на "Хенри IV" и "Хенри V", които КШК ще представи в Пекин и Шанхай догодина.  "Поставих "Венецианският търговец" в Япония и те ме попитаха: "Какъв превод искаш - буквален, по смисъл или лиричен?" Казах, че искам и трите едновременно. Но звукът също е важен - как ускоряваш темпото, как забързваш и забавяш произнасянето на гласните и съгласните", казва той. Шекспировият ямбичен пентаметър  е практически невъзможно да бъде пренесен в друг език, твърди директорът на Шекспировия институт Майкъл Добсън. Появява се и логистичният проблем с буквалното превеждане, защото малко езици имат толкова много едносрични думи като английския. Преводите му дума по дума на всеки друг език отнемат почти 2 пъти повече време да се изговорят. Новозеландска трупа изпълнява пиесата "Троил и Кресида" на Шекспир на маорски език в театър "Глобус". Снимка: Tony Nandi/LNP/REX. "В българската версия на "Дванайсета нощ" сър Тоби Белч ( бел.прев. - Тоби Оригващия се или Тоби Оригнята, belch - оригване ) е превърнат в сър Тоби Хлъц, защото думата "оригване" (belch) отнема твърде много време да се изговори на български език, а думата за "хълцане" може да бъде произнесена едносрично" казва Добсън. Понякога дори сюжетът се налага да бъде променен, за да се вмести в рамките на местните култура и социални условия. Британската публика може да смята края на "Ромео и Жулиета" за трагичен, но в Япония това не е задължително да се случи, тъй като на двойното самоубийство може да се погледне като социално приемливо и дори достойно. Хуморът също не е лесна работа - особено когато е поднесен с конкретна фраза. Клоунадата е по-лесна от вербалното остроумие. Убийците в мандаринския "Ричард III" поднасят комично представление с телата и движенията си, което е смешно отвъд езиковите бариери, казва Дорън, тъй като китайските версии рядко превеждат пиперливите реплики. Корейско представление на "Бурята" по Шекспир от 2011 г. по време на Международния фестивал в Единбург. Снимка: Steve Black/REX. Театралният историк Денис Кенеди режисира китайски вариант на "Както ви харесва" в Пекин, където ще се завърне отново през 2016 г. с "Венецианският търговец". "В шекспировия хумор има два елемента. Единият е вербален, който понякога, разбира се, не може да се преведе. Но той също така не се превежда и на английски, защото, ако трябва да бъдем честни, ние не говорим езика на Шекспир", казва Кенеди. Поради тази причина каквито и лингвистични загуби може да донесе един превод, той също така може и да доведе до изненадващи плюсове - преводът създава възможността да направиш пиесите по-разговорни. Немските преводи от 18 век на Август Шлегел дължат част от успеха си на това, че са по-близки до съвременните немскоговорящи отколкото е шекспировият английски до днешните лондончани. Друга положителна страна на преводите е, че чуждата публика получава достъп до творбите. "С всеки превод творбата се освежава - и по някакъв начин чуждата публика я чува по начин, по който публиката на Шекспир го е правела - като нов текст, а не като серия от цитати. Забавно е, че по някакъв начин ние никога няма да имаме близостта до езика в пиесата, какъвто го имат в Германия или Индия", казва Диксън. Или както казва Кенеди: "На английски "Хамлет" е просто серия от добре познати цитати. На китайски той е чисто нова пиеса".

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_547666.html

Свързани новини: