Британският Ципрас

На погребението на кралицата майка, майката на Ели­забет II, Джереми Корбин се появява в ярко червено сако. Това до този момент бе най-атрактивната вън­ш­на изява на ултралевия лейбъристки депутат, кой­то презира монархията също толкова силно, колкото и капитализма. Днес, 13 години по-късно, провокаторът се откроява по друг, може би по-впечатляващ начин: Корбин има всички шансове да спечели кандидатската надпревара в британската Лей­бъристка партия и да бъде следващият й председател.Откакто 66-годишният парламентарист започна да води ясно в анкети,  дори и в тази на прочутия институт YouGov, в Лей­бъ­рист­ката партия преобладава ярост. Бившият британски премиер Тони Блеър предупреди за възможността от 20-годишна опозиция, ако левичарят спечели първичните избори след няколко седмици.Корбин, който се включи в последната минута в надпреваратасега изглежда е готов да победи и е заел “водещата позиция” пред своите конкуренти Анди Бърнам, Ивет Купър и Лиз Кендъл. Новият потенциален лидер е ветеран социалист, който се обявява против политиката на социални лишения. Кампанията му е подкрепяна от Unite, най-големия профсъюз във Вели­ко­бри­тания, който вече му е осигурил 50 хиляди гласоподаватели.Тристрам Хънт, когото мнозина напразно окуражаваха да се кандидатира, счита, че Лейбъристката партия, една от големите партии във властта на 20-ти и началото на 21-ви век, е на път да се превърне в активистка група. Лиз Кендъл, която бе една от първите кандидати за нов председател, счита, че Лейбъристката партия под управлението на Корбин ще бъде нещо като гръцката СИРИЗА или испанската Podemos.“Някои казват: Знаеш ли, аз чувствам със сърцето си, че неговата политика е правилна. Е, нека им присадят ново сърце – това им говори глупости”, коментира във връзка с нарастващата популярност на Корбин Тони Блеър.Еймиън Макбрайд - специален съветник на Гордън Браун по време на мандата му като ръководител на британското правителство, нарече обаче подобни критики “неоснователни”, тъй като Корбин бил готов да защити своите възгледи.“Тази ситуация ми напомня на реакцията на Дейвид Камерън на нарастващата популярност на “Партията на независимостта” (UKIP) и Найджъл Фараж. Камерън се опита да изкара неговите поддръжници “луди”, но това само привлече към лагера на Фараж нови хора. Вероятно всеки един от тях си е помислил: “Не, аз не съм съгласен. Искам да чуя позицията му. Разликата между Джереми Корбин и ултраполитиката е, че той създава впечатление на един много разумен човек”, казва Макбрайд пред руското издание RT.И така - Джереми Корбин е голямата изненада на тези първични избори, които организира британската Лейбъристка партия. Ос­­та­налите трима кандидати са малко познати на обществеността, но и Корбин беше доскоро известен само на онези членове на партията, които са по-навътре в партийните дела. Той никога не е заемал значителна дейност в партията, но бе този, който винаги се изказваше провокативно срещу войната в Ирак или ядрените оръжия, за спасяването на климата и при организирането на блокади срещу банки.За известна популярност се погрижи участието му в международната “Сцена за солидарност” - ангажимент, който той защитава с опита си в своя мултикултурен избирателен район в лондонския квартал Ай­­лингтън. Корбин е сред първите британски депутати, които поискаха свобода за Нелсън Мандела, той имаше контакти сред своите “приятели” в Хамас, социалистите във Венецуела и имаше особен принос по отношение на ирландската политика.През миналата седмица той бе сниман с ирландския си “другар” Гери Адамс от лявата националистическа Шин Фейн в Portcullis House - седалището на много депутати. За някои това събуди грозни спомени: през 1984 г., малко след бомбения атентат на ИРА над Конгреса на консерваторите в Брайтън, Корбин за ужас на мнозина покани Адамс и други членове на Ирландската републиканска армия в Пар­ла­мента в Лондон.Критичните въпроси оба­че не могат да изкарат Кор­бин от спокойствието му. Кален в борбите “за справедливата кауза срещу нечовешката система”, той парира спокойно и с намусено лице тези критики. Хуморът, дори и самоиронията, са му чужди, най-малкото, когато камерите работят.Корбин предпочитал френс­кия модел - система, в която политиците все още имат личен живот, а Daily Mail не съществува. Корбин, противник на автомобилите и вегетарианец, разбира политиката като услуга за каузата - в неговия случай - да направи партията на труда “демократична и социална”.Точно това повишава и неговата популярностПримамката за една по-голяма, балансирана и особено защитаваща държава изглежда отново има силна подкрепа, както пише дори пробизнес настроеният Financial Times. Ако най-влиятелният финансов британски вестник счита, че трябва да напомни на министъра на финансите Джордж Озбърн в своя редакционна статия за необходимостта от “справедливост”, то е ясно, че настояването за намеса на държавата и изоставяне на курса на строги икономии, расте все повече.Корбин не защитава само една дълбока промяна във външната политика (като обединението на Ирландия) и за ядрено разоръжаване (дори и в собствената си страна), но настоява и за края на строгите бюджетни икономии, ренационализация на железниците и други ключови сектори, както и за радикално преразпределение (на благата).

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/256526_%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%A6%D0%B8%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%81+

Свързани новини: