Лятна криза за новите разновидности на национализма в Европа

08/20/15 06:22
(http://www.klassa.bg/)

Лятна криза за новите разновидности на национализма в Европа

В разгара на лятото животът за мнозина в Европа се превръща в плаж. Тази година Средиземноморието отново е сцена на две сезонни драми - едната с ежегодните отпуски, които в най-голяма степен ти дават възможност да се срещнеш с други европейци от други страни, а другата с пристигането по бреговете на континента на отчаяни бежанци от войни и бедност в Близкия изток и Африка, някои от които вече мъртви.

Първото е възможност за удоволствие, откриване на нещо ново и наслаждаване на мира и отворените граници, които според мнозина са най-голямата полза от Европейския съюз 70 години след края на Втората световна война - дори и това да е възможност, придружена с мърморене, дължащо се на национални стереотипи за “Lebensraum” /”жизнено пространство”/ на хавлиените кърпи на плажа, шумното изразяване на “joie de vivre” /”жизнерадост”/, както и с напористи ромеовци по плажовете.

Второто предизвика злостни препирни на принципа всеки да се оправя поединично сред 28-те правителства от ЕС и институциите на съюза в Брюксел по въпроса за справянето с рекордния брой мигранти, пристигащи по море и суша и отправящи се на път през Европа.

Разногласията в ЕС по отношение на мигрантската криза донесоха зловещи предупреждения, че популисткият национализъм може да върне Европа към кошмарните разделения на континента от миналия век. Това стана на фона на другия средиземноморски летен театър, който се разигра около обратите на събитията в Гърция по предписаните от Германия мерки за строги икономии за оставането на балканската страна в еврозоната.

С оглед на конфронтацията с Русия на изток и предстоящия скоро референдум за еврочленството на Великобритания на запад, това лято се превърна в период на задълбочени вътрешни анализи дали блокът изобщо ще съумее някога да загърби националните съперничества в името на общото благо. Могат ли половин милиард граждани да се почувстват някога повече “европейци” отколкото австрийци, белгийци или хървати? “Ако това е вашата идея за Европа, задръжте си я”, гневно заяви италианският премиер Матео Ренци пред свои колеги от съюза, след като традиционно еврофилска Италия загуби търпение от липсата на помощ.

Унгария, която първа започна да разкъсва Желязната завеса в дръзкото лято на 1989 г., преди да падне Берлинската стена, сега строи ограда по границата си със Сърбия. Великобритания също добавя заграждения по бреговата си ивица в района на тунела под Ламанша. До погранична вражда се стигна дори между Франция и Италия, две от страните основателки.

В окото на бурята е Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейската комисия /ЕК/. Въпреки скептичността в националните столици, Юнкер настоява, че разполага с демократичен мандат, произтичащ от факта, че той бе водещият десноцентристки кандидат на изборите през лятото на 2014 г. за Европейски парламент /ЕП/. Той също така шумно критикуваше националните правителства за липса на солидарност.

“Je m’en fous!” /”Не ми пука!”/, отсече той на необичайно недипломатичен френски на юнската среща на върха на ЕС. Също толкова раздразнените национални лидери отхвърлиха искането му за задължителни квоти за държавите членки, чрез които те да си разпределят търсещите убежище от Италия и Гърция.

Идеята на Юнкер беше, че стига страните с общи усилия да постигнат поставената от него цел за настаняване на 40 хиляди души, квотите няма да имат никакво значение. Но направените досега предложения в тази посока са далеч от изпълнението на посочената цел.

Сблъсъците между държавите членки, заседаващи в сградата на съвета, която се намира от едната страна на брюкселската улица “Rue dе la Loi” /”Улицата на закона”/, и комисията, която се намира на отсрещната, са неделима част от съюз, в който властта - и парите - остават преимуществено под контрола на националните столици, но в който служителите на ЕС смятат за свой дълг да поощряват по-тясната интеграция.

Но идването на прямия Юнкер засили тези боричкания във време когато икономическите проблеми принудиха много от лидерите да се борят за гласове с евроскептични националисти.

Юнкер не пестеше усилия да прокарва националните интереси, когато като премиер бранеше ниското данъчно облагане в Люксембург от обвиненията в нелоялна конкуренция. Сега той отбива атаките на формации като Партията за независимост на Обединеното кралство /ЮКИП/ и френския Национален фронт срещу еврократите, които не са избрани от никого, и обвинява бившите си колеги от Европейския съвет, че се поставят в услуга на шовинисти, които искат да разбият съюза.

“Основната вина за липсата на доверие в ЕС не е на комисията, а на националните правителства”, заяви той по време на проява през март в чест на неговия идол Жак Делор, председател на ЕК в периода 1985-95 г. и застъпник на интеграцията. “Тяхното отношение е противно на европейския дух. Това е пълна катастрофа”.

Юнкер се обърна чрез държавните и правителствени ръководители към съвестта на гражданите. Той изгради и съюзи с един европейски парламент, който има силно желание да разшири правомощията си въпреки предпазливостта, с която държавите членки гледат на този орган, за чийто състав над половината европейци дори не си правят труда да отидат да гласуват.

Той говори за “политическа, а не технократска” изпълнителна власт, която да запълни “недостига на демокрация” в институциите на съюза.

Някои скептици казват, че това е загубена кауза, като според тях ЕС е надживял ползата от себе си за гражданите, които се чувстват, ако използваме старогръцки език, част от национален, а не от европейски “демос”.

Пътуване това лято из Европа показва, че националното чувство все още е в състояние да раздвижи хората. На спортен празник в планините на изток от Рим видях как италианци, германци, гърци и други стоят прави и припяват на висок глас националните си химни преди състезание - а после сядат, когато зазвучава по-малко познатият химн на ЕС, “Одата на радостта” на Бетховен.

Синият флаг на ЕС може и да е навсякъде, но усилията за поощряване на чувство за европейска идентичност трябва да минат през много трудности. Но въпреки меланхолията в Брюксел преди задаващите се спорове наесен, някои виждат и признаци на засилваща се сплотеност в ЕС.

“Появилите се в последно време приказки за смъртта на Европейския съюз бяха силно преувеличени”, съобщи през юни вашингтонският изследователски център “Пю”. Оттам направиха това изявление след резултатите от ежегодно проучване, според което делът на европейците с положително мнение за проекта се е увеличил до 61 процента. Това става след няколко години, в които то бе спаднало на 50 процента.

Ежегодното изследване на ЕК през май, извършвано от Евробарометър, показа, че 38 процента от хората се самоопределят само със своята страна, а не с Европа, спад с три пункта в сравнение с преди десетилетие и доста по-малко от 2010 г., годината на икономическата криза.

Британците се цепят от общата картина, като всеки втори отказва да се определи като европеец. Но в ЕС като цяло 60 процента от хората чувстват, че идентичността им поне частично се споделя от други отвъд националните граници. Преди пет години този дял бе 51 процента.

Докато кръстосват тези граници това лято в търсене на непознатото, малцина очакват - или искат - хомогенизация на историческите култури в Съединени европейски щати.

Но както изглежда, на фона на широката съпричастност към безработните младежи в Европа и сирийските бежанци, мнозинството не е готово да се оттегли изцяло зад старите стени на взаимното подозрение.

Както заяви миналата седмица еврокомисарят за миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос, размахът на кризата с миграцията показва границите на националните решения. Това по думите му поставя под натиск правителствата да съгласуват в Брюксел общи мерки - дори когато те са непопулярни, подчерта той.

Още по темата: Страх от ислямизация в Източна Европа

Владислав Малцев
в. Независимая газета

По оживени места в чешката столица изникнаха на 12 август скулптури на жени с хиджаби, убити с камъни. Табелки поясняваха: “Изневерила на мъжа си”, “Забременяла при изнасилване” и т. н., съобщи Радио Прага.

“Акцията цели да напомни за ислямското варварство и насилието спрямо жените”, защото “ислямът прониква бързо у нас и сме длъжни да отворим очите на хората за цялата му опасност”, заяви Артур Фишер, прессекретар на общественото движение “Не искаме ислям в Чехия”, организирало този пърформанс.

Преди това - на футболен мач в Прага на 1 август, фенове на клуба “Яблонец” от едноименния град разпънаха на трибуната си огромен транспарант, представящ Европа като жена воин - валкюра с щит и копие, която пропъжда далеч свиня, облечена с ориенталски халат и чалма, а от копитцата на свинята пада книга с надпис “Коран”.

Така намират израз антиимигрантските и антимюсюлмански нагласи, засилващи се в Източна Европа след изявлението на Европейската комисия през май, че страните от ЕС трябва да си поделят 40-те хиляди струпани в Италия и Гърция бежанци от Сирия и Северна Африка.

Цифрата за бивша Чехословакия на пръв поглед не е кой знае каква - 1328 души за Чехия и 785 за Словакия. Ще последват обаче и други мигранти - вече приканиха Чехия да поеме още 525 души от бежански лагери извън Европа.

Мнозина жители на Източна Европа панически се страхуват в крайните градски квартали да не израснат резервати с компактни маси пришълци от мюсюлмански държави. Подобни опасения предизвикаха през 2013-2014 г. масови демонстрации в източната германска провинция Саксония (първо в планинските райони, после и в местната столица Дрезден). Така в Германия се появи масовото движение Патриотични европейци срещу ислямизирането на Запада (ПЕГИДА).

Още първото протестно шествие в словашката столица Братислава на 20 юни т. г. повтори успехите на ПЕГИДА, като събра по официални данни 8 хиляди души, а според организаторите - дори 14 хиляди. Фоторепортажи открояват основното ядро - местни националисти, чиито емблеми личат по тениските, и футболни фенове; включват се и мнозина обикновени граждани. По плакати и транспаранти са изрисувани задраскани джамии, виждат се лозунги “Мултикултурализмът е геноцид”, “Спрете имиграцията”, “Словакия не е Африка!”, “Предците ни са проливали кръв за словаците, а не за африканци и мюсюлмани” и т. н.

Организатор бе “Народна партия - Наша Словакия” начело с Мариан Котлеба. Учител по информатика от Банска Бистрица, той създаде през 2005 г. ултрадясното движение “Словашко братство - Национална партия”, поставило си за цел “да изгради нова словашка държава въз основа на национални, християнски и социални принципи”.

Дейността на движението и черните униформи на участниците, явно прекопирани от “Гвардията на Глинка” - бойците на фашистката Словашка народна партия (1938-1945 г.), породиха съмнения у органите на реда и през 2006 г. то бе забранено. През 2010 г. Котлеба учреди по-умерената “Народна партия - Наша Словакия”, провъзгласи като неин лозунг наред с други “За Бога, за народа” и през ноември 2013 г. спечели губернаторските избори в окръг Банска Бистрица. Ще посочим, че във втория изборен тур, когато националистът събра 55,5 на сто от гласовете, участваха едва 17,29 процента от местните избиратели.

На 11 юли т. г. в Жилина, център на едноименния окръг в Северозападна Словакия, партията на Котлеба проведе още един митинг срещу имигрантите, събрал по нейни данни към 2000 души.

На 8 август “Народна партия - Наша Словакия” съвместно с крайнодясната чешка Работническа партия за социална справедливост организира митинг на Староместкия площад в центъра на Прага, обединил няколко десетки активисти под лозунга “Спрете имиграцията!”.

Чехите гледат да не изостанат от източните си съседи. Около 700 души, понесли лозунги “Подкрепата за мюсюлманската имиграция не е хуманизъм, а държавна измяна” и “Стоп на исляма”, участваха на 26 юни в митинг срещу приемането на мигранти във втория по големина град Бърно.

На 30 юни сравним по многолюдие митинг събраха в центъра на Прага движенията “Не искаме ислям в Чехия” и “Блок против исляма”. Както заяви Марек Чернох, участник в проявата и депутат от движението “Зора на пряката демокрация” в чешкия парламент, “доброволното съгласие на правителството да приема мигранти е измама спрямо чешките граждани”.

“Зора на пряката демокрация” тръгна към изборите за парламент през 2013 г. с антиимигрантски лозунги и получи 6,88 на сто от гласовете, съответно 14 депутатски места. През февруари т. г. 10 нейни депутати начело с Чернох заявиха, че имат желание за съвместна дейност с френския “Национален фронт” на Марин Льо Пен.

Притокът от мюсюлмански имигранти буди опасения и сред десните политици в балтийските страни. На 18 юли в центъра на Талин, а на 4 август - край сградата на правителството в Рига се състояха протестни митинги (не твърде многолюдни впрочем) срещу европейските квоти.

Проявата в Латвия бе организирана от деснорадикалната групировка “Отечествена гвардия” съвместно с дясната партия “Национално обединение “Всичко за Латвия!” - “Отечество и свобода”/Движение за национална независимост на Латвия”. Акцията мина под лозунги като “Не на геноцида над бялата раса” и “Балтика - за балтийците, Европа - за европейците, Африка - за африканците!”.

Настроения, присъщи и за политици, безспорно вградени в системата. Естонският социален министър Маргус Тсахкна съобщи, че на 10 август ведомството е предложило на правосъдното министерство да обмисли евентуална забрана мюсюлманките, пристигащи в страната, да носят фереджета на обществени места, каквато наложиха през 2010 г. Франция и Италия по настояване на местни десни партии. А на 13 август шефът на комисията за национална сигурност и отбрана в литовския парламент Артурас Паулаускас лансира идеята превантивно да се забранят със закон на публични места наметалата, закриващи лицето.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/256557_%D0%9B%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0+%D0%B7%D0%B0+%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D0%B

Публикувана на 08/20/15 06:22 http://www.klassa.bg/News/Read/article/256557_%D0%9B%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0+%D0%B7%D0%B0+%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D0%B