(http://www.klassa.bg/)
Как да си купим “Давид” на Микеланджело
Учени изчисляват колко биха стрували днес творбите на великите художници
Колко би струвала днес статуята “Давид” на Микеланджело? А за колко може да се оцени Колизеят? Срещу колко евро можем да си купим фонтана “Ди Треви”?
Ако е валидна максимата, че всяко нещо си има цена, то и шедьоврите от Античността и Ренесанса би трябвало да могат да се изчислят в пари.
Разбира се, никой в Италия няма намерение да ги пуска в продажба, но е интересно да се проследят различните методи на изчисление на материалната им стойност.
Според един от тях например, приложен от изследователя по експериментална икономика от института “Енрико Матей” Лучано Канова и Стефания Милявака от Университета на Павия, статуята на Микеланджело днес би струвала
минимум 2,1 млрд. евро
и максимум 35 млрд. евро
в зависимост от коефициентите, използвани при прилагания от тях метод на изчисление.
С други думи, продадена дори и по нискотарифната си цена, статуята може да финансира една трета от проекта за данъчна реформа на премиера Матео Ренци.
Но как всъщност в момента се изчислява цената на безценните шедьоври?
Един от най-използваните методи е този, който взема предвид използваемостта на дадена творба на изкуството.
Друг метод пък се базира на рентабилността ѝ, или какъв оборот генерира за туризма. Трети метод се базира на т.нар.бренд индекс на Саймън Анхолт и компанията Brand Finance. Това е нещо като индикатор за икономическата репутация на италианските “продукти”.
Според него например Колизеят се оценява на 91 млрд. евро, катедралата “Ил Дуомо” в Милано на 82 млрд., а римският фонтан “Ди Треви” на 78 млрд. Според този начин на оценяване брендът на дадена страна се разглежда по отношение на 6 макроизмерения и Италия е на почетната стълбичка в три от тях – туризъм, култура и хора.
Канова и Милявака обаче предпочитат да се концентрират върху друг метод, свързан с относителните цени. За да оценят шедьоврите на Микеланджело например, те тръгват от цената на най-скъпите творби на изкуството, продадени в света през последните 10 г. Сред тях са картини на Сезан, Пикасо, Климт, Уорхол и др.
При последната стъпка в изчисляването пък
вземат под внимание
цената на оригинална скица
на Микеланджело
Тя щрихира човек, покрит с мантия, и е продадена на търг от Sotheby's за 3,5 млн. евро през 2004 г. Двамата изследователи прилагат метода си и за шедьоври на Ботичели и Гуерчино – съответно с “Мистично Рождество” и с “Цар Давид”, стигайки до извода, че те биха стрували съответно 55 млн. и 6 млн. евро. Използвайки различни коефициенти за умножение, изследователите пресмятат и цената на “Давид” на Микеланджело, която може да бъде 2,1 млрд.евро според един от тях, но според друг – 35 млрд. евро.
И друг италиански учен – Федерико Етро от Венецианския университет “Ка Фоскари”, се занимава с пазара на изкуството от Ренесанса, питайки се колко биха стрували шедьоврите на Микеланджело. Използвайки статистически методи и база данни за десетки творци в периода между 1250 и 1550 г., Етро се опитва да определи цената на произведенията им.
Той стига до извода, че колкото и прозаично да звучи, и по онези времена
пазарът и златните монети
са били определящ фактор
за стойността и значимостта
на дадена творба
През всеки период обаче цената се определяла в зависимост от различни елементи. Така например през XVI в. много важни се оказвали големината на картината и броят пресъздадени обекти, тъй като това отразявало и по-големите усилия, положени от художника, а също и повечето разноски около реализирането на творбата.
Жизненият цикъл на художника също оказвал влияние върху цената – с увеличаване на опита на твореца произведението се оценявало по-високо. Отвъд прага от 48 г. обаче този ефект се занулявал.
И други два фактора се вземали под внимание – славата на художника, която се увеличавала с течение на времето, както и по-добрите умения, произлизащи от по-големия му опит. Крайният ефект обаче бил някаква смесица от пиковете на младежкия творчески гений при Рафаело или пък от гения при по-зрелите Микеланджело и Тициан.
За отбелязване е обаче, че при цената не играели роля местата, за които била предназначена творбата, т.е. дали тя била рисувана за по-важен или за по-незначителен град или център. Интересно е и друго – че през XVI в. например цените на картините се качили доста на пазара в сравнение с предишния век, след като били въведени нови техники на рисуването – от тези на Леонардо да Винчи до перспективата.
Етро изследва и рентабилността на творбите на художниците от Ренесанса,
вземайки като отправни точки
цената на житото и на
земеделските продукти
от онова време. Така той стига до извода, че да бъдеш Микеланджело в онези времена, не е било кой знае колко по-рентабилно от това да бъдеш например Нери ди Бичи, който е абсолютно анонимен днес за нас.
По онова време най-високо се котирали по принцип флорентинските художници. На общия пазар на изкуството обаче за топхудожници били смятани Микеланджело (Тоскана), Рафаело (Урбино, днешна област Марке) и Тициан (Венеция).
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2015/08/23