Рекорден ръст на "Уолстрийт" ден след "черния китайски понеделник"

Фондовата борса в САЩ реагира с най-стремителния ръст на търговията от началото на годината, като инвеститорите бързаха да купят рязко поевтинелите ден по-рано акции. В "черния китайски понеделник", както медиите кръстиха 24 август, предизвикана от лоши новини от Китай паника свали пазара на "Уолстрийт" до най-ниските му нива от 4 години.

Днес чикагският CBOE volatility index, известен като "индекс на страха" на инвеститорите се понижи бързо с 11%, което е най-бързото му намаляване от 2011г. насам.

Към 19:30 часа българско време индексът S&P 500 се повиши с 2.34%, индустриалният Dow Jones – с 2.26%, а технологичният Nasdaq – с 3.34%. Девет от десетте големи сектора, съставляващи S&P 500, поскъпваха.

Защо е така

Покачиха се цените на акциите на банките (поради очакването за септември на първото от години вдигане на лихвите от Федералния резерв на САЩ), с 3% поскъпна и петролът (макар че в САЩ той остава под 40 долара за барел).

Оптимизъм на финансовите пазари донесе понижаването на основните лихвени проценти от централната банка на Китай и новините за достигане на 7-месечен връх на потребителското доверие в САЩ.

Анализаторите обаче остават предпазливи спрямо твърденията, че кризата, предизвикана от забавящият се ръст на китайската икономика, е преминала. Редица инвеститори коригираха надолу очакванията си секторите на енергетиката, финансите и промишленото производство и подобриха прогнозите си за здравните услуги и производителите на потребителски стоки.

Повтаря ли се 1998г.

По повод лошите новини, идващи от Китай, мнозина анализатори се питаха през последните седмици дали се задава повторение на азиатската финансова криза от 1997-1998г. Засега доминира мнението, че благодарение на уроците, научени пред 18 години, азиатските икономики са далеч по-подготвени да устоят на критична ситуация.

Картината наистина съдържа елементи, познати от 1998г. - силен натиск над регионалните валути, влошаващи се търговски перспективи и намаляващ растеж.

"Франс прес" посочва нещо съществено, което отсъства – валутен борд. Навремето серия държави като Южна Корея, Тайланд, Малайзия и Индонезия бяха обвързали валутите си с американския долар. Това насочи към тях спекулативни капитали, разду цените на акциите и имотите и прикри трупащите се диспаланси и деформации.

Валутният вентил

Когато ръстът на "азиатските тигри" се забави и интересът на инвеститорите охладня и те започнаха да продават и да се оттеглят, правителствата им бяха принудени да похарчат милиарди ценни долари, за да крепят валутите си. Това се оказа безуспешно, валутните им бордове рухнаха и икономиките потънаха.

"Тогава те се разпаднаха като кули от карти, но днес – без валутни бордове – обменният курс позволява да се свали част от напрежението като изпускане на пара през вентил. Това е основната разлика", казва Сонг Сен Вун, икономист от CIMB Private Banking.

Кризата от края на 90-те години разкри и пропуски в регулациите и надзора, особено този в банковото дело и кредитирането. Днес това е коригирано и системите са подсилени, но въпросът е малко по-различен – ще могат ли Азия и развиващите се пазари да удържат на продължителна криза в Китай, от когото са зависими за износа си на петрол, минерали, енергийни и други ресурси.

Бразилия, Чили, Русия, Южна Африка и Малайзия вече регистрират спад в експорта си или очакват това да се случи скоро.

Прочети цялата новина http://www.dnevnik.bg/sviat/2015/08/25/2597216_rekorden_rust_na_uolstriit_den_sled_cherniia_kitaiski/?ref=rss

Свързани новини: