- Всъщност ако някой каже, че е изненадан от случващото се, то знайте, че той не казва истината. Особено последните две-три години бяха много показателни. Беше ясно, че тези хора бягат от война и че ще търсят спасение в други страни. Това включва и европейските граници. Затова би трябвало да направим една ретроспекция и да се върнем чак във времето, когато се гласува резолюция за интервенция в Сирия в Съвета за сигурност. Знаете, че тогава Русия и Китай наложиха вето. Разбира се, по това време все още не се говореше толкова за „Ислямска държава”. Сега всеки казва „Защо никой нищо не прави?”. Но трябва да се разбере, че без ясно разбирателство между основните сили в света това няма как да стане. От една страна, тези хора бягат от конфликти, от друга - са икономически имигранти, които търсят по-добър начин на живот и смятат, че в Западна Европа могат да го постигнат. Но ако не разберем първоизточника на причината и се съсредоточим само върху това какво да правим с тези хора в Европа, то броят на бежанците ще нараства непрекъснато. Според изследване вече 60 милиона души търсят по-добър живот и една част от тях са готови да тръгнат към Европа. Турция, Русия, САЩ, Китай са играчите, които би трябвало да изрежат този тумор и неговите метастази от картата на света.

 

- Безсилен ли е Европейският съюз да се справи с този проблем, както бе изтъкнато от някои анализатори?

 

- Европейският съюз не е военен съюз. Нито имаме европейска армия, нито пък Европарламентът може да дава заповеди за някакви интервенции. Това са фактите, независимо дали ни харесват или не. ЕС е съставен от суверенни държави, които смятат, че е по-добре да са заедно, но все пак запазват правото си да вземат решения на национално ниво.

 

- Може ли тогава ЕС да се намеси в решаването на ситуацията в Сърбия и Македония?

 

- Затова казах, че първо трябва да разберем причината за идването на тези хора в региона, както и е от значение решаването на проблема с „Ислямска държава”. Едва тогава можем да анализираме какво може да се направи с прииждащите бежанци на европейска територия. Във връзка с това ще повторя едно клише - че страните трябва да са единни, да имат общи стандарти и процедура за справянето с този проблем. Виждаме, че досега основният поток преминава през Турция, през гръцките острови, до македонската граница и от там през Сърбия и Унгария тези хора искат да достигнат до Германия. Няма човек, който може да даде правилната рецепта за справянето със ситуацията. Затова и това ще е една от първите ни задачи другата седмица. В Европейския парламент със сигурност ще искаме по-бързо решение, както и да се отпуснат повече средства на Гърция и Италия и, разбира се, на България, за да се справим с наплива по нашите граници. FRONTEX трябва още по-сериозно да помага повече в това отношение. Не бива да се мотивира преминаването на границата, затова трябва да се направи списък на страните, които се водят като сигурни. Тези, които наистина бягат от война, да получат закрила.

 

- Само преди няколко дни канцлерът Меркел заяви, че бежанската криза е много по-опасна от гръцката. Това притеснява ли ви?

 

- Разбира се. Както казах, вече има 60 милиона души по света, които бягат от конфликти и търсят по-добър начин на живот. Това не се е случвало от десетилетия. Вижте каква ирония на съдбата. Това показва, че нашият континент наистина може да предложи най-доброто от гледна точка на жизнен стандарт, сигурност и е притегателен център. Но, от друга, развитите страни също се изправят пред опасност, както показва и сегашната ситуация.

 

- Можем ли да говорим за криза на Балканите, като имате предвид и политическата обстановка в Македония, Турция, Гърция, дори в Румъния? Това оказва ли влияние по някакъв начин проблемът да се изостря?

 

- Според мен това е друг аспект и той няма връзка с бежанската криза. Във всяка една от страните, които изброихте, политическата обстановка има различен генезис. При Гърция е заради неправилна макроикономическа политика вече десетилетия наред, заради злоупотреба с доверие. В Македония - заради правителствата на Груевски, които наложиха авторитарен стил на управление и налагане на национална идентичност, базирана на митология. В Румъния пък е свързана с разследвания за корупционни практики.

 

- Смятате ли, че изобщо е възможна промяна в Македония дори след едни предсрочни избори?

 

- Не. Ако изборите се проведат при същите условия, то партията на Груевски няма как да не спечели. Когато контролираш медиите и си назначил голям брой държавни служители, които са зависими от теб, не може да очакваме друг резултат. Дори сигурно техните медии ще приемат за недопустимо евродепутат, избран от България, да коментира ситуацията в Македония. Но след като те манипулират историята, няма как ние да останем безучастни. Крайно време е те да кажат истината и да се обърнат към обективното представяне на историята.

 

- Успява ли страната ни наистина да излезе от блатото във връзка с бежанския проблем, както се изрази премиерът Борисов преди няколко дни? И какво трябва да направим още в тази посока?

 

- Във всички аспекти на проблемите стоим достатъчно добре - и по отношение на политическата стабилност в страната, и по отношение на доверието, което има към нас. Усвояването на европейските фондове и реализирането на проектите също върви добре. Що се отнася до бежанците, все още маршрутът на тези хора е през Турция, Гърция, Македония. Това не означава, че за в бъдеще няма да минават през наша територия. Затова трябва да сме подготвени. Засега сме направили много неща в това отношение - осигурен е по-голям капацитет в бежанските центрове, има и добро взаимодействие между службите.

 

- Има ли двоен аршин във връзка с приемането ни в Шенген?

 

- Всъщност заради бежанския проблем ние наново трябва да въведем контрол по нашите вътрешни граници. Това е огромна стъпка назад, обратно на идеята за обединена Европа и свободното придвижване на хора. Въпреки всичко се надявам, че при това, което сме си поставили като задачи във връзка с отварянето на нашите въздушни граници, ще важи Шенгенското споразумение в аспекта за свободното придвижване. Но дали и кога ще се вземе това решение, не би ми се искало да прогнозирам. Смятам, че до края на годината би било възможно, но като че ли заради развитието на бежанската криза много от европейските правителства не искат да разглеждат този въпрос. Затова мисля, че решението за Шенген няма връзка с вътрешната политика на България, нито пък е оценка за нашата страна. Просто в момента геополитическата ситуация е много изострена. Ако бяхме в нормална ситуация, може би нещата щяха да се развият по съвсем различен начин.