08/27/15 22:07
(http://www.klassa.bg/)

Алекси Стратиев: Политическа воля, технически средства и превантивна дейност е формулата за намаляване на броя на пострадалите и загинали на пътя

 По какъв начин да бъдат ограничени гонките и каква е формулата за намаляването на броя на пътните инциденти и на пострадалите на пътя, Агенция „Фокус” потърси мнението на експерта по пътна безопасност и бивш шеф на КАТ Алекси Стратиев. 

Фокус: Г-н Стратиев, необходимо ли е нерегламентираните автомобилни и моторни състезания да бъдат ограничени чрез закон?
Алекси Стратиев: Нерегламентираните автомобилни и моторни състезания трябва да бъдат ограничени със закон, защото гонката е много относително понятие. Например, двама водачи с техните автомобили застават на светофар и при зелен сигнал те започват да се доказват кой е по-по-най, или предприемат такива изпреварвания, с които също може да се каже, че се нарушава Закона за движение по пътищата. Между другото при изпреварването също има елемент на гонка. Има и такива водачи, които предприемат изпреварвания, само за да се покажат, че са по-бързи. Така че, гонките трябва да се регламентират. Това е много трудно за описание, защото гонката касае доказването на възможностите на даден водач, който не се съобразява с правилата за движение по пътищата, че е по-бърз от този, който ги спазва. 
Фокус: Гонките са един от големите проблеми на пътната безопасност. Защо според вас, досега те не са били ограничени по някакъв начин?
Алекси Стратиев: В едно интервю, един народен представител казва, че законът е закон и той трябва да се изпълнява, а не да се променя. В закона е записано, че тогава когато контролните органи контролират движението, а това включва и гонките – те трябва да обявят предварително предстоящата проверка. Тогава по какъв начин контролните органи трябва да извършват проверки на този тип нарушения, при положение, че и самият контрол трябва да бъде обозначен със знак. Освен това, мислите ли, че би се провела гонка в този период, за който е обявено, че ще се осъществява контрол в дадения участък. При това нарушение, обозначаването на контролните органи е абсурдно. Според мен няма как да се случи. Получава се така, че ние казваме, че днес ще извършваме контрол на този участък, в който се правят гонки – естествено е да не се проведат гонки в контролирания участък. 
Фокус: Статистиката показва, че за първите седем месеца от началото на годината при ПТП- та са загинали 17 деца. Как да опазим живота на децата, особено сега, предвид това, че скоро започва новата учебна година?
Алекси Стратиев: Мисля че „Пътна полиция” ще проведе кампания със засилен контрол в началото на учебната година. Много пъти вече се каза това, че не може да се разчита само , че с контролът единствено от страна на полицията, броят на произшествията и загиналите ще намалее. За безопасността на малките деца, особено важно е участието на родителите. Статистиката за 2015 година на загиналите на пътя върви в рамките на миналогодишната. За съжаление, това не е добра тенденция. Ние трябва да вървим към намаляване на произшествията и загиналите. Знаете че миналата година по-голяма част от децата са загинали като пътници в автомобилите на родителите си, или близките си. Към момента тенденцията е същата и за 2015 година. 
Фокус: Смятате ли, че ако бъдат създадени писти във всички големи градове на страната, на които любителите на високите скорости да изпробват както собствените си възможности, така и тези на автомобилите си – проблемът с шофирането с висока скорост в населените места ще намалее ?
Алекси Стратиев: Определено смятам, че ако се направят такива писти ще има положителен резултат. Виждам, че има и такива, които отхвърлят подобно решение. Тези участници в гонките са млади хора, с много емоции и адреналин, ако им се даде такава възможност на едно обезопасено място да доказват себе си, в много голяма степен ще се ограничи карането с висока скорост в населените места. Историята показва, че тогава когато се направи такава писта на летище Божурище, където всеки можеше да вземе участие – за гонките не се говореше толкова много. Тоест обществото не беше свидетел на тези явления както сега. 
Фокус: Къде според вас се корени проблемът с честите пътни инциденти – в Закона за движение по пътищата, или в съзнанието на водачите?
Алекси Стратиев: И в двете неща, но дотолкова, доколкото съзнанието и манталитетът на водачите се определя от нормите, които държавата издава. Мисля че законът, по някакъв начин - било със санкция, било с бонус и т.н, трябва да влия на поведението на участниците в движението, като по този начин да се промени тяхното поведение и манталитетът им. Виждаме, че българите не загиват вече само по българските пътища. Примери за това са катастрофите в Сърбия и в Румъния. Българите по принцип не обичат много да спазват законите. Според мен, за да се промени манталитетът, мисленето и дисциплината на участниците в движението, законът трябва да е водещ. 
Фокус: Много експерти в областта на пътна безопасност са на мнение, че културата на българските водачи е ниска, или въобще липсва такава. По какъв начин трябва да бъде изградена тази култура? Какви са причините тя да е толкова ниска?
Алекси Стратиев: Културата на участниците в пътното движение е част от културата на българския народ. Това се отнася за всички – водачи, пешеходци, велосипедисти. Културата на пътя е на много ниско ниво. Мисля, че големите санкции за грубите нарушения, от където идват и тежките ПТП-та, би трябвало да се завишат, но да не се прекалява. Например за превишена скорост едва половината от нарушителите са наказани, а другата половина не търпи санкция. Следователно тази норма не работи и ако вдигнем глобата, тя няма пак да проработи. Тост дори и за най-малкото нарушение, нарушителят трябва да си изтърпи санкцията и едва тогава, ако се стигне до 80-90% изтърпяване на наказанието, можем да говорим, за увеличение на санкцията. 
Фокус: Проблем със събирането на наложените финансови санкции на нарушители, както и изпълнението на наказанието, е признат като такъв, но няма предприети мерки за неговото решаване. Как трябва да се случи това и кой реално трябва да следи за изпълнението и прилагането на тези наказания? 
Алекси Стратиев: Това също е един от въпросите, които законът трябва да реши. Задачата на пътния полицай е да контролира движението и при установено нарушение да взима отношение към нарушението със съответната санкция. От там нататък не може да се вини „Пътната полиция”, че тези глоби не се събират. „Пътна полиция” нито е данъчен орган, нито орган, който събира задълженията.Закона е този, който може да регламентира някои неща, които биха накарали самите нарушители да си заплащат глобите. Съществуват и други варианти, които може да прозвучат странно за българските за законотворци, но в Холандия глобите се заплащат от собственика на автомобила. Това е така, защото по този начин собственик е много по-лесно установим. Не виждам логика това да не се случи и в България, освен може би правните обструкции. 
Фокус: Как според вас може да бъде премахнато чувството на безнаказаност у българските водачи?
Алекси Стратиев: Чувството на безнаказаност може да бъде премахнато само, ако контролът се засили, но не с допълнителни сили и хора, а с повече технически средства. Защото, само когато се разположи една истинска мрежа от технически средства, тогава всеки един ще разбере, че има реален контрол на пътя. Към момента контролът е все още епизодичен и е недостатъчен, за да кажем че обхваща всички нарушения. Разполагайки, много технически средства по главните пътища на територията на България, тогава полицаите ще могат да навлязат в дълбочина, тоест в малките населени места, където дори и не са виждали полиция. Затова смятам, че техническите средства трябва да са водещи. 
Фокус: Г-н Стратиев забелязва ли се промяна след връщането на мобилните камери, или все още е рано да се каже?
Алекси Стратиев: Много е малък периодът, за да се усети влиянието на мобилните камери, тъй като преди връщането им отново в действие, мина един двугодишен период. Тогава се говореше постоянно, че полицията няма да наказва, а ще предупреждава, тоест превантивната дейност ще е водеща. Не се отчиташе като факт това, че контролът има най-превантивната функция спрямо водачите. Дълъг период от време водачите добиваха това усещане, че по пътищата няма контрол. Затова още е рано да се усети ползата от мобилните камери. Много лесно се разваля нещо, което е хубаво, а след това възстановяването му е много трудно. Категорично, обаче камерите ще повлияят поведението на водачите на пътя, както и на пътната обстановка, като цяло. 
Фокус: Смятате ли, че тази война по пътищата може да спре, или поне да бъде сведена до минимум, тъй като статистиките, ежедневните бюлетини от МВР и ОД, показват, че с всеки изминал ден, като че ли водачите на пътя стават все по –безразсъдни?
Алекси Стратиев: Не отричам, че се случват все повече катастрофи, особено през август месец. Освен това, август е един от тежките месеци. Никоя държава не е успяла да реши проблемът изцяло с катастрофите на пътя, но много държави са ги свели до такова ниво, за което ние можем само да мечтаем. Но безспорно България има потенциал да догони тези държави. Трябва да се отчете и този факт, че още от 1980 година някои от държавите са започнали борбата с катастрофите на пътя с разполагането на технически средства за наблюдение на пътната обстановка. Нашата държава започна да разполага по пътищата такава техника, едва след 2009 година. Освен това, в другите държави има изградена голяма мрежа от такива технически средства, в сравнение с нашите 25 стационарни радара. Със строенето на магистралите трябва да става и оборудването с технически средства за контрол. 
Фокус: Смятате ли, че действително има желание да се направи промяна в това отношение и да достигнем до нивото на другите европейски държави?
Алекси Стратиев: Мисля, че това е най-вече политическо решение. Преди години имахме една такава командировка, по разпореждане на тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков за среща с компетентните служби и ведомствата на Испания, Франция и Холандия .На тази среща всички колеги, които бяхме изпратени, както и аз не спирахме да питаме какво е лекарството, за да намалят катастрофите. На всички отговорите им започваха с това, че първо трябва да има политическа воля, на второ място поставиха техническите средства и на трето превантивната дейност. Пак ще го кажа, че ние имаме потенциал да намалим пътнотранспортните произшествия чрез разполагането на повече технически средства. Един стационарен радар, се изплаща в пъти в рамката на една година, независимо каква е цената му, защото човешкият живот е много по-скъп. 

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване