Какво всъщност остана от стара София

Да започнем с малко откровения, а после с повече: всеки ден, докато вървя из София, задължително оглеждам сградите около себе си - нови, стари, без значение, стига да са красиви. Така се случва, че повечето постройки с естетическа стойност са изградени преди времето на комунизма и особено преди времето на демокрацията. Поне веднъж месечно с изненада откривам по някоя "нова" за мен къща в забутана уличка, по която рядко минавам или не съм се оглеждал.  Някога се е строяло различно, сградите на заможните хора са правени с мисъл към детайла, към красивото, били са свидетелство за престижа на собственика и на архитекта. Те са отпечатък на нравите и историческата епоха, на които са станали свидетели. Сега също е така. Пълният архитектурен, стилов и градоустройствен безпорядък в София и страната е отпечатък на своето време. Но не толкова следа, колкото петно, заличаващо всички след себе си . На мига мога да изброя поне 20 къщи, паметници на културата и изкуството в центъра на столицата, които са пред срутване или бяха бутнати. Три са причините за това: собствениците им нямат пари да ги реставрират, собствениците им не искат да ги реставрират , или наследниците на имота са толкова много или толкова неоткриваеми, че никой не знае какво се случва. През цялото това време Министерството на културата, НИНКН и общината се правят на ударени и никой няма волята просто да приложи закона. Най-обществено припознатият пример за това е "Къщата с ягодите" , която някога като дете карах баща ми да купим, за да я реставрираме и живеем в нея (сигурно всеки втори софиянец е имал подобни щения). Тя далеч не е в толкова лошо състояние, колкото много други, но въпреки това занемаряването ѝ от страна на директора на "Лукойл" Валентин Златев, който е неин собственик от 2004 г. насам, е престъпно. Паметта на градовете се пази в техни снимки, исторически извори, документи, спомени. Но единственият начин да се докоснем съвсем буквално до историята е чрез сградите и паметниците. Можете ли да си представите Рим без историческия му център и Ватикана или пък Амстердам и Берн без техните характерни улици? И доколко разрушаването на постройките по тях и заменянето им с чисто нови супер шикозни блокове с PVC дограма и идентични алуминиеви парапети по балконите би отнело от чара им? Сега си представете същото да се случи със София и колко тя може да изгуби, колко ние губим всеки ден, от собствените си отношение и култура и неадекватността на институциите. Защото в крайна сметка всичко зависи от нас - по един или друг начин. В този ред на мисли съвсем не съм изненадан, че мнението ми за старите сгради и любовта ми към тях са споделени и от други хора и професионалисти, двама от които са архитектите Кирил Русков и Чавдар Ангелов.  София е много стар град, но с малко запазени старини, нееднократно разрушаван и наново възстановяван, пише арх. Русков в книгата си "Старите жилищни сгради на София (1878-1940)". И по всички личи, че в момента тече поредно разрушаване на града и възстановяването му. Или поне на миналото му. А книгата на арх. Русков запечатва именно това - историята на столицата чрез снимки на най-красивите ѝ архитектурни шедьоври и представители. В нея са запечатани 600 от общо 2100 жилищни сгради по 160 улици, намиращи се между очертанията на река Владайска на север, Перловска река на изток и юг и улиците „П.Славейков“, „Ген.М.Д.Скобелев“ и „Опълченска" на запад. Карта на обходените райони. Творбата започва с кратко описание на архитектурната история на града и страната, които се превръщат от "турска провинция в европейска държава". Основна заслуга за първоначалното застрояване на центъра имат 30 чуждестранни архитекти: австрийци, чехи, руснаци, италианци и немци, които стават "проводници на европейското влияние и архитектурни концепции". През 1898 г. те вече са 24, като едва шестима са чужденци, през 1912 г. бройката на архитектите в България е 60 българи и 2 чужденци, а през 1935 г. те вече са 380 души. Застрояването на града пък протича на 3 фази: замяна на нетрайните стари сгради с масивни тухлени – около 1890 г., появяването на стоманобетонните конструкции около 1920 г. и изграждането на многоетажните сгради след 1920 г.  За съжаление, арх. Русков посочва, че голяма част от историческото ни наследство е унищожено по време на американските и английски бомбардировки над града през 1943-44 г., а друга част става „жертва на предприемачите, а в най-ново време – на грандоманията и показността на т.нар. „социалистическо строителство“. Тази „дейност“ продължава завоалирано и днес, независимо че много от ценните сгради са обявени за паметници на културата и са защитени от закона, смята той.   Арх. Кирил Русков (вляво) и арх. Чавдар Ангелов (вдясно). Ценните постройки са били първоначално собственост на заможни търговци, фабриканти, генерали, лекари и т.н. "За съжаление малко сведение можахме да намерим", каза арх. Русков пред OFFNews . Той сподели, че в продължение на 3 години е обикалял и подбирал къщите по улиците, но не е влизал в тях, защото не му е било удобно да притеснява хората и да ги разпитва. Само в една се опитал - любимата му Ябланска къща от 1906 г. на бул. "Цар Освободител" №18, която някога е функционирала и китайско посолство, а в момента е частен клуб. Той помолил да влезе в двора да снима, но не му позволили. "Пазванти на вратата си придават важност", коментира архитектът. Друг фаворит му е турското консулство до Софийския университет, един номер по-нагоре по "Цариградско", №19. Страница от книгата с Ябланската къща. Снимка: "Старите жилищни сгради на София (1878-1940)". Страница от книгата, на която се вижда Турското консулство. Снимка: "Старите жилищни сгради на София (1878-1940)". Арх. Русков с тъга отбеляза и част от разрушаващите се къщи в центъра, които собствениците искат да съборят, но законът им забранява и затова са ги оставили сами да рухнат. Той и колегата му арх. Ангелов са мислили да направят продължение, което да е за обществените стари сгради, но ги спрели мъките, по които минали, за да издадат тази. "След като видяхме колко труд беше необходим за това и какви разочарования претърпяхме след това, за да издадем... След като събрахме материала, кандидатствахме пред столичната общинска Дирекция „Култура“ в конкурс за спонсориране на такива работи. Спечелихме конкурса, който беше със субсидия 5500 лв. Тази субсидия обаче на частни лица не се дава и трябваше чрез едно издателство на БАН да кандидатстваме и документите се подадоха от негово име. Цял месец разправии за документи, обяснения, материали. Издателството след одобряването трябваше да представи някакви документи и те проявиха несериозност, не представиха всичко и от общината ни отрязаха субсидията. Наложи се ние сами да намерим друг издател, печатница и да извадим собствени средства. Отпечатахме ограничен тираж, защото само за една книга печатницата взема 30 лв.", разказва той. Страница от книгата. Снимка: "Старите жилищни сгради на София (1878-1940)". Страница от книгата. Снимка: "Старите жилищни сгради на София (1878-1940)". И двамата архитекти са пенсионери и нямат финансите да отпечатат голямо количество книги и да ги разпространят, затова се надявали на помощ от институциите.  На задната корица на изданието има редица похвали за работата им от кметицата Йорданка Фандъкова, председателя на Съюза на архитектите в България, от УАСГ и директора в Националния институт за недвижимо културно наследство. Нито един тях обаче не помогнал по какъвто и да било начин за издаването или разпространението дори на една бройка. Затова единственият архитектурен албум на софийските жилища не може да бъде намерен по книжарниците, а всеки, който има интерес към книгата, може да си я закупи с предварителна поръчка лично от арх. Русков, като се свърже с него на имейл  kiril.ruskov@gmail.com  или на неговия телефон, взет от редакцията ни, за сумата от 30 лв. - точно колкото иска печатницата, за една бройка.   "Не го правя за пари, нямаме намерение да печелим, 3-годишен труд колко струва", пита авторът. Единствената подкрепа засега е заявена от главния архитект на София Петър Диков, на когото съавторът арх. Ангелов е преподавал във ВИАС. Той обеща пред OFFNews, че в близко време Дирекция "Архитектура и градоустройство" ще закупи 150-200 бройки, с които да спонсорира делото и да го разпространи. Корицата на книгата. Арх. Кирил Русков е роден в Плевен през 1930 г., а през 1953 г. завършва архитектура в София. През цялата си трудова дейност работи като проектант и главен архитект в проектантската организация в родния си град. Автор е на повече от 50 обществени сгради и на голям брой жилищни блокове и къщи. Награждаван е с държавни отличия, заслужил архитект, почетен гражданин на Плевен Проф. д-р арх. Чавдар Ангелов (роден през 1930 г.) е завършил архитектура в София през 1953 г. Той е дългогодишен преподавател в Архитектурния факултет в София и в други университети. Автор е на много книги и научни трудове, както и на обществени, жилищни и производствени сгради в София, Бургас, в морските курорти и в други селища на България.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_551562.html

Свързани новини: