Пеевски и истината за КОЙ

Две години след като не му се удаде да оглави ДАНС, „успелият млад човек“ (както самият той се описва) официализира частично притежанията си и пожела да ги увеличи. Денят е 17 август, 2015 година. Кратко медийно съобщение осветява желанието на Ирена Кръстева да придобие (вече и официално) Канал 3.

Сделката трябва да бъде одобрена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която от своя страна не вижда проблем в придобиването на канала от семейството, тъй като не се очаквало разширяването на медийната империя с тази телевизия да окаже въздействие върху продуктово-географските пазари в страната.

„Заради характера на извършваните от двете дружества дейности липсват хоризонтални и вертикални ефекти, както и отношения на свързани пазари", смятат от регулатора.

„Нова българска медийна група холдинг” има участие в дружества и издателска дейност, а „Елит Медиа България" (собственик на Канал 3) има за основен предмет на дейност производството и разпространението на телевизионни продукти, обясняват експертите на ведомството.

Междувременно Пеевски вече официално притежава половината медийна империя. В сряда промяната в собствеността на „Балканска медийна компания“ бе вписана официално в Търговския регистър. А "Балканска медийна компания" от своя страна е собственик на „Нова българска медийна група холдинг", която пък е притежател на всекидневниците „Телеграф" и „Монитор", на седмичника „Политика днес", на спортния всекидневник „Меридиан мач", както и на регионалния вестник "Борба". Очевидно съвсем скоро ще придобие официално и Канал 3. За всички останали издания, свързани с тази медийна империя директно (чрез очеизвадната прилика в медийната политика) или индиректно (чрез контрола върху разпространението), можем да изказваме само предположения, без да имаме ясни доказателства.

Когато да си с КОЙ не е изненада

Обществото не е изненадано. Оскъдните информации по темата предизвикаха кратко възмущение в социалните мрежи, а най-важният от поставените въпроси беше: кой и какво ще говори от новия телевизионен канал на Пеевски.

Отговорът е по-скоро досадно прозаичен. Същите лица и същите теми, които бяха експлоатирани и досега. Официализирането на тази сделка съвсем не е неочаквано, след като през последната година Канал 3 и печатните медии, собственост на Кръстева, следваха една и съща редакционна политика и си придаваха добавена стойност чрез взаимно цитиране.

Впрочем, осветяването на реалната собственост на Канал 3 дава отговор и на един друг въпрос: защо сред първите гости на стартирало наскоро публицистично предаване по горепосочената телевизия бе не друг, а главният прокурор Сотир Цацаров.

Освен него, във формата място намериха министри, водещи политически лидери и председателят на парламента. Този факт, комбиниран с подчертано позитивното отношение на Канал 3 към управляващите (особено в контекста на ясната вече собственост), дори не поставя въпрос, а направо изважда на бял свят тежката обвързаност между новите управляващи, дошли на власт в резултат от протести срещу модела КОЙ, и самия модел КОЙ.

Предчувствие за театър

На този фон няма как да не си припомним казаното от бившия посланик на САЩ Джеймс Пардю. През 2011 година в интервю за вестник „Труд“ дипломатът сподели: „На мен България ми прилича на голям политически театър“. Думите му отпреди четири години могат да бъдат тълкувани само като предчувствие, защото същинската постановка тепърва започва.

Театърът не започна с опита Делян Пеевски да оглави ДАНС. Опит, който бе осуетен през 2013 от гражданското недоволство, послужило в крайна сметка като катализатор за различни обществени процеси и ускорило разрива в отношенията между БСП и ДПС.

България през лятото на 2013 година

Сега, повече от две години по-късно, „успелият млад човек“ си сътворява нова биография. Дали Пеевски ще емигрира в Катар, за да изчисти образа на ДПС и да освободи пътя за явно партньорство с ГЕРБ, каквито слухове бяха лансирани преди шест месеца, вече няма никакво значение. Защото дори това да се случи, посланието, което отправя Пеевски с „осветяването” си като медиен собственик, е пределно ясно. Те са навсякъде. И завинаги. Защо му е на Пеевски да бяга от обществената ненавист (наричана от Борисов нежно „публично изхабяване“), след като може да ѝ се изсмее?

Добиването на медийна собственост е всъщност логичното продължение на неуспешния му избор за шеф на ДАНС. Официализирането му като собственик, който разширява владенията си, е естествената развръзка на онова предчувствие за театър, което е имал Пардю през 2011 година.

Сега, когато медиите му сипят похвали по адрес на повечето от настоящите управляващи, взимат интервюта от главния прокурор и громят със страст съдебната реформа, Пеевски де факто ни казва, че никога не е имало значение дали ще бъде шеф на ДАНС или не. Защото онзи мистичен КОЙ не е нито той, нито Доган, нито Местан, Станишев или Борисов. КОЙ е властовата система на една олигархична диктатура, в която играчите са едни и същи, а смяната на местата им (управляващи или опозиция) не води до никаква качествена разлика. Размества се единствено пропорцията на похвалите в неговите медии. Като тя е съобразена с това кой формално е мандатоносител и кой е поръчал чадър над някого от сенчестия свят, както самият Пеевски призна преди време.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител