Шенген няма да издържи на бежанската вълна

В новата история на Европа обаче подобен наплив на бежанци не е имало. Само Германия очаква до края на годината да приеме поне 800 000 души. Това са 10% от населението ѝ! Въпреки че страната е богата и има големи възможности, подобно преселение надхвърля дори нейните сили. В момента повечето германски градове, в които се стичат бежанци, изнемогват и разчитат изцяло на доброволци. Германците се организират и

дават доброволни

дежурства,

носят дрехи, семейства приютяват бежанци в нужда в домовете си. Борбата в момента вече не е да се регистрират и приемат официално всички тези хора, а просто да не се допуска появата на хиляди бездомници по улиците точно преди зимата.

Пред подобна катастрофа са изправени и останалите страни, дори и тези, които не са в ЕС. Македония няма абсолютно никаква възможност да реагира на ежедневното прииждане на стотици хора и просто отвори границите си към Сърбия. Сърбия няма да има друг избор, освен да стори същото. Има ли решение на този проблем и какво е то?

Германският канцлер Ангела Меркел спешно се срещна с френския си колега Франсоа Оланд. Двамата се договориха да уеднаквят стандартите за даване на бежански статут, а председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер се включи с предложение от Брюксел всички членки на ЕС да имат един и същи списък на страните, които са смятани за сигурни. Западните Балкани трябва да влязат в него, тъй като повечето държави там са кандидат-членки на ЕС. Това ще облекчи обаче положението с бежанската вълна само частично.

Стотици хиляди бягат от Сирия и Ирак в момента и рано или късно ще стигнат до границите на Европа. Според някои организации най-малко 2 милиона души от този регион са на път към стария континент. Освен тях има и огромен поток от бежанци от Африка. Как Европа ще се справи с всички тези хора, голямата част от които бягат, за да спасят живота си?

Засега най-належащи са две решения. Едното предвижда равномерното разпределение на бежанците по държави в ЕС. А другото – засиленият граничен контрол. Защото само със сигурни граници свободата на придвижване в общността може да се запази.

Външните граници Гърция и Италия обаче отдавна са прехвърлили възможностите си и особено Гърция не гарантира никаква сигурност.

И двете страни от години имат лошата слава, че пропускат на север бежанци, без да ги регистрират. Така избягват Дъблинското споразумение, според което нелегалните имигранти се връщат обратно в първата страна, от която са влезли. Там трябва да се разгледа положението им и да получат статут, с който да продължат нататък или да бъдат експулсирани. При този огромен брой бежанци обаче това е невъзможно. А без да се спазва Дъблинското споразумение, губи смисъл и Шенген.

Свобода на придвижване и никакъв граничен контрол може да се осъществява само при добре охранявани външни граници. Затова и страните членки от близо година дискутират дали не трябва Шенген да бъде замразен поне за известно време. Германският министър на вътрешните работи Томас де Мезиер повтори за пореден път, че трябва внимателно да се обмисли какво се случва с Шенген и дали той все още върши работата, за която бе замислен. А именно безпрепятствено придвижване на хора и стоки вътре в общността.

Призивите Шенген да бъде ограничен се усилиха след инцидента във френския скоростен влак “Талис” в неделя, когато тежковъоръжен мароканец бе обезвреден от пътниците във влака, преди да успее да открие огън с калашника си.

Страхът от бежанската вълна, както и все по-голямата безпомощност пред нея увеличават защитниците на отказа от Шенген. Но ако Шенгенското споразумение пропадне, то следват няколко твърде сериозни и опасни неща. На първо място Великобритания ще се възползва от това, за да ограничи движението на хора от Източна Европа, което Лондон се опитва да направи от известно време, но засега се спира заради отказа на Германия да го подкрепи. Така за новите членки, сред които най-вече България,

ще отпадне

основното

предимство на ЕС

– свободното

движение

на хора и стоки. Де факто за нас с това ЕС приключва. Старите членки обаче също ще бъдат затруднени – липсата на свобода при придвижване ще донесе сериозни последствия за бизнеса. Това би било началото на края на общността.

За да не се стига дотам, страните членки трябва да се споразумеят около разумно решение на проблема с бежанците. Вече започна да се говори за проект, с който по външните граници да се изградят общи пунктове за приемане на идващите в Европа, случаите им да се разглеждат бързо и те да бъдат разпределяни справедливо из всички държави в ЕС. Това решение звучи разумно, но се сблъсква с отказа на източноевропейските държави да приемат твърде много бежанци.

Ако обаче скоро не се постигне консенсус, бежанската вълна ще ни помете и губещи ще са всички.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител