Бежанската криза и преселението на народите

08/28/15 06:59
(http://www.klassa.bg/)

Бежанската криза и преселението на народите

„Първата жертва на войната е истината.” Тази забележителна метафора се приписва на философи, писатели и политици през вековете.

Студената война през периода 1946-1991, започнала с речта на Уинстън Чърчил в американското градче Фултън и завършила с разпада на Съветския съюз и водения от него социалистически блок, се основаваше на две неща. Първо, на заплахата от гарантирано взаимно унищожение и второ, на използването на тотална, от нищо неограничавана лъжа.

Когато се решава даден проблем, има едно необходимо условие това да се случи. И това условие е проблемът да се назове с истинското му име. А не да се шикалкави и проблемът да се замита под килима.

От няколко дни борсите по света се сриват и тресат като побъркани. Не е кой знае какво (и друг път се е случвало), но е тъжно и смешно да се четат коментарите на видни анализатори по въпроса. Причините били такива, били онакива. А причината е една. Да се печатат пари без покритие е доходно, но има един основен недостатък. Не може да продължава вечно. Не може вечно проблемът със зелената шума да се решава с крилати ракети и десант на въздушно-преносими дивизии.

Иначе финансовите кризи не са нещо страшно

доколкото те не засягат материалните активи. Причината е, че живеем в материалния свят, а цената на шумата е в главите ни. В този смисъл и в Китай проблем няма, но само докато в главите на 100 милиона дребни китайски акционери не прещрака нещо.

Пак от няколко дни Европа се тресе от т.нар. „преселение на народите”. Което доскоро беше „бежанска криза”, но някак се наложи да се преформулира. Тоест явлението си е същото, само дето политкоректното празноговорене се налага да се направи по-малко празно. Не е достатъчно обаче. Ако махнем пустословните мантри, какво остава? Само преди месец щатните правозащитници у нас ронеха сълзи по повод на оградата по границата с Турция. Днес малко са попритихнали, макар че полицията в Европа вече използва сълзлив газ и гумени куршуми, а български бронирани машини обикалят българските граници. Откъде впрочем следва, че всички тези хора са бежанци? Че някои са бежанци, е ясно. Не е ясно обаче точно кои. Щото всеки от тях си е „загубил” документите за самоличност, но иначе къта доста евра и долари за хонорар на каналджиите. Не е ли ясно, че огромното мнозинство от тези хора лъже (защото приемаме, че все пак може някой наистина да си е загубил документите, макар че надали)? Някои от нарушителите на българската държавна граница може и да имат своите чисто човешки причини за това, но може и да нямат. Не се ли унищожават личните документи именно за да се скрие откъде са тези хора и няма ли между тях терористи?

Защото няма как, повтарям няма как, от примерно 20 хиляди, влезли в България, всички без изключение да са си загубили документите. Да, мнозина от хората, които декларират, че търсят убежище, го правят искрено. Но това не значи, че трябва да забравим причините за хаоса и болката на тези хора. Че трябва да забравим да задаваме истинските въпроси. Кой и защо унищожи огърлицата от деспотични, но все пак стабилни и нахранени държави в Северна Африка, и ги превърна в

територии, населявани от племена със знамена

и обезумяло от глад население? И успешен ли беше този експеримент? Ако не, кой ще отговаря? Не е ли ясно, че ако на бивши тоталитарни държави като Германия и Япония след Втората световна война беше възможно да им се присади демокрация от западен тип, то това е категорично невъзможно в държави като Афганистан и някои от нефтените монархии?

Понеже очаквам щатните правозащитници да ми скочат, искам да запитам нещо. Възможно ли е цялото население от един милиард души на Африка да се пресели в Европа? Очевидно не. А 500 милиона? А 100 милиона? И толкова очевидно не може. Но тогава колко може? От 1 до 100 милиона има 100 милиона числа. Нека определим кое е допустимото и нека това е числото Х. Нека кажем, кои могат да са тези Х жители на Африка. Нека приемем тези хора и нека им помогнем. Като помним, че Х е наистина горната граница.

Ако отворим Наказателния кодекс на Република България и прочетем прословутия член 279 ще видим, че „който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева”. За повторно нарушение наказанието е лишаване от свобода от 1 до 6 години. Наказателният кодекс е български закон, при това един от най-важните. Ако Европа продължи да се плъзга по линията на политкоректното самоубийствено поведение, са възможни две неща.

Едното е Европа да се тр ансформира така

че от нея да не остане нищо. Тогава впрочем няма да има кой да храни и самите бежанци, ако приемем, че те наистина са такива. Другата възможност е Европа да успее да излъчи лидери. Но такива, които да я изведат в някакво достойно бъдещо състояние, а не в славен и фееричен крах. Защото и това сме го виждали, а „лидер” на немски е дума, която в Германия се страхуват да произнесат.

В Германия с основание са забранени нацистките символи и пропагандата на всички форми на нацистката идеология. Но пак там, след един период от 82 години, по улиците на някои градове се веят нацистки знамена и звучат забранените химни. До там ли трябва да се докараме, за да разберем, че спасението ни започва с нещо съвсем просто? А именно, със смелост да погледнем истината в очите.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/256804_%D0%91%D0%B5%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0+%D0%B8+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE

Публикувана на 08/28/15 06:59 http://www.klassa.bg/News/Read/article/256804_%D0%91%D0%B5%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0+%D0%B8+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE