Защо газовите ходове на България са все празни*

Няма да бъде първия път, в който регистрираме изоставаме в битката за газовите трасета и потоци. Въпреки условността на крайния резултат - много от днешните проекти са и ще останат виртуална политическа реалност - е твърде тревожно отсъствието на страната ни в първия избор на редица страни и компании износителки на газ. Добре е, че посещаваме Азербайджан и Туркменистан - но играта е много по-сложна и многоизмерна. Поредицата от експлозии в Турция, както и силовите намеси на Русия в Грузия, оставят отворен въпроса за сигурността на каспийския маршрут. Вече загубихме битката за насочване на газовите потоци през България, когато консорциумът "Шах Дениз" предпочете Трансадриатическия проект (ТАП) пред "Набуко". Много са причините, но една от тях бе липсата на умение и съгласуваност в действията на българските и партньорските институции в налагането на балансирана и най-вече печеливша стратегия при промоцията на проекта "Набуко" зад граница. Противно на пазарната логика Въпреки че пазарната логика бе повече от очевидно в наша полза - Централна и Източна Европа бяха и оставят "жадни" за алтернативни доставки на природен газ, като задържат цени, които са по-високи от цените в Южна, Западна и Централна Европа. Преценете сами. В Гърция за четвъртото тримесечие "Газпром" ще продава на цени около 215 долара за хиляда кубически метра, а в Словакия, Украйна, Чехия цената ще бъде значително по-висока. В Украйна търсят да внасят газ от "Газпром" при цена от 240-250 щатски долара през четвъртото тримесечие.. При тези негативни тенденции в потреблението в цяла Европа ЦИЕ стои изключително атрактивно като пазар, има платежоспособно и с потенциал за ръст търсене, но няма инфраструктура и най-вече координирани действия на страните от региона. Румъния тегли в посока на своя местен добив. Унгария търси свой вариант на сигурност на доставките, включително чрез терминала за втечнен газ в Хърватска. Чехия и Словакия като че ли са доволни от доставките от север и запад. И все пак основните нови прогнозни потоци се очакват да дойдат от югоизточно и южно направление и Източна Европа отново може да се окаже в губеща позиции, ако позволи всички значителни газови потоци, които достигнат Турция и Гърция да се насочат през ТАП и през Италия към Западна Европа. Гръцкият ТАП има две продължения. Едното е италианската връзка, която изолира напълно Балканите и ЦИЕ, Втората линия е трасето на Йонийско-Адриатическия газопровод (ЙАП), но нека за миг оставим настрана неговата реалност като инвеститори и проектна готовност. Неслучайно "Газпром" се ориентира към проекта ТЕСЛА - просто там прецениха, че трябва да има свой конкурент на продължението на ТАП в ЙАП и най-вече да не допуснат каквито и да било количества да преминат през България в северна посока - към Украйна и другите страни от Източна Европа. Виртуални руски игри В Москва на този етап изглежда оценяват като достатъчно високи шансовете си да блокират конкурентни газови доставки през България към ЦИЕ, затова, въпреки че реално проектът "Турски поток" е блокиран в Турция, играят с виртуални проекции на маршрут през Македония, Сърбия и Унгария. По същия начин активираха и австрийската ОМВ, която бе играч с ключова отговорност за съдбата на проекта "Набуко", за защита на разширението на "Северен поток". Основната стратегия на "Газпром" винаги е била да съхрани максимално дълго и в максимален размер пазарните си дялове в Централна и Източна Европа не само с цени, но и като забави максимално либерализацията на газовия пазар и осуети навлизането на алтернативни и конкурентни потоци от юг и югоизток. Доставките на руски газ от запад и северозапад - през Германия и Австрия - по оригиналният замисъл на стратезите на "Газпром" трябваше да бъдат обект на специални договорки със западни партньори, които да позволят да се поддържат цените в Източна Европа по-високи от тези в Западна, включително и поради причини за по-високи транспортни разходи. Свидетели сме на странна инерция и пасивност на страните от ЦИЕ, в това число и България и то в особено критичен момент на играта с потоците. Докато всички добиващи страни - Иран, Азербайджан, Туркменистан, Египет, Израел, дори Турция, се надпреварват да си гарантират позиции чрез участие в проекти като Трансадриатическия газопровод, няма сведение която и да е от тях да търси и най-вече да може да намери подобна възможност за дялово участие, за инвестиции и за осигуряване на капацитети в преносна инфраструктура през България. От една страна, за да има подобни сделки трябва да има пазар на транспортни услуги и да има достоверност на сключени и реализирани сделки за пренос през българската газопреносна система на друг освен руски газ, да има работещо законодателство и регулаторна рамка, да действат реверсивни и интеконекторни връзки, да има реална история и перспективи за складиране на неруски газ в газохранилища. Накъде с този изолиран пазар!? Българският газов пазар си остава затворен, самоизолиран и доминиран от един единствен доставчик и неговите местни партньори. Има всякакви обяснение, включително страха, че ако отворим газопреносната си система, ще загубим договорите с "Газпром" за доставка и пренос, По отношение на преноса действително "Газпром" плаща за значителна част на реално използвания капацитет, но плаща изключително ниски тарифи, които изобщо не са съизмерими с пазара на преносни услуги в Източна и Югоизточна Европа. Няма как, ако не освободим тези капацитети, да привлечем други компании и да натоварим преносната система. За сравнение в момента тарифата е малко над 1.8 долара за хиляда кубически метра на 100 км за транзитните газопроводи, а в региона е в пъти по-висока. Затвореността на системата се отразява негативно на инвестициите в нейното развитие. Сега е идеалният момент за частична или борсова приватизация на оператора "Булгартрансгаз" и доставчика "Булгаргаз", за отваряне на всички проекти, които реализираме в страната към външни инвеститори. Отделен е въпросът за размера на дяловото и дългово участие, което ще търсим. Ако Вие сте инвеститор или търговец, къде ще предпочетете да работите? В Гърция има международен проект ТАП, в който се надпреварват да предлагат да купят дял има основните играчи на газовия пазар в региона. Има и много други проектни възможности за външни инвеститори – терминали за втечнен природен газ, оператора на преносната мрежа, основната държавна компания. Ако не искате да купувате или търгувате с гръцката ДЕПА има и други търговци, което на практика означава либерализиран пазар. За това имате конкуренция и ниски цени, и най-вече напълно диверсифициран пазар. У нас отсъстват възможността за иницииране или съучастие в реализация на ключови проекти, няма и близка реална перспектива "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" да се отворят за външни инвеститори или съвместни проекти с трети компании у нас и зад граница? Отлагане, въпросителни, пречки Един от малкото проекти в работна фаза - българо-гръцкият интерконектор - регистрира значително закъснение и не предлага никаква възможност на страните износителки и техните компании за включването им като акционери. Нито в "малкия" вариант - до 5 милиарда кубически метра, нито в големия - 30-35 милиарда кубически метра. Не е трудно да се разгадае защо проектът все не тръгва - дори поредният срок от 15 септември за окончателно инвестиционно решение едва ли ще се спази, този път не по вина на българската страна. Обявеният в края на миналата година пусков срок - средата на 2016 година, от днешна кота е направо химера. И как да стане, когато гръцката страна си има свой основен приоритет - ТАП, тъй като се реализира на максимално дълъг маршрут в страната и приходите от него ще бъдат значителни. Интерконекторът с България е екстра, която лесно може да попадне във водовъртежа на политическата конюнктура и интереси на Атина от "по-висок порядък". Имат и служебно правителство, което винаги ще намери дежурното оправдание, че не може да взема стратегически решения. Да не говорим, че "Газпром" има силно влияние върху СИРИЗА. Другият акционер в българо-гърцката газова връзка - италианската "Едисън", едва ли има силна бизнес мотивация или политическа подкрепа от италианското правителство да работи за проект, който не насочва газовите потоци към Апенинският полуостров. . Не искам да навлизам в подробности за състоянието на нещата от българска страна, и за трудностите, които сами си създаваме, но е факт, че нямаме нито възможност, нито демонстрираме стремеж да привлечем в наши конкретни газови проекти външни партньори сред износителките на газ от Каспийския регион, Близкия изток и Средиземноморието. Турско-българският интерконектор така и не излезе от подготвителната фаза, а той е стратегически по своя характер и силно атрактивен за инвестиции от стратегически партньори, добиващи и търгуващи с природен газ. Няма възможност за привличане на инвеститори или търговци в разширението на газохранилището в Чирен, който е друга класика на българското нищоправене вече пет и повече години. Този проект вероятно държи рекорда за блокиран проект у нас за целия преход. Не са проблем и интерконекторите със Сърбия и Румъния - могат да се инкорпорират в отделни проектни компании, в които да се привлекат инвеститори. Пропусканите ползи България е в състояние да пренася между 7 и 26 млрд. куб. м през своята национална и транзитна газова мрежа в зависимост от натовареността на трасетата и различните сценарии. Това е работна хипотеза и виртуална възможност, но я се опитайте да транзитирате дори един кубически метър газ или да внесете в България. По-малкият проблем е обективната трудност - липсата на интерконектори към Сърбия и Румъния. Ние и сега имаме техническата възможност за реверс на границата с Гърция, но процесът се задържа и няма възможност за внос от юг. Уж в името на "националния интерес". Докато при реверсивните връзки на границата на Словакия, Полша, Унгария с Украйна има огромна динамика. Още по-големият проблем е в умишлено поддържаните пропуски в регулаторната база. Нямаме реверсивни възможности и на другите граници, като работата не е сложна от техническа гледна точка. Но не искаме, за да не дразним "Газпром" или да поставяме под опасност уговорки, включително и лични, за които службите и прокуратурата нехаят.. Няма никакво съмнение, че в България има достатъчно мощни сили, които правят всичко възможно да не се реализира нито един елемент от програмата за диверсификация или предписанията на Европейската комисия и по-точно за Фокус групата за Югоизточна Европа след стрес теста от есента на миналата година, в който България беше посочена като най-уязвимата страна от ЕС при прекъсване на газови доставки. Забравените европрепоръки Да припомним седемте препоръки - Меморандум с Гърция за суапови сделки газ-електричество, подобно споразумение с Турция, планове за действие при извънредни ситуации за индустрията, когенерациите и топлофикациите, рестарт на интерконектора с Румъния, ангажимент за поддържане на оперативна готовност за използване на интерконектора с Македония дори в режим на прекъсване на доставките, прозрачност и приложение на правилата на вътрешния пазар на ЕС в България и дерогация от правилата на ТЕЦ Варна. Като изключим нещата, които не зависят от България, година по-късно няма промяна, дори е по-зле, основно поради намаляването на местния добив на газ и нарасналата зависимост от "Газпром" до почти 100%. Само не мислете, че няма предложения за внос. Трудно ще убедим света да инвестира, пренася и търгува с газ през България със стотици милиарди кубически метра газ, което е същността на идеята за газов хъб, ако няма реална история и реална възможност да внесеш, пренесеш и складираш природен газ в и през България. Турция и Гърция системно и неотклонно реализират политиките за развитие на пълния си потенциал на понятието газов хъб - либерализират пазара си (има реална възможност да внесеш и продадеш газ) и много компании, които реално търгуват. Имат реални проекти в които международните фирми могат да инвестират, имат реални трасета и маршрути за достъп на природен газ по суща и вода и съзнателно поддържат тези възможности като правят реален търговски микс от местен добив, от внос по суша и вода през терминали за втечнен газ, въпреки че цените играят и понякога цените на алтернативния внос могат да бъдат по-високи от руските. Докато не отпушим каналите за търговия, внос и пренос на природен газ у нас - газовите потоци ще ни заобикалят не по чужда зла воля, а по силата на собствената ни нерешителност да се освободим от примката на миналото. * Авторът е енергиен и икономически експерт в Центъра за изследване на Балканския и Черноморски регион и бивш посланик на България в Русия. Заглавието е на Mediapool.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/zashto-gazovite-hodove-na-bulgaria-sa-vse-prazni-news238706.html

Свързани новини: