Кой е бежанец и кой може да бъде наречен мигрант? И кои хора имат право на политическо убежище в Германия? Много често тези понятия се бъркат. А между тях все пак има съществени разлики.

 

По принцип мигрант е всеки, който се преселва на друго място - било то в рамките на една и съща държава или отвъд границите ?. Най-често обаче понятието се използва за хора, които напускат родината си по собствено желание, например за да подобрят условията си на живот.

 

Понятието бежанец е формулирано в Женевската конвенция за бежанците. Според нея бежанци са хората, които имигрират поради съществено обоснован страх от преследване в своята страна - поради политически причини или въз основата на религия, раса, националност или членство в някоя социална група. Търсещият убежище е някой, който се стреми да получи статут на бежанец. В Германия по молбите за убежище се произнася Федералната служба по миграцията и бежанците. Именно тя решава дали определен човек има право да получи статут на бежанец, или не. Докато бъде взето решение по молбата за убежище,

 

кандидатите НЯМат право да рабОТЯТ

 

и са задължени

 

да живеЯТ

 

в приюти за бежанци.

 

В германската конституция е записано: „Политически преследваните имат право на убежище.” Политически преследван е този, чиито човешки права са били нарушени вследствие на маргинализиране заради политическите му убеждения. Животът в бедност не дава право на убежище. След разпадането на Източния блок правото на убежище в Германия беше ограничено. Днес такова имат само тези лица, които не идват от т.нар. сигурни трети страни.

 

Т.нар. сигурна трета страна не преследва своето население по политически причини и не упражнява нечовешки или унизителни наказания. Дори и да подадат молба за убежище в Германия, гражданите от „сигурните трети страни” не могат веднага да бъдат върнати в страните им. Всеки, търсещ убежище в Германия, получава юридически шанс да докаже, че е застрашен от политическо преследване в родината си. По правило гражданите на „сигурните трети страни” не получават такова - освен ако не съществуват извънредни обстоятелства.

 

Лицата, чиито молби за убежище са отхвърлени, трябва да напуснат Германия. Те обаче имат право да обжалват решението. Ако връщането им в родината обаче е временно невъзможно, търсещите убежище могат да останат за известно време в Германия. Основания за това „толериране” могат да бъдат заболяване, липса на документи или ситуацията в родината им. Това правило важи и за малолетните, които са пристигнали в Германия без родителите си.

 

Хората, които са

 

застрашени

 

в родните си страни от войни

 

мъчения или смъртно наказание, но които не са били признати за бежанци и не са получили политическо убежище, могат да получат т.нар. субсидиарна закрила или хуманитарен статут. Така например бежанците от Сирия, Еритрея, Ирак, Сомалия или Афганистан не биват връщани в родните им страни. За хората с хуманитарен статут е в сила забрана за екстрадиране. Те получават право на престой в Германия за една година.

 

Според регламента от Дъблин страните от ЕС, на чиято територия първо са стъпили бежанците, са отговорни за процедурата по даване на убежище. По правило бежанците, пристигнали в Германия от някоя първоприемна сигурна страна от ЕС, биват връщани без по-нататъшни проверки в нея. Там те могат да подадат молба за убежище. Съгласно германския закон за даване на убежище, към „сигурните трети страни” спадат всички държави от ЕС, както Норвегия и Швейцария. През 2009 година обаче Федералният конституционен съд извади Гърция от списъка на „сигурните трети страни” поради изключително тежките условия на живот за бежанците там. Тогава германските власти прекратиха връщането на бежанци към Гърция.