На живо от Северна Корея

Работата по ексцентричната идея продължава година, а основен инициатор е работилият нееднократно с Laibach норвежки режисьор Мортен Травик, вече реализирал проекти в Северна Корея. Когато запознава местните власти с работата си, групата изненадващо получава покана. Те веднага се отзовават, тъй като „няма да имаме втори шанс да свирим в Пхенян за първи път“, както казва съоснователят Иво Салигер пред сп. Rolling Stone.

„Никога не сме разисквали темата дали е правилно да заминем, нито дали така изразяваме отношение към режима. Всичко беше заради преживяването да свирим в една от най-изолираните страни в света“, казва пред Light Примоз Хладник, периодичен кийбордист на групата за турнетата й заедно с често гостуващия в редиците им вокалист Борис Бенко, „за когото разбрахме, че с гласа си е имал голяма заслуга в съблазняването на комисията“. Двамата имат отделна група, също с дълга история – композиралите от електро-поп до класическа музика Silence. Макар и далеч от политизираността на Laibach, дуото също се е заигравало с концептуални теми – през 2004 г. издават албум, представен като неиздадената музика на починал при мистериозни обстоятелства млад поет и музикант. До издаването никой не знае, че историята е фикция. Последният им студиен проект от 2012 г. е своеобразен „саундтрак“ към очаквания тогава апокалипсис.

Борис Бенко, Мина Шпилер и Примоз Хладник преди да излязат на сцена. Борис и Примоз, които имат самостоятелен музикален проект под името Silence, са периодично част от проектите на Laibach след 2006 г.

Започват да работят често с Laibach покрай албума Volk (2006), съставен от преработени национални химни. Участват и в пуснатата малко преди гостуването нова песен – изпятата на английски и корейски We Will Go To Mt. Paektu, в която става въпрос за върха Пектусан, най-високия на Корейския полуостров. „Гледам на концерта като на културен обмен между Словения и Северна Корея. Ще се радвам, ако това стане повод в бъдеще корейски музиканти да гостуват в Любляна. Между другото всички, с които работихме на място, бяха изключителни професионалисти.“

За двата си концерта в Пхенян, всеки един пред 1500 души, те подготвят авторски песни, кавър на Across The Universe на The Beatles, така и композиции от популярния в страната американски мюзикъл The Sound of Music.

Примоз разказва, че задължително изискване на музикалния комитет е Laibach да подготвят три народни севернокорейски песни. „Но комисията не можеше да разбере смисъла на кавър версията и ни забраниха да изпълним две от трите подготвени. Оказа се, че всичко, което се различава от оригинала, е неприемливо за така наречените им музикални експерти.“ Също така комисията е съкратила сетлиста им от осемнадесет песни на едва девет.

Цялата комуникация между режисьора на шоуто Мортен Травик и севернокорейските власти протича по имейл. Когато пристигат, те се запознават и с вече селектираните за концерта местни музиканти и вокалисти.

Част от екипа на Laibach и местните музиканти, с които са работили по двата си концерта в Пхенян.

Освен местното население на концерта присъстват официални гости (сред които не е забелязан Ким Чен Ун), както и туристи от Китай. „Трудно е да се каже колко дипломатически посетители имаше, но със сигурност представителите на елита заемаха солидна част от залата. Но забелязах и много млади хора. Със сигурност всички бяха изненадани, тъй като никога не са чували подобна музика, може би дори е имало шок. Но се държаха много учтиво и накрая публиката ни аплодира на крака.“

Всички посетители на концерта са с официално облекло

По време на шоуто

За съжаление те не получават възможност да говорят с посетителите в залата, но има коментари, записани за предстоящото DVD издание.

Примоз Хладник не иска да дава бързи оценки на видяното в страната, често свързвана с брутално нарушаване на човешките права, жестоки политически убийства и силна цензура. На чужденците не се позволява да се разхождат из столицата без местен придружител и преводач.

В подготовка

„Да прекараш една седмица там не ти дава особена информация за ежедневния живот, нито за политическата система. Честно казано, вероятно дори няколкогодишен престой няма да ти стигне, за да разбереш Северна Корея.“

Пианистът се връща в Словения с няколко находки – дискове с нова и фолклорна музика. „Като източноазиатска държава народната им музика не е толкова различна от тази в Япония например. Намерих и електронна музика, която изключително напомня за италодиското и ранните Modern Talking. Но бях най-много впечатлен от поведението на местните: все скромни и учтиви хора. Пхенян изглежда като много сигурно място и всъщност доста красиво.“

Момент от празненствата по случай Деня на независимостта

Макар и изключително скъп като цена, музикантите имат право на интернет. „Нямахме рестрикции в достъпа. Всъщност в Китай имахме повече трудности, тъй като оттам например не можеш да влезеш в YouTube. Интересно дали това беше, защото сме чужденци, и до каква степен всъщност са ограничавани местните.“

Вокалистката и кийбордистка Мина Шпилер заедно с местния хор

За музиканта, зает предимно с театралните проекти на титулярната си група, посещението задоволява отдавнашния му интерес към Северна Корея. Когато преди година разбира за гостуването, то се оказва изключително приятна тайна за пазене.

„А, щях да забравя нещо“, добавя Примоз. „Жените им са невероятно красиви.“

„С Laibach не се шегуваме, а само показваме едно смъртоносно чувство за хумор.“ Така неотдавна вокалистът Иво Салигер описа групата си.

Биографично погледнато: Laibach са създадени през 1980 г., а името им идва от старото название на Любляна от периода на Хабсбургската монархия и окупацията на Югославия по време на Втората световна война. Визуалният елемент и провокативното смесване на различни влияния винаги е било важна част от присъствието им: първите им концерти са своеобразни пърформънси като част от често достигащата до крайности дисидентска сцена в града. Нещо повече – „Ново словенско изкуство“ раздава свои паспорти и знамена. В средата на 80-те се местят временно в Лондон. Международната известност идва, след като са забелязани от легендарния британски диджей и радиоводещ Джон Пийл. Голяма част от проектите им през 90-те са коментар върху размирните събития на Балканите и Източна Европа. Нацистките и тоталитарни елементи в облеклото често са повод за обвинения едновременно в крайнодесни и крайнолеви пристрастия – но както биха обяснили почитателите им, всичко това е с цел пародия и гротеска на репресивните режими.

Историята им е обект на четири документални филма, a Rammstein и Type O Negative са сред групите, цитирали ги като вдъхновение. Записват за Mute Records, компания, в чийто каталог попадат Depeche Mode, New Order, Моби. Laibach са посещавали три пъти София.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител