09/06/15 06:29
(http://www.klassa.bg/)

“Bon, pour l'Orient“ (“Добре, за Ориента”)

 Не си спомням колко пъти съм критикувал противоречивия подход на американското правителство към турската демокрация. Той е концентриран върху концепцията “Bon, pour l'Orient“ (“Добре, за Ориента”). Това е де факто разбирането на американското правителство, че ограничената, процедурна, тесногръда демокрация е , което турците са заслужили и това е всичко, което те могат да постигнат. Би било преувеличено да се твърди, че САЩ третират неспазването на човешките права, на демокрацията, на плурализма и на върховенството на закона по същия начин като Саудитска Арабия. Но всеки път, когато турската демокрация е имала изпитания и трудности, турските демократични сили виждат едно американско правителство, което е омагьосано от пентагонизма, т. е. отношенията в сигурността и във военната сфера са над върховенството на закона, демократичната солидарност, универсалните човешки права и уважаването на хуманизма. Би било несправедливо да се очаква САЩ да трябва да оказват натиск върху всички правителства за това, но сме в правото си да очакваме, че САЩ трябва да правят всичко, на което са способни, с мека сила да бъде сложен край на това един от съюзниците в НАТО да се отдръпва към диктатура. От тази гледна точка американските правителства ужасно и последователно провалят турските демократи. Припомнете си 28 февруари 1997 г.. Турският милитаристичен елит , конгломерат от военни, служители на правосъдието, бизнесмени, медийни личности и интелектуалци потискаха набожните мюсюлмани в страната. Ако Партията на справедливостта и развитието (ПСР) все още може да спечели 40% от гласовете, това е благодарение на травмите, останали от 28 февруари в мозъците, сърцата и съзнанието на практикуващите мюсюлмани. С други думи милитаристичният елит от 28 февруари е незаконният баща на ПСР и ердоганизма. По същия начин днес невинни граждани са потискани от държавата, само защото те не споделят мирогледа и начина на живот на хегемонистичния елит. По същия начин и днес журналисти, медии, асоциации на светското общество, частни училища, защитници на правата на човека и обикновени граждани биват постоянно малтретирани. Какво правеше правителството на САЩ по време на тези бурни, травмиращи, чудовищни и зли времена? Също като днес то бе пристрастено към военните отношения с Турция, и не се грижеше какво става в Турция. Журналистите във Вашингтон така и не чуха и една критична дума за всички тези недемократични и нехуманни действия на турската държава, само поради страха да не бъдат обезпокоени турските управници. Също като днес. Никой не призовава американското правителство Турция да бъде бомбардирана. Пази Боже! Никой не иска САЩ да подстрекават към извършване на преврат в Турция. Пази Боже! Дали наистина пълното мълчание или бомбардирането на Турция са двете единствени алтернативи? Не могат ли американските дипломатически мозъци да стигнат до съзидателни решения да окажат натиск върху турската държава да спази обещанието си за придържане към универсалните човешки права, върховенството на закона, уважението към всеки, демокрация и хуманно отношение към критиците й? Членовете на НАТО имат еднакви задължения и права по тези въпроси. Ако САЩ имат подобни проблеми в бъдеще (!), ние ще осъдим нашето собствено правителство за премълчаването на тези проблеми в приятелска страна.


Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване