Маршрути на отчаянието

09/06/15 06:21
(http://www.klassa.bg/)

Маршрути на отчаянието

Една лятна сутрин полицай отваря задните врати на камион, който би трябвало да превозва храни. Вместо това открива разлагащите се трупове на няколко десетки души. Мигранти, поели към по-добрия живот в Европа през каналите за нелегален трафик. Европа е покрусена. Amnesty International казва, че тази "трагедия е била въпрос на време". А директорът на бежанската служба признава, че "ако не намерим по-добър начин да управляваме миграцията като цяло, хората ще продължат да се поставят в подобни опасни ситуации". Европейските лидери се събират спешно, за да обсъждат кризисни мерки. В памет на загиналите граждани застават под огромен транспарант с надпис "Никога повече".

Не, това не е историята на 71 бежанци, които бяха открити мъртви в изоставен камион край Виена тази седмица. Това е историята на 58 китайци, намерени в хладилен камион край английския пристанищен град Дувър преди петнадесет години. Млади мъже и жени, починали от задушаване, докато се опитвали да пресекат Ламанша. Отзвукът от този нещастен случай е толкова голям, че води до подписването на Протокола от Палермо за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца. Важен документ, който допълва Конвенцията на ООН срещу международната организирана престъпност.

Може ли петнадесет години по-късно поредната нелепа смърт на 71 мигранти да принуди европейските политици да преосмислят своя подход към миграцията? Европа е изправена пред невиждана по размерите си вълна от бежанци, която поставя под въпрос не само ефективността на мерките срещу каналджийството, но и ценностите, с които европейските народи толкова се гордеем. Буквално всеки ден по море и по суша загиват отчаяни хора, търсещи спасение в Европа. А каналджийството се превръща във все по-успешна индустрия, която ще расте, докато европейските лидери не намерят по-трайно и безопасно решение за разпределяне на мигрантите в отделните страни.

Трафиканти или каналджии? Има ли значение

Разигралата се край Виена трагедия освети мащабите на схемата за контрабанда на мигранти на Балканите, в която България, оказа се, играе сериозна роля. Петима от задържаните от властите общо седем души във връзка с изоставения камион с бежанци, са с български паспорти. През седмицата прокуратурата обяви имената им, както и фактът, че всички имат предишни криминални регистрации за кражби, а някои от тях и влезли в сила осъдителни присъди. Двама от тях са познати и на полицията в Германия по обвинения за причастност към каналджийство, като единият - Методи Георгиев, вече е бил разследван в Германия за прекарване на хора с цел печалба. В края на юли година тази камион, регистриран на негово име с временна унгарска регистрация, е бил спрян за полицейска проверка в Германия и в него са намерени 38 души, предимно афганистанци. ДАНС коментираха пред "Капитал", че някои от задържаните по случая със загиналите 71 души са действали като организатори на канала, а други са участвали в незаконната дейност като водачи на използваните товарни автомобили. В Австрия, Унгария и България тече разследване, което работи по различни хипотези. Една от тях е за комплексно организирана българо-унгарска каналждийска банда. "Българските служби допринесоха изключително много за залавянето на заподозрените", обясни пред "Капитал" Гералд Татцгерн от криминалната служба към вътрешното министерство в Австрия.

Засега четирима от задържаните българи и един афганистанец се намират в ареста в унгарския град Кечкемет, откъдето се предполага, че е тръгнал злополучният камион. Предстои да се разбере къде ще се води делото срещу тях и в какво точно ще бъдат обвинени. От ДАНС обръщат внимание, че трябва да се прави разлика между трафика на хора и каналджийството. Първият термин задължително включва в себе си специална цел за използване на трафикираните лица - "за развратни действия, принудителен труд, просия, отнемане на телесен орган и други". В случая с намерения в Австрия изоставен камион говорим за контрабанда или каналджийство. В голямата си част каналите се изграждат с цел финансово облагодетелстване от незаконното прехвърляне (през граница) на мигрантите към държавата - крайна дестинация, като не се предвижда използването им, уточняват от ДАНС. Определението има значение, защото санкциите и мерките срещу трафика на хора и каналджийството са различни.

Инфографика

Увеличаване

Камионът беше открит и все още е на територията на Австрия, там се извършват и аутопсията и идентифицирането на бежанците. Поради местонахождението на веществените доказателства е вероятно делото да се води тъкмо там, смята експерт по наказателно право. Според член 114 от Наказателния кодекс на Австрия, нормиращ каналджийството, без оглед на това на чия територия е извършено престъплението, предвидените за него наказания са в сила, ако страната има интерес. С други думи, ако бъдат съдени по австрийския закон, задържаните в Кечкемет могат да бъдат наказани с 2 до 10 години лишаване от свобода. В Унгария обаче също се води досъдебно производство и ако заподозрените бъдат съдени там, могат да получат дори по-тежко наказание. Според раздел 353 от унгарския Наказателен кодекс с 1 до 5 години затвор се наказва подпомагане или превеждане на мигранти през границата с цел финансова изгода. При наличие на утежняващи обстоятелства като организирана банда обаче наказанието може да стигне до 16 години, пише списание DieWelt. Дни преди случая със задушилите се бежанци в унгарския град Секешфехервар българин е осъден по бързата процедура на година и половина затвор за превеждане на мигранти, съобщи унгарски вестник. Българският гражданин се опитал да превози с микробус 9 сирийски бежанци до Германия.

След като участието на българи в трагедията с бежанците край Виена беше разгласено, българското Министерство на вътрешните работи обяви данни за задържаните от нашите власти каналджии. От началото на годината досега са арестувани 240 души за подпомагане или превеждане през границата на мигранти, като 84 от тях са български граждани. Обвинения са били повдигнати на 137 души, като възможните наказания според българския закон са лишаване от свобода от една до десет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и конфискуване на имуществото на извършителя.

Според информация, предоставена на "Капитал" от немското вътрешно министерство, българите са в топ 5 на най-често задържаните за каналджийска дейност националности в Германия. От началото на годината досега там са арестувани 110 души с български паспорти с обвинение за незаконно прехвърляне на мигранти през границите. Най-много са унгарците, задържани за тази дейност - 227, а след тях се нареждат сирийците, сърбите и румънците. Германия, която е най-предпочитаната от бежанците дестинация за търсене на убежище, е заловила 1785 каналджии от началото на годината до юли. През 2014 делът им е пораснал с 40%.

Бизнес за милиони

"В момента от каналджийството се правят много повече пари, отколкото от продажбата и разпространението на наркотици. Това прави трафика на хора изключително доходоносен бизнес, в който са замесени хора от цяла Европа", заяви тази седмица министърът на външните работи Даниел Митов в интервю за "Нова телевизия".

Анализаторите от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов и Атанас Русев добавят, че за каналджиите напливът от бежанци и мигранти е не само златна мина, но и ги улеснява неимоверно. "Каналджийството носи много по-малко рискове спрямо печалбата, която организаторите получават", смятат те. В България например най-лошото, което може да се случи на каналджия, хванат на до 30 км от границата, е да бъде съден за съучастие в нелегално преминаване на границата, да му се наложи глоба и да му се отнеме транспортното средство. Самото преследване на по-високите ешелони на бизнеса с нерегламентирано прехвърляне през граница е още по-трудно. В България например липсва специализирано звено, което да разследва подобен тип дейност, казва Тихомир Безлов, и това размива отговорността за предотвратяването й. Трафикът на хора попада в ресора на дирекция "Борба с организираната престъпност" към МВР, но поради естеството на каналджийството, което обикновено започва още отвъд нашите граници или от бежанските лагери, "Гранична полиция", ДАНС, армията, а понякога и районните отделения на МВР участват в пресичането на каналите. Дори отделни елементи от схемите да бъдат уловени от компетентните органи, се появява проблем на ниво обвинение. "Много е трудно да се докаже организирана престъпна група при трафикантите. Те взимат много сериозни мерки да изолират отделните елементи от операциите един от друг", обясняват анализаторите от ЦИД. Според Тихомир Безлов, за да затруднят максимално разследването на подобни сигнали, трафикантите и каналджиите работят в своеобразен "свободен пазар", където отделни агенти предлагат различните услуги. Създава се своеобразен "каскаден бизнес", в който работата "прелива" от хора, близко до полицията и граничарите, през такива, осигуряващи транспорт, транзитни квартири, както и адвокатски и преводачески фирми, които да предоставят при нужда подправени паспорти, за да премине възможно най-безаварийно пътуването.

Преглед на оригинала

Автор: Капитал

Колкото и да опитват да "запушват" каналите за вход към Европа, разбивайки групите за контрабанда, силовите служби нa страните от ЕС не могат да спрат търсенето на транспортната услуга от страна на бежанците. Както във всеки свободен от държавата пазар, и в този за всяко търсене ще се намери кой да "предложи". Според Тихомир Безлов евентуални крайни мерки срещу трафикантите, които не са съпроводени с мерки за ограничаване на потока мигранти, биха довели само до оскъпяване на услугата и съответно повече пари в ръцете на престъпните групировки. Затова е крайно време Европа да предложи цялостен подход за справяне с миграционния натиск.

"Европа се проваля", казва и Радослав Стаменков, ръководител на мисията на Международната организация по миграцията в България пред "Капитал", като има предвид както усилията на държавите от ЕС да противодействат на нерегламентираните прехвърляния през граница, така и отношението им към мигрантите. По думите му сегашните мерки са неактуални не само за моменти на криза, но и като цяло. "Реално не е възможно - освен проформа в някои редки случаи - за повечето хора да кандидатстват за работна виза в ЕС", казва той. Политиките за ограничаване на пристигането на мигрантите като изграждане на стени и центрове за настаняване не помагат, категоричен е той. "Миграцията е динамичен и непредвидим процес", казва Стаменков и допълва, че инвестицията в доброволни връщания, комбинирана с подкрепа при презаселването по родните домове е по-евтин и целенасочен вариант за справяне с кризата. Но действията в тази посока, както и в справянето с трафика са неясни и постоянно отлагащи се в европейския дневен ред.

Докато Европа безрезултатно се опитваше да си разпредели пилотно 40 хиляди бежанци през май тази година, още един проектозакон на Европейската комисия беше заметен под масата - планът за действие срещу трафика на хора за периода до 2020 г. Всички важни промени в европейското законодателство бяха отложени за 2016 г., което на практика означава, че докато новите правила влязат в сила, миграционната ситуация ще се е променила значително. Европейска стратегия за миграцията бе мъртвородена, след като срещна явното противопоставяне от страна на някои страни членки, планът за действие до голяма степен последва нейната съдба. За да излезе от кризата с бежанците и за да предотврати трагедии като тази в Австрия, Европа има нужда от силно лидерство и решения, които не излагат на опасност стотиците хиляди хора, търсещи убежище. Защото петнадесет години по-късно транспарантът "Никога повече" звучи все по-цинично.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/257121_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D1%82%D1%87%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE

Публикувана на 09/06/15 06:21 http://www.klassa.bg/News/Read/article/257121_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%88%D1%80%D1%83%D1%82%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D1%82%D1%87%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE