Празнуваме Съединението

С тържествен молебен в катедралният храм "Света Богородица" в Пловдив започна честването на 130-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Церемонни ще има в цялата страна, но центърът на тържествата по традиция е Пловдив. 6-ти септември е и празник на града. В 17 ч. на площад "Стефан Стамболов" ще започне празничен концерт, а вечерта на площад "Съединение" ще се състои тържествена заря-проверка. Очакво се слово да произнесе президентът Росен Плевнелиев. По-рано той ще разгледа националната изложба "Съхранената памет за Съединението от 1885 г. в българските музеи, архиви, библиотеки и частни колекции" в Регионалния исторически музей – един от многото музеи в страната, обявили в чест на празника дни на отворените врати. Националният исторически музей в София посреща безплатно от 9.30 до 18, Националният военно-исторически музей - от 10 до 18, Музеят на авиацията в Пловдив - от 9 до 17. В София ще бъдат поднесени цветя и венци в мавзолея - костница на княз Александър Първи Батенберг. На 6 септември 1885 г. е провъзгласено съединението на Източна Румелия с Княжество България. Българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николов и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков) завземат конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с Георги Странски, което обявява съединението на Източна Румелия с Княжество България. По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). На 8 септември 1885 г. княз Александър Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван като княз на Северна и Южна България. “Да бъде известено на моя любим народ, че на 6-й того жителите на така наречената Източна Румелия след овладяването на тамошното досегашно правителство и избирането на друго правителство, обявиха съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушното Ме провъзгласиха за Княз на тая област. Като имам предвид благото Българский народ, неговото горещо желание да се слеят двете Български Държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам съединението за станало и приемам от сега нататък да бъда и се наименувам Княз на Северна и Южна България”, се казва в манифеста. След акта на 6 септември 1885 г. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница, а сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия. На 24 октомври 1885 г. е свикана конференция на представителите на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос. На 2 ноември 1885 г. сръбските войски нападат България и започва Сръбско-българската война. Победата на България във войната на 16 ноември 1885 г. утвърждава съединението. След продължителна дипломация на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 – 5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Турция подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/praznuvame-saedinenieto-news238880.html

Свързани новини: