Бежанците: Голямата вълна

Твърде дълго време Европа си затваряше очите пред отвратителната и кървава гражданска война в Сирия и се опитваше да държи извън Европа огромните маси от страдащи хора. Изведнъж обаче вратите на континента се отвориха под натиска на две политически сили. Едната е моралната съвест, която най-после бе разбудена от покъртителната снимка на удавилото се сирийско момченце на един турски плаж. Другата е политическият кураж на германския канцлер Ангела Меркел, която каза на своя народ да забрави за страха си от имигрантите и да прояви състрадание към хората в беда.   Десетки хиляди търсачи на убежище се насочиха към Германия с влак, автобус и пеша, скандирайки "Германия, Германия!" и бяха посрещани от приветстващи ги тълпи. Германия показва, че и Европа може да приема изнурените, бедни и скупчили се натясно маси от хора, жадуващи да дишат свободно. Тя казва, че може да приеме не хиляди, а стотици хиляди бежанци.   Толкова голям брой неизбежно ще породи много опасения: че местната култура ще бъде залята от външни пришълци, че това ще бъде твърде голямо бреме за икономиката, че социалните помощи ще трябва да бъдат ограничени и дори че могат да се промъкнат терористи. В цяла Европа са във възход антиимигрантските партии. И в Америка някои политици искат да градят стени, за да държат чужденците навън.   Въпреки това инстинктът да се гледа на мигрантите главно като на бреме е дълбоко погрешен. Отговорът на тези познати страхове е не да се издигат повече бариери, а да се решават възникващите трудности и рискове, за да се направи така, че миграцията да подобрява живота както на мигрантите, така и на местните. Отправната точка е чувството за перспектива. Willkommen, bienvenue, salaam alaikum   Като заможен и мирен континент, заобиколен от обширни райони на бедност и хаос, Европа е силен магнит за мнозина, търсещи по-добър живот. 4-те милиона сирийски бежанци са съизмерими с 1,2 млн. от балканските войни през 1990-те г. и с 15-те млн. след Втората световна война. Агенцията на ООН за бежанците - UNHCR, е пресметнала, че в света в момента има 59,5 млн. бежанци и други насилствено преселени хора. Европа не може да приеме всички. Истина е обаче, че повечето хора предпочитат сносен живот в собствената си страна. Освен това, историята на миграцията е каталог от преувеличени страхове и безброй примери на преселници, които са формирали много жизнени общности, обогатили приемащите ги страни: евреите, арменците, виетнамските "хора от лодките", угандийските азиатци са само няколко примера от многото. Германското гостоприемство в случая е оправдано морално, икономически и политически. То дава пример на света.   Тези, които определят политиката, трябва да помислят за три групи: бежанци, икономически мигранти и местни гласоподаватели. Да започнем с бежанците. Сирийците съставляват най-големия контингент от търсещите убежище в Европа. Тероризирани от бомбите варели на режима на Башар Асад и от джихадистите на "Ислямска държава", те следва да бъдат признати за бежанци от всяка гледна точка заради "основателния страх от репресии", според терминологията на международната конвенция за бежанците от 1951 г. Да помагаш на сирийците, е очевидно морално задължение.   Тази отговорност пада не само върху Европа, а и върху целия свят. Необходима е координирана политика за справяне със сирийската криза по цялата верига на насилствените преселения. Необходими са съгласувани усилия за ограничаване на войната, като се започне със създаването на защитени зони. Агенциите на ООН, изнемогвайки от напрежението, трябва да бъдат добре финансирани. Съседите на Сирия, които са приели най-голям дял от бежанците, имат нужда не само от палатки в пустинята, а от помощ, за да могат да пращат децата на училище и да дават работа на родителите им. Америка, западните страни и особено богатите монархии от Залива трябва да приемат много повече сирийци - така, както 1,8 млн. бежанци от Индокитай бяха настанени през 1970-те и 1980-е години.   Транзитните страни се нуждаят от помощ за справяне с човешкия поток, а и за да "абсорбират" поне част от него. Бежанците трябва да могат да кандидатстват за убежище в Европа, без да рискуват живота си, оставяйки го в ръцете на каналджии и трафиканти. Това може да изисква създаване на приемни центрове в транзитните страни. В Европа бежанците трябва да бъдат справедливо разпределяни между страните от ЕС. Онези мигранти, на които е отказан достъп, трябва да бъдат бързо репатрирани. Страните от Западните Балкани (Албания, Косово, Сърбия) трябва да бъдат определени като безопасни (и техни граждани да не получават убежище).   Бежанците са размесени с икономически мигранти. Те се качват на същите лодки и негодуванието срещу мигрантите намалява подкрепата за бежанците. Как тогава да се отнасяме към онези, които идват за по-добър, а не за по-безопасен живот?   Приемащите страни може и да не могат да подбират измежду тези, които идват в търсене на закрила, но искат да изберат онези, които идват да работят. Готовността да приемат законни мигранти дава на страните повече възможности да връщат нелегалните. Издаването на повече работни визи дава на съседните страни начин да участват в системата, а следователно и причина да сътрудничат за ограничаване на нелегалната миграция. Фундаменталният въпрос обаче е, че Европа се нуждае от икономически мигранти. Тя има твърде малко собствени работници, които да плащат пенсиите на нейните собствени граждани и да предоставят услугите, които те търсят. Мигрантите са нетни приносители в обществената хазна. Те внасят икономическа динамика. Те като правило са инициативни хора, готови да започват нов живот и да се оправят сами.   Местните гласоподаватели, разбира се, може да не са толкова въодушевени от тяхното присъствие. Новодошлите имат нужда от жилища, училища, здравни грижи. Има известни данни, че те "дърпат" по-ниските надници и заплати надолу, макар и минимално. Там, където трудовите пазари не са гъвкави, мигрантите могат да се превърнат в отритната от обществото класа. Това обаче не значи, че Европа трябва да се превръща в крепост, а че е необходима добра публична политика и то особено за такива отворени, гъвкави трудови пазари, от каквито Европа се нуждае, независимо дали приема или не мигранти.   Избирателите се страхуват, че имигрантите няма да се интегрират. Старата идея за християнските корени все още прозира зад модерната европейска идентичност. След терористичните атаки от 11 септември в Америка и след терористичните убийства в Европа отношенията с мюсюлманските малцинства се обтегнаха. Въпреки това състраданието към мюсюлманите, изпаднали в нужда, е част от противоотровата срещу основаната на омразата джихадистка идеология. Ако милионите измъчени сирийци бъдат оставени да мизерстват по периферията на Европа, те ще се превърнат в източник на екстремизъм, който няма да зачита никакви граници. Обичай чужденеца   Има, естествено, предел колко мигранти може да приеме едно общество. Но броят, предложен от Европа, не се доближава до този предел. Границите на социалната толерантност са размити. Те се променят с времето, обстоятелствата и ръководството. Немското гостоприемство показва, че хората в Европа са по-благоразположени, отколкото допускат техните нервни политици. Политиката на страха може да бъде заменена от политиката на достойнството. Госпожа Меркел разбра това. Същото трябва да направи и останалият свят.   По БТА

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/bezhantsite-golyamata-valna-news239164.html

Свързани новини: