След Арабската пролет дойде Арабската есен

В четвъртък 13 водещи европейски медии написаха открито писмо до политиците от Евросъюза, където в традициите на хуманизма припомнят, че Европа е ”континент, изграден на принципите на солидарността, равенството и свободата”, и призовават за облекчаване съдбата на бежанците. Накрая медиите настояват да се увеличи натискът над страни като САЩ, Русия, Иран и Саудитска Арабия за активизиране на опитите за прекратяване на войната в Сирия. Тази поанта анулира хуманистичния подтик и отразява интелектуалната некомпетентност на европейската журналистика да дойде до логично прозрение: войната в Сирия се води вече четвърта година и бойните действия са почти преустановени, че в Ирак повече от 10 години няма мир, но бежанската вълна се надигна едва след експанзията на „Ислямска държава”. Именно в нея е коренът на бедствието и точно там трябва да гледат Европа и НАТО. Уви, те са обърнали взор за указания единствено към САЩ! В Сирия се оформи непримирим триъгълник от противници, който напомня историята за турската инвазия на Балканите. Струва си да си припомним тази печална страница от нашата история. Турците стъпват в Европа през Галиполския полуостров някъде след 1331 г. По това време България и Византия са в силно обтегнати отношения: една година Византия наема турски отряди срещу България, следващата година е обратното. Така турците навлизат в междината между двете държави, установяват столицата си в Одрин и за 65 г. окончателно покоряват Втората българска държава. Късогледството на балканските владетели се оказва съдбоносно. А са можели да последват хан Тервел и византийския император Лъв ІІІ, спрели със задружни действия нахлуването на арабите през 718 г. За бъдещето няма значение дали в Сирия ще победи Башар Асад или въстаналата опозиция – историята си пробива път не само през закономерности, но и през случайности. Тя не е жена, която може да бъде изнасилена – каквото има да става, то винаги става. Башар Асад няма да е вечен, и опозицията няма да е вечна. Но ако главорезите на ИД окончателно вземат връх в Сирия, картината сигурно ще е друга не само за Близкия Изток, но и за Европа и света. Сляпата и свирепа ярост на екстремистите вероятно ще надмине „Ал Кайда” и ще прекрачи границите на САЩ. Ако Башар Асад и умерената опозиция в Сирия напълно осъзнаят степента на надвисналата опасност, ще бъде добре. Дали обаче вкопчените един в друг врагове няма да предпочетат да полетят заедно в пропастта? Едва ли някой от противниците ще отстъпи. Колкото и да е парадоксално, но дали в такъв случай изходът не е във възобновяване на бойните действия и едната страна да победи другата, но не да я унищожи, а само да я подчини и със съвместните въоръжени сили заедно да отворят единен фронт на ИД? Или поне някой от тях да получи някакво преимущество в сегашното равновесно статукво и в нов кръг от преговори в Женева да наклони везните в своя полза? Това обаче са общи принципни разсъждения, не лишени и от доза абстрактност. Ако те се изпълнят с конкретно съдържание, картината се променя като в калейдоскоп. Твърденията, че оставката на Башар Асад е решение на сирийския проблем, не е вярна, това западните политици го знаят много добре. Първо, опозицията е силно сегментирана, тя няма лидер да я обедини, а борбата за власт ще доведе до блокиране на държавата да се противопостави на ИД. Второ, гражданската война в Сирия всъщност е с религиозни корени, тъй като Башар Асад и приближената му върхушка в армията принадлежат към сравнително малобройна ислямска общност. Затова ако опозицията вземе връх, тя няма да допусне египетския вариант армията да абсорбира енергията й и после да я изтласка от политическата сцена, а тотално ще подмени армейското ръководство примерно до командир на бригада или батальон. Има обаче логика ако в някакъв преходен период Башар Асад остане на власт с цел минимални сътресения в държавата, докато тя се справи с ИД. И всеки вой против ще е лицемерен, защото западните политици и това го знаят. След началото на гражданската война в Сирия преди 4 години западните държави застанаха в единен фронт зад логото, че бъдещето на страната е възможно единствено без Башар Асад. Военните успехи на ИД и особено началото на потока от бежанци към Европа обаче принудиха много страни да преосмислят ситуацията, твърди в публикация Deutsche Wirtschafts Nachrichten. Кризата в Близкия Изток застави много правителства да погледнат на нещата от друг ъгъл на съюзниците си и на политическите си противници. Единният доскоро американски фронт по сирийския въпрос започва да се руши: Австрия и Испания вече искат да се отчете мнението на Башар Асад и на Русия в обсъждането на проблемите. А целта на САЩ беше именно свалянето на Асад на всяка цена – коментира немското издание. Все по-ясно се открояват гласовете да се гледа на Башар Асад като на съюзник в борбата против ИД, а не като на противник. Външният министър на Австрия Себастиян Курц призовава за съвместно решение: „Ние не можем да решим проблема без държави като Русия и Иран, трябва да проявим прагматична солидарност и да се интегрира сирийският лидер в борбата с терористите.” Външният министър на Испания Хосе Мануел Гарсия-Маргальо също призовава да започнат преговори с Башар Асад за прекратяване на конфликта в страната. Силата и слабостта на демокрацията едновременно и противоречиво са съсредоточени в спазването на множество правила и процедури. Дали парламентите, президентите и правителствата ще се договорят за съвместни действия срещу ИД? А егоизмът на националните интереси какво ще им диктува? Британският парламент например вече отказа да даде мандат на правителството. А ИД няма да даде отсрочка на никого да вземе забавено решение. Очевидно Западът засега не е в състояние да предложи конструктивно решение на кризата със Сирия. Всеки опит там да се привнесе демокрация от европейски тип е обречен на неуспех, защото всички форми на сегашния ислям поне в арабския свят са несъвместими с демокрацията. След „арабската пролет” дойде „арабската есен”, попарила със слана много илюзорни надежди. Руски Голям десантен кораб с техника върху откритата палуба преминава през Босфора На свой ред Владимир Путин е достатъчно енигматична личност и никога не може да се предвиди следващият му ход, още по-малко да се предположи какво мисли. Но изглежда той също не вярва във възможностите на Запада да влияе оперативно в международната политика и затова е решил да заложи на военно решаване на ситуацията в Сирия, с крайна цел унищожаване на структурите на ИД. Руски транспортен самолет Ил-76 на сирийско летище Самолетите Ан-124 и Ил-76 са само най-видимата част на айсберга. Не по-малка част от въоръжението и техниката пътуват с кораби от Новоросийск до Сирия, като при преминаване през Босфора те лъсват като на длан. Само за месец са засечени 6 броя големи десантни кораба да правят общо 10 курса до Сирия. Забелязан е и гражданският кораб „Александър Ткаченко”. Вече корабите са така претоварени, че трюмовете им не побират товара и част от него е върху откритата палуба под маскировъчни мрежи. Натрупани са достатъчно факти, за да се очаква в обозримо бъдеще някаква развръзка по ситуацията в Сирия. Въпросът е кой ще изпревари. Във всеки случай едва ли американската дипломация ще поднесе изненади – тя е твърде консервативна, разчита на грубата военна сила, на политическата принуда и на парите. Барак Обама няма да последва римлянина Катон Стари и да завършва всяка своя реч пред Конгреса с призива „Ислямска държава трябва да бъде унищожена!” Нови свежи идеи за решение все пак могат да дойдат единствено от европейските държави и то ако се освободят от стереотипите на васалното си мислене.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_557658.html

Свързани новини: