Следобедната дрямка сваля кръвното

Ирония на съдбата: новината, че сиестата, изглежда, укрепва здравето и най-вече намалява риска за сърдечносъдови болести, беше обявена в Лондон. Комичното е, че това е градът, от който се чу най-многолюдният ропот срещу помощта за Гърция. Като в подмятанията редовно присъстваше критиката, че гърците много разточително почиват по всевъзможни поводи. И отгоре на всичкото всяко пладне спират работа, за да се оттеглят в прохладата на спалнята си.

Данни от няколко независими проучвания, сред които и гръцко, нареждат сиестата сред здравословните навици. И преустановяването на работа в средата на деня, при това не само в държавите с горещ климат, може да мине за профилактика. След този логически извод вече може да прозвучи “Одата на радостта”.

Извън шегата, учени твърдят, че ако човек има възможност да раздели работния си ден с неколкочасова почивка и използва поне

половин час за сън,

ще натрупа бонуси

по 7 направления

Подобрява се работата на сърцето и на мозъка като цяло, засилват се вниманието, концентрацията, бдителността, паметта, волята, креативността, настроението.

Подремващият по обед човек съвсем няма да е в компания на лентяи - едни от най-продуктивните гении на планетата като Алберт Айнщайн и Томас Едисон са се отдавали на следобедната дрямка.

Хората с хипертония, които спят следобед, се нуждаят от по-малко лекарства за понижаване на кръвното налягане в сравнение с тези, които не го правят. Изглежда, следобедният сън като цяло оказва профилактично действие срещу увреждането на артериите и сърцето. Това показва проучване под ръководството на кардиолога д-р Манолис Калистратос в атинска болница. Изследването е представено в Лондон в рамките на конгреса на Европейското кардиологично дружество.

Двама от най-авторитетните британски министър-председатели -

Уинстън Чърчил и

Маргарет Тачър,

са спазвали желязно

правилото да се

оттеглят в леглото

след обяда - дава пример ученият. - Според нашето проучване те са били прави, защото обедната дрямка се оказва естествен регулатор на кръвното налягане и здравето, обяснява д-р Калистратос.

В изданието на приложните психолози в САЩ са публикувани сходни изводи за влиянието на обедната почивка върху хипертонията и здравето на кръвоносните съдове. С това учените обясняват установения от тях факт, че

хората, които

се отдават на

сиеста, имат 37%

по-малък риск

да умрат от сърце

Според друго американско проучване дори и кратък сън - 10-20-30-минути, понижава умората и засилва концентрацията и паметта. A мащабно проучване на университет в Бъркли сочи, че с около 90-минутна дрямка в средата на деня човек може да зареди изцяло “батериите” и до вечерта да поддържа работоспособност като в първата половина на деня.

Освен това се понижават нивата на хормоните на стреса, намаляват тревожността, страховете и склонността към нервни кризи и избухвания.

Световните медии подхванаха новината с напомнянето, че следобедният сън е бил задължителна част от дневния ред на повечето държавници, като започват списъка с Наполеон. И цитират невролози от различни държави, че днешният човек повече от всякога страда от недоспиване и когато е възможно, трябва

без скрупули да си

дремва по обед -

след това ще прави

по-малко грешки

Българските специалисти в медицината на съня обръщат внимание, че тази много важна за човешкото здраве и равновесие област е все още слабо изследвана от науката. И масово подценявана от хората.

 “В еволюционен план 8-часовият нощен сън, който сега се смята за норма в рамките на денонощието, е късно явление. Прачовекът е спял накъсано, в условия на непрекъсната готовност за отбрана от заобикалящата го враждебна среда. Будел се е от всеки рев на див звяр или започващо природно бедствие. В този смисъл редуването на бодърстване и сън през по-малки интервали през денонощието не е нещо принципно непознато на биологичната ни същност. Въпреки че нуждите от сън на всеки са много индивидуални, човек би трябвало да се чувства по-добре след един кратък сън следобед. Разковничето е да е завършен цикълът на съня - обикновено това отнема час - час и половина. Ако човек се събуди в неподходяща фаза, това може да го накара да се чувства по-скоро разконцентриран, раздразнен, неспокоен”, обясни неврологът д-р Румен Тихолов. Като специалист по медицина на съня той е категоричен, че обедното поспиване е добро при хора с апнея - имат непълноценен нощенсън и през деня са склонни към задремване, понякога дори в застрашаващи ги ситуации. Следобедният сън може да намали тези пристъпи на сънливост и да увеличи работоспособността и безопасността им.

Теоретично “за” дремването следобед е и неврологът д-р Татяна Страхилова. “Особено важно е да се осигури за децата и възрастните. Този вид пълноценна почивка би се отразила добре и на всички останали, но за повечето работещи е невъзможно или социално неприемливо при нашия начин на живот.”

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител