- Действително се чуваха различни констатации още в началото на сезона. Общо взето, стоеше въпросът за спад в параметъра брой туристи - между 70-80% в началото на годината. Беше обявено, че спадът ще бъде с около 20%. Институтът за анализи и оценки в туризма винаги е стоял на позицията, че спадът ще бъде минимален или ще се движи в рамките на плюс-минус 2% спрямо 2014 година. Обявихме и че спадът в руския пазар ще е със 150 000 души, което е 20% по-малко. Сега ситуацията е следната. Имаме 117 000 руснаци по-малко до края на юли. В периметъра брой туристи се движим в ръст от около 2% за целия летен сезон. Увеличението е главно по отношение на продукта културен туризъм, и то в градове като Пловдив, София, Велико Търново. Те декларират ръст от 5%. Спадът пък е по отношение на нискобюджетния морски туризъм. Там се регистрира от­­лив не само при руския па­­зар, но и на немски, английски, скандинавски.

 

- Тогава мо­­жем ли да ка­­жем, че културният туризъм е спасил сезона?

 

- Определено културният и селският туризъм се включиха много активно тази година. Както знаете, имаше около 200 фестивала, свързани с различни събития. В това число в Рожен, Копривщица и други населени места. Имаше и джаз фестивали в Банско, не бива да пропускаме и концерта на Роби Уилямс в Бургас, който беше голямо събитие. Също така трябва да имаме предвид и екстремния туризъм в малките населени места.

 

- В тази посока ли вече трябва да са насочени усилията на бранша?

 

- Туристическият бранш е разнопосочен. Затова всеки трябва да положи допълнителни усилия в областта, в която се развива, за да оптимизира своите програми. Различен е продуктът на културния туризъм, на SPA туризма, на селския, на кулинарния, както и на морския, който през последните години действително бележи упадък. Там имаме сериозна концептуална грешка и тя не е благоприятна за този продукт и за инвеститорите, които се намират в Черноморския регион.

 

- Кои са тези грешки, на какво се дължи упадъкът през последните години?

 

- Упадъкът се дължи на ред причини, но една от тях е липсата на умения в общините да преценят необходимостта от леглова база и осигуряването на този капацитет с достатъчен брой кадри. Също така и проблемът с ресурсите като водоснабдяване и канализация, енергоснабдяване. Всичко това е свързано с обслужването. Липсата на такава плановост води до проблеми. В много от общините дори няма изградени пречиствателни станции или пък обемът им не отговаря на капацитетите. Видяхте какво се случи и в Лозенец. Развитието на туризма не е свързано със създаването на работни места за местното население. То трябва да е в услуга на цялото население или на хората от други страни. Така през по-голямата част от годината местното население е без доходи, а в двата месеца през сезона се използва нископлатен  неквалифициран персонал.

 

- Влияе ли липсата на квалифицирани кадри в сектора?

 

- Дефицитът е продиктуван от поголовното раздаване на разрешения за строителство на нови хотели. От май 2014 г. до май 2015 година имаме 114 нови хотела, категоризирани към Министерството на туризма. А сега и нови 80. Така строителството продължава без никой да задава въпроса кой ще работи в тях. Това води до влошаване на параметрите на предлагания продукт. Ту­­рис­тите наистина заплащат много ниски суми за своя престой. Това доведе до свиване на сезона. Така от 120 дни, какъвто имахме през 80-те години, то сега за 2016 година вече договорите се подписват за сезон от 62 дни. Това води и до намаление на средната заетост на леглова база, и до намаляване на приходите. Така очакваме в параметъра приходи да има спад от 9%, което е с 290 милиона лева по-малко от предходната година.

 

- А коя е причината за спада при чуждите туристи?

 

- Лош туристически продукт. Като под лош трябва да разбираме не само предлагането на нискокачествен хотелски и ресторантски продукт, но и алкохолния туризъм, продажбата на дрога и др. Анархията, която съществува да речем в един курорт като Слън­чев бряг, е недопустима.

 

- Тогава може ли културният туризъм да върне имиджа на страната ни като туристическа дестинация?

 

- Културният туризъм е бъдещето на българския туризъм като цяло. Той не само доказа, че създава качествени продукти, но и да привлича туристи, които плащат два пъти по-висока цена от средната, която получават най-добрите черноморски хотели. Ако средната цена се движи около 47 лева по черноморското крайбрежие, то в големите градове тя е 95 лева за стая. Освен това нискобюджетният морски туризъм тегли целия български туризъм назад, тъй като влияе и на имиджа на страната ни.

 

- Бежанската криза ще окаже ли все пак влияние върху туризма в цяла Европа?

 

- Като цяло бежанската криза ще окаже влияние върху туризма. От една страна, защото една част от бежанците са просто лица, които търсят по-добър живот. В такъв смисъл те ползват и туристически услуги, разполагат със средства, а това подобрява местната икономика. Но това са икономически имигранти.

 

- Рано ли е да говорим за зимен туризъм?

 

- Преди да започнем да говорим за зимен туризъм, трябва да отделим достатъчно внимание на есенния. Ние имаме много силен есенен туристически сезон, но за съжаление за него не се говори много. Той е свързан с културни събития - имаме силни фестивални програми, над 1 милион чуждестранни посетители през този период. Затова ние трябва да започнем да гледаме на есенния туристически сезон като важен, а не да го пропускаме. По отношение на зимния имаме близо 20% ръст в параметъра предварителни записвания - още през януари и февруари тази година, когато еврото се срина спрямо английската лира. Тогава  близо 1500 туристи, предимно англичани и ирландци, направиха резервации. Това е добър старт. Надявам се, че при едно добро функциониране, зимните ни курорти ще могат да привлекат над 1,5 млн. чуждестранни посетители. Също така зимният период е характерен с изключително много тържества. Наситени сме със събития, които се надявам, че ще увеличат броя на туристите.