Как прокуратурата (не) работи срещу престъплениятa от омраза

Девет души.

Толкова си спомня Назир. Имали са метални боксове, с които му нанасят удари през септември 2013 година. Той е от Ирак и е част от първата по-голяма вълна мигранти, които дойдоха у нас. Търси убежище.

Девет дни.

Назир остава в болница след нападението. Претърпява две операции. Жалбата му не е регистрирана от полицията. Полицията е в болницата,  но не му снемат обяснения. Казват му, че ако не си ходи в Ирак, ще го изпратят обратно.

Неизвестни. 

Такива остават виновните за побоя над Назир. Случаят му е описан в последния доклад на международната организация "Амнести интернешъл" като пример за абсолютния провал на българските правоохранителни институции за разследванията от омраза. България се е провалила в разследването на престъпленията от омраза, като така подхранва страха, дискриминацията и насилието, а жертвите не съобщават на властите, тъй като не им вярват, пише още в документа.

Проблем съществува, но за него не се говори  официално. Примерите през годините се натрупват, а обяснение защо не се отделя ресурс да се разследват престъпленията, провокирани от омраза към чуждите, различните, са въпрос на лична интерпретация, а не на задълбочен анализ. Осъдени няма, а за година и половина (2013 - 2014) са образувани 80 досъдебни производства по подобни случаи.

Наскоро проучване показа, че почти всеки човек (лесбийка, гей, бисексуален или трансполов) в България, който е бил потърпевш от насилия или заплахи, не е уведомил полицията.

В българския Наказателен кодекс съществува текст, който предвижда лишаване от свобода до четири години и глоба до десет хиляди лева за този, който "употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения". В законодателство обаче няма текст за престъпления с мотив хомофобия. В почти всички случаи разследващите квалифицират деянието по хулигански подбуди - по-лесно доказуеми, но с по-малко наказание.

България вече е осъждана няколко пъти от Европейския съд по правата на човека заради отказа си да разпознава, преследва и наказва престъпления от омраза. Един от последните случаи беше от февруари тази година, когато по водено от адвокат Маргарита Илиева, ръководител на правната програма на БХК, дело България беше осъдена заради нападението на "Атака" над софийската джамия "Баня баши" през 2011 г. (четете интервю с Илиева утре). Становището на правителството по случая беше (изготвено в мандата  на правосъдния министър Зинаида Златанова), че активистите на "Атака" "не са преминали "изискуемия минимум на грубост, така че това да доведе до нарушаване на правото". Делото беше образувано по жалба на един от пострадалите мюсюлмани - Вели Караахмед, който не получи никаква адекватна реакция от българските правозащитни институции.

Каква е причината?
Според адвокат Маргарита Илиева "това е плод на психосоциалния феномен на отричането (на английски език установено понятие - denial): нацията ни, в лицето на законодателния си орган, се преструва, че такова нещо като хомофобски и женомразки насилия няма. Пак отричането е причината расистките престъпления институционално да се прикриват като хулигански – и далеч невинаги тежки". Според Илиева "обществото ни действа не чрез законодателя си, а чрез прокуратурата – тя е тази, която отразява обществените нагласи на отказ да се признае истината за това, че българите не са "толерантни", а редовно тормозят и насилват различните". 

Прокурори, с които "Дневник" разговаря, споделят, че причините за липсата на разследвания срещу престъпленията от омраза е, че липсва съдебна практика. Повечето обвинители предпочитат "да стрелят на сигурно, защото е важно да нямаш оправдателна присъда". Друга причина е, че това е сложно и трудно за доказване престъпление - трябва много внимателно да се проследи какво е провокирало конкретни действия у извършителя - с какви хора се е виждал, как се е стигнало до ситуацията. "Не се изследва по никакъв начин подбудата - основният признак, който може да отличи престъплението от омраза от хулиганските подбуди. Като трета причина, казано с по-притихнал тон, някои прокурори споделят, че всъщност между тях има и расисти. "Прокурорите са част от това общество и има такива хора".

През 2013 година отдел "Аналитичен" на Върховната касационна прокуратура издава методически насоки към обвинителите как да разследват престъпления с дискриминационен елемент. Повод за тях са събитията в Катуница, научи "Дневник". В тях се описва разликата между престъпления по хулигански подбуди и такива с дискриминационен характер.

Според насоките основната разлика с престъпленията по хулигански подбуди е мотивът, като дискриминационната подбуда се формира от стереотипни пристрастия и предразсъдъци. В насоките има описани признаците, по които да се различава това престъпление. Според документа дискриминационната подбуда може да има и външни признаци, а мотивът може да бъде изразен и чрез генерално виждане против определена група, включително и със заявяване на определено емоционално отношение или опит за аргументирането му с привидно обективни аргументи.

Още по-интересното е, че в насоките е записано, че основният начин за превенция на тези престъпления е информираността. "Традиционната нечувствителност на българската правораздавателна и правоохранителна система към дискриминационната престъпност произтича от стереотипи, внушени при различна степен на осъзнатост от културата на мнозинството, към което принадлежат повечето служители", е записано в документа. Според прокуратурата типичните грешки са свързано с предварителни предположения на разследващите, прибързани техни изводи и липса на достатъчно проверка на всички факти.

Прокурори коментираха пред "Дневник", че съществуването на правила е много добре, но след като няма контрол дали те се изпълняват или не, стават безсмислени. Обвинител сподели, че си спомня за пример от негово обучение в чужбина. В него, говорейки за справяне с корупцията, се казва, че примерът трябва да идва "отгоре", а системата така да е организирана, че всеки, който има корупционни нагласи, да се чувства чужд и отхвърлен. Така че следващият въпрос е: има ли пример отгоре и системата така организирана ли е, че да осигури спазването на правилата.

Прочети цялата новина http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/09/13/2608863_kak_prokuraturata_ne_raboti_sreshtu_prestupleniiata_ot/?ref=rss

Свързани новини: