- Закономерно е да има такива внушения. Така или иначе здравната карта е елемент на Закона за лечебните заведения, който фигурира повече от 10-15 години. Досега обаче такъв инструмент не е използван за планиране на ресурсите на територията на страната. Целта е всички граждани да имат равен достъп до еднакви по качество медицински грижи. Предназначението на картата е да идентифицира областите, в които имаме свръхпредлагане на определени услуги, и тези, в които имаме дефицит. Така ще могат да се насочат инвестициите там, където е необходимо. Не може да се говори за закриване на болници, защото в текста, който предполага критерии и ред за избиране на договорни партньори на НЗОК, се визират  видове дейности. Това означава, че може да има прегрупиране на дейностите между отделните лечебни заведения. Следващите текстове, които изискват комплексно лечение, позволяват това да се случи. Трябва да сме по-гъвкави, а и в центъра на системата наистина да бъдат поставени пациентът и неговите потребности.

 

- Означава ли, че това ще доведе до окрупняване на лечебни заведения в консорциуми по естествен, а не по административен път?

 

- По предложение на депутатите от ГЕРБ обединението на лечебни заведения остана пожелателно. То трябва да е на основата на изискванията за комплексност, заложени в основния пакет. Важно е да се спазват две основни правила – от една страна, да се гарантира движението и комплексното лечение на пациента в системата, но същевременно това да бъде съобразено с неговия свободен избор.

 

- Вече се чуха опасения, че с промените в Закона за лечебните заведения, като например приемането на здравната карта, се ликвидира конкуренцията между болниците?

 

- Аз смятам, че конкуренцията остава, защото лечебните заведения трябва да предлагат услуги, заради които да бъдат предпочитани от пациентите. Същевременно ние се опитваме да поставим някакви рамки на разрастването на лечебните заведения за болнична помощ, защото те са твърде много, независимо от оплакванията, че болничната помощ е недофинансирана. Парадоксът е, че при заявленията за недостатъчно средства имаме инвестиции предимно в болничното здравеопазване. При това те са именно в доходоносните клинични пътеки. Това трябва да бъде преодоляно. Надявам се да се намери такова решение след преостойностяването на клиничните пътеки, които ще залегнат в основния пакет от здравни услуги, поемани от НЗОК от 2016 година. От друга страна, критериите, които заложихме в Закона за лечебните заведения, ще подредят системата. Голямото притеснение на политическата сила, която представлявам, е, че основният проблем е плащането на дейността по метода на клиничните пътеки. Причините за изкривяванията в пазара на болничните услуги, в увеличаването на броя на лечебните заведения, в свръххоспитализационния режим, в който работи системата, са в клиничните пътеки. Ние търсим законодателни решения за овладяване на процесите, но само преминаването към механизъм на заплащане чрез диагностично свързани групи ще отстрани проблема.

 

- Директори на университетски болници твърдят, че за въвеждането им ще са необходими от два по три пъти повече средства, отколкото сега. Има ли страната ни такъв финансов ресурс, за да ги въведе?

 

- Това е внушение, което не почива на никакви финансови разчети. Ако се стигне до такова остойностяване, съвсем реално може да се плаща това, което се извършва в лечебните заведения. От друга страна, изпълнителите на медицинска помощ ще практикуват спокойно. Странната ситуация сега у нас е, че се търси клинична пътека за пациента, а не се диагностицира свободно. Самата здравна система може да стане по-гъвкава и по-услужлива за него, като се променят механизмите за финансиране. Процесът по изчисляването на относителни тегла на диагнозите беше започнал по време на първия ни мандат. Ние имаме шанса да се възползваме и от чуждия опит в тази област. Всичко е въпрос на политическа воля.

 

Диагностично свързаните групи са механизъм, чрез който ще се осигури по-достойно заплащане на медиците, а това ще доведе до по-добро здравеопазване и кадри, които ще останат в страната.    

 

- Когато стане дума за некачествена болнична помощ, лекарите излизат с оправданието, че за едни клинични пътеки се плаща повече, отколкото за други, в резултат на лобизъм. Така ли е?

 

- Действително има недофинансирани клинични пътеки. Затова и няма новооткрити педиатрични и инфекциозни болници например. През годините, когато са се определяли техните цени, се е получило известно изкривяване. Сега ние много разчитаме, че екипът на министерството ще балансира цените, така че да няма привилегировани специалности.

 

- Да смятаме ли, че за предложената от министър Москов приватизация на болниците  в закона, която бе отхвърлена още на първо четене, няма почва в българското здравеопазване?

 

- Логично е първо да се изработи национална здравна карта, да се направи анализ на ресурсите, оценка на социалните последствия и на финансовата необходимост и чак тогава да се предложи приватизация на лечебни заведения или обособени техни части. На този етап приватизацията беше единодушно отхвърлена от всички народни представители.

 

- Кога ще бъде готова националната здравна карта?

 

- Трябва да е готова до края на годината. В закона сме заложили срок на министъра да изработи методиката, да се сформират областните комисии, да се изработят областните здравни карти и националната комисия да финализира процеса.

 

- Как гледате на идеята на ръководството на НЗОК клинични пътеки да бъдат изнесени в доболничната помощ, за да се спестят средства, и това няма ли да влоши качеството на лечение?

 

- Това е изцяло във възможностите на изпълнителната власт. Тук отново стигаме до изработване на основния и допълнителния пакет, тъй като ясно трябва да се каже коя дейност къде се извършва. Съвсем нормално е, когато една клинична пътека може да се изпълнява в доболничната помощ, където се изискват по-малко средства и това не е за сметка на качеството, това да се случи. За целта е необходимо да се стигне до балансирано финансиране. Трябва да се използват максимално възможностите на извънболничната помощ за диагностика и лечение. Болнично лечение трябва да се прилага при случаите на спешност или невъзможност това да се случи в извънболничния сектор.

 

- Спешната помощ е другата невралгична точка в нашето здравеопазване. Според вас какво основно трябва да се промени в сектора, за да стане тя малко по-бърза?

 

Като представител на законодателния орган на България искам да заявя, че ние няма как да бъдем страна в реформата на Спешната помощ. Това е ангажимент изцяло на МЗ. В следващите години трябва нашата Спешна помощ да бъде преформатирана така, че да се достигне златният стандарт за пристигане на екипите до болния. Три са елементите, които трябва да се съчетаят. Основният е кадровото стабилизиране на системата, финансово и нормативно обезпечаване и подобряване на материално-техническата база. Добре е, че за тази реформа имаме осигурено финансиране от европейските фондове в размер на 85 млн. евро.

 

- Отдавна се коментира реформата в сектор здравеопазване. Защо все още няма видими резултати?

 

- Секторът е чувствителен и промените трябва да са еволюционни, а не революционни. Реформа няма как да се случи в един управленски мандат. Много важно е да се постигне предварителен обществен, експертен и надпартиен консенсус, за да може набелязаните мерки да се следват от всяко следващо управление. В работата на комисията по здравеопазване в 43-тото народно събрание се стараем максимално да се придържаме към този принцип.