Престъпността – естествено състояние на нещата

09/14/15 10:15
(http://www.klassa.bg/)

Престъпността – естествено състояние на нещата

Новините в България отдавна приличат на Криминална хроника. Всички медии ни заливат с детайлна информация за различни престъпления, сгазени деца на пешеходни пътеки, убити босове от престъпния свят демонстративно на улицата, корупция по висшите етажи на властта, изнасилени и ограбени възрастни хора, убити младежи без никакъв повод, наркотрафик, проституция, автомобилни кражби, гавра с работници от работодатели..... Много, много тъжна и много дълга хроника! По тъжното е , че има безспорна връзка между всичките престъпления. Това е тяхната безнаказаност! Трите власти законодателна, изпълнителна и съдебна имат специално отношение към нея. Всяка една от тях се поставя с действие, или бездействие в полза на престъпниците.

Почти половината българи не вярват в полицията, а едва 5 на сто са изразили доверие в съдебната система. Според социолозите липсата на сигурност допълнително нагнетява усещането за криза в страната, а хората продължават да приемат, че „България никога не е излизала от кризата”. Мнозинството измежду 20-годишните, повечето от които са прекарали живота си единствено в условията на постоянен стрес, несигурност и бедност, възприемат тази ситуация като „естествено състояние на нещата”.

Такова престъпление е извършено в Костинброд на 11 и 12 ануари 1998 година. Тогава управителят на фабриката "Олинеза" Христо Кръстев и бизнесменът Станимир Жарков, който е собственик на фирма, произвеждаща опаковки за фабриката за лютеница и майонеза, пребиват 17 работници. Според обясненията им по-късно двамата заподозрели подчинените си, че крадат системно от фабриката.Затова викнали мутри и заедно с тях ги набили както трябва. Но това не ги удовлетворило. Побоят се превърнал в извращение, защото биячите съблекли жертвите голи, обгаряли със запалени вестници половите им органи и гасили фасове по телата им. Гаврата продължава 48 часа. На 11 януари вечерта е пребита първата нощна смяна, а на следващата вечер и втората.

След наказателната акция работниците били принудени да дадат между 200 и 250 хил. стари лв., 2 лади и златни бижута. Уж, за да покрият кражби на майонеза.

МВР в полза на престъпницте

След втората нощ на побои две от майките на работниците отиват след полунощ при дежурния в местното районно полицейско управление с идеята да се оплачат. Дежурния изненадващо отвръща – „В полицията знаем за тоя случай, а шефовете пък знаят какво да правят с работниците”.
Налага се майките да търси помощ от кмета на Костинброд и от местната прокуратура. МВР дефакто научава за случая от въпрос на журналист до областната дирекция на МВР в София на 14 януари. Така става ясно, че местната полиция въобще си е затворила очите за скандалното пребиване на 17 души.

Районната прокуратура в полза на престъпниците

     Разнобоят между полиция и прокуратура продължава с чутовна сила.
     Проверка на окръжния прокурор на София, (тогава - сегашния вицепрезидент Маргарита Попова) показва, че в районната прокуратура е заведена единствено докладна записка, че има данни работниците да са извършили кражба и едно обяснение от един от управителите на "Олинеза" Генов за "кражбите". В прокуратурата няма един ред за побоищата, макар 15 от общо 17-те бити са си извадили медицински свидетелства, като част от тях са от "Пирогов".
       Седмица по-късно, на 21 януари в Костинброд пристигат окръжният прокурор Маргарита Попова, шефът на столичното следствие Цветан Димитров и следователя Боби Сарафов (сега зам.-главен прокурор). Искат да бъдат намерени битите, за да бъдат разпитани. Макар пострадалите да са добре известни в града, прокурорите получават странен отговор от шефа на РПУ-то полк. Йорданов - той не можел да доведе пострадалите, защото сега не може да ги намери и му е свършило работното време!?
      Обвинителите откриват хората с помощта на секретарката на прокуратурата и чрез познанствата й в града.
      Маргарита Попова, Цветан Димитров и Боби Сарафов виждат единствен изход от бездействието на МВР като пишат писмо до президента Петър Стоянов. В него те описват "трагичен, драстичен инцидент в "Олинеза" и се оплакват че "вместо действия от страна на органите за охрана на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпление, гражданите срещнаха отказ от изпълнение на служебните си задължения".
     "За такъв чудовищен инцидент българската и чуждата преса до момента не са информирани. Той провокира дълбоко гражданската и професионалната ни съвест, постави за пореден път много въпроси: "Кой къде стои в обществото? Това ли е моделът на гражданското общество? Къде унижените и малтретирани млади хора ще бъдат съпричастни от сега към проблемите на страната?", пишат те до президента.

Съдебната система полза на престъпниците

      Впрочем сагата в съдебната система е не по-малко тягостна.
      Управителят Христо Кръстев, който впрочем и досега продължава да управлява "Олинеза", и бизнесменът Станимир Жарков, който за малко да стане кмет на Божурище през 2011 г., очевидно са с големи протекции.
     Първоначално са бити 17 души. 15 от тях си вадят медицински свидетелства. Само 12 от тях застават пред съда. Накрая само 5 от битите, изтезавани и унижавани работници разказват ужасяващата истината за гаврата от страна на Христо Кръстев и Станимир Жарков.
     Според обвинителния акт Кръстев и Жарков извършвали изнудвания, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост. Кръстев отговаря и за нанасяне на лека телесна повреда на работничка. Деянията са извършени в различно съучастие на двамата с непознати лица. Срещу Кръстев бяха повдигнати седем обвинения, но той беше признат за виновен само по три
     Жарков отговаря пред съда за 12 престъпления, но е осъден по пет от тях.
     Докато тече делото Кръстев и Жарков са на свобода срещу парична гаранция от по 2000 лв. Прокуратурата иска да им се наложи максималната предвидена в закона присъда от по 10 години затвор.
     На първа инстанция в Софийския окръжен съд, на 20 ноември 2000 г. Станимир Жарков и Христо Кръстев са осъдени да лежат по 5 години ефективна присъда и да платят 5000 лв. Глоба.
     Дори присъдата в Окръжния съд е подписана с "особено мнение" от съдебния заседател Иван Дамянов. Той държи до последно двамата да получат по 10 години затвор.
     Както винаги се случва в Апелативния съд нещата започват да изглеждат различно. Там сагата се точи цели 3 години. През ноември 2003 г. апелативните съдии преквалифицират обвинението на Кръстев в по-леко и намаляват присъдата му от 5 на 3 години затвор, Жарков пък е осъден на 2 години затвор. Голямата разлика е, че и двете присъди вече не са ефективни, а условни - с 5-годишен изпитателен срок. Намалени са и глобите на двамата с по 1000 лв. Така Кръстев и Жарков трябва да платят по 4000 лв.
     Година по-късно, през 2004 г. Върховният касационен съд потвърждава присъдата на апелативните съдии.
     Нито един от работниците от двете набедени за кражби бригади не работи вече в "Олинеза".
     Сред тях цари омертата, но слуховете в Костинброд казват, че са млъкнали срещу солидни парични възнаграждения. Част от получилите премия за мълчанието си дори убеждавали бившите си колеги да се откажат от показанията си.
     А работниците просто са били разменна монета в една по-голяма игра - кражбите на две палета майонеза всъщност били измислени, за да оправдаят липсите пред съдружниците си, които живеели в чужбина. Така, независимо от свестните прокурори, намесата на президента Петър Стоянов и обсъждането на въпроса в българския парламент, Кръстев и Жарков не лежат нито ден в затвора заради гаврата със служителите.