Четери златни възможности, които Ердоган пропусна

09/14/15 08:41
(http://www.klassa.bg/)

Четери златни възможности, които Ердоган пропусна

Турция, която играеше посредническа роля при решаването на редица проблеми в Близкия Изток и бе сочена като модел за демокрация в ислямския свят, внезапно се превърна в страна където терорът всеки ден отнема човешки жертви, опозиционно мислещите хора биват потискани, реномето й в света пада, а бъдещето й е неясно. Защо стигнахме до това положение и кои са шансовете, които пропуснахме? Когато Реджеп Тайип Ердоган, който е един стар привърженик на политическия ислям, основа Партията на справедливостта и развитието (ПСР) с етикета на „консервативен демократ“ както в Турция, така и на Запад и в ислямския свят съществуваха сериозни съмнения. Говореше се, че Ердоган не се е променил, че само привидно изглежда като демократ, че за него демокрацията е като трамвай и, че има таен дневник. По онова време две имена изиграха важна роля в убеждаването на Запада и Близкия Изток, че Ердоган искрено се е променил. Един от тях бе лидерът на Зелените в Европарламента Даниел Кон Бендит. Той подкрепи процеса на присъединяване на Турция към Евросъюза, ръководен от Ердоган. Затова партията на Зелените организира партийния си конгрес през 2004 г. в Истанбул. В изказването си на конгреса Даниел Кон Бендит нарече бъдещото членство на Турция в ЕС „Чудото на Босфора“, като алюзия за това, че страната е мост между Азия и Европа и между ислямския и християнския свят. Когато поддръжниците на стария режим в Турция решиха да закрият ПСР през 2008 г., имена като Бендит, Фишер и Лагендик порицаха това в европейския печат. Когато обаче ПСР се отклони от демократичния си път, един от най-силно разочаровалите се беше именно Даниел Кон Бендит. Той направи следната историческа констатация: „Ако днес в Турция не сте обявен за предател от страна на Ердоган, значи не сте демократ.“ Ролята, която Бендит изигра на Запад в Близкия Изток се изпълняваше от представителя на телевизия “Ал Джазира” в Турция Юсуф ал-Шариф. Той изпитваше големи симпатии към Ердоган и го отразяваше в предаванията си като демократ, както и неговите успехи в областта на икономиката и външната политика. Ердоган показваше, че ислямът и демокрацията може да бъдат съвместими. Той се радваше на уважение както на Запад, така и на Изток. От една страна, се опитваше да защити Палестина, а от друга, се опитваше да стане член на ЕС. Отношенията му със САЩ, от една страна, и с Иран и Сирия, от друга, също бяха добри. Но какво мисли днес същият този Юсуф ал-Шариф? Сега ал-Шариф е журналист във вестник „Ал Хаят“ и ето какво пише: „Арабите обичаха Ердоган, защото защитаваше демокрацията. Но сега са в шок. Турция, която прилагаше нормите на Европейския съюз, сега заприлича на арабските държави.“ Наблюдавайки с огромна тъга как Турция губи висотата, на която се бе изкачила, мъката ни се задълбочава още повече и от пропуснатите исторически шансове. Първата пропусната възможност беше да покажем на целия свят, че ислямът и демокрацията не си противоречат. Ако ПСР, особено в периода до 2010 г., беше разпуснала институциите на стария режим, вместо да утвърждава еднопартиен такъв и ако беше изработила една гражданска конституция, вместо да бленува президентска република, тогава тя щеше да бъде добър пример за ислямския свят, както и щеше да бъде най-показателния образец срещу надигащата се ислямофобия на Запад. Втората пропусната възможност се отнася до решаването на кюрдския проблем, който е кървящата рана на страната от осемдесет години насам. Пред тази партия (ПСР), която няма никаква вина за възникването на кюрдския проблем, която получаваше гласове от всички краища на страната и притежаваше спояваща ценност като ислямската религия съществуваше историческата възможност да утвърди мир в държавата. Обществото също подкрепи инициативите в тази посока. Но същият този процес, който бе далеч от прозрачността, чиято рамка не бе очертана както трябва, който изключваше останалите политически партии и гражданското общество, който бе сведен до пазарлъци за президентска държава и привличане на гласове, сега гръмна и породи огромно разочарование. Третият пропуснат шанс се отнася до отварянето на политическия хоризонт, след като структурите на стария режим бяха обезсилени и страната се нормализира. В резултат на сериозна битка със задкулисието политиците се сдобиха с възможността да изразяват мнение дори и по най-сериозните въпроси. Но вместо да укрепи това положение, Ердоган пресече този път като предпочете да влезе в съюз със задкулисието, той се хвана здраво за структурите на стария режим, започна да отблъсква различните и реши да установи в страната еднопартиен режим, вместо да я демократизира. Четвърто, пропусната беше възможността Турция да стане уважавана страна както на Запад, така и на Изток. В периода когато Турция, от една страна, водеше преговори за членство в ЕС, а от друга, развиваше добри отношения с Организацията за ислямско сътрудничество, Арабската лига, Русия, САЩ и Африка сто петдесет и една държави подкрепиха Турция в ООН. Но когато Турция загърби демократичните реформи и започна да се изживява като велика сила, когато наруши баланса между Изтока и Запада, когато започна да взима страна по време на политическите кризи и се втурна в политическо приключение като това в Сирия, блясъкът на страната се изпари. Колко тъжно е, че лидерите на ПСР съсипват както себе си, така и държавата, а вместо това можеха да реализират появилите се възможности и да оставят положителен отпечатък в историята!

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/257602_%D0%A7%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8+%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8+%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%2C+%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE+%D0%95%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%

Публикувана на 09/14/15 08:41 http://www.klassa.bg/News/Read/article/257602_%D0%A7%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8+%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8+%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%2C+%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE+%D0%95%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%