Работа - да, помощи - зависи!

Няма автоматизъм

Според съдиите в Люксембург, съответната приемаща държава не е длъжна да проверява всеки отделен случай, тъй като законът вече се е съобразил със ситуацията, в която се намира кандидатът за социални помощи. Това звучи не съвсем разбираемо, така че ето трите възможни хипотези, които засягат стотици хиляди българи и румънци, дошли в Германия от началото на 2014 година досега:

1. Гражданин на ЕС пристига в друга държава от Евросъюза, но няма намерение да работи в нея. В този случай всичко е ясно: приемащата държава не е длъжна да му плаща социални помощи.

2. Гражданин на ЕС пристига в друга държава от Евросъюза и си търси работа, но не намира. И в този случай приемащата държава не е длъжна да му плаща социални помощи.

3. Гражданин на ЕС пристига в друга държава от Евросъюза, намира си работа, но след известно време остава безработен. Ако е пребивавал в съответната държава повече от три месеца, той по принцип има право да кандидатства за социални помощи, но не ги получава автоматично. Най-напред всеки отделен случай се проверява индивидуално, като се взимат предвид семейната ситуация на кандидата и работата, която е извършвал.

Сградата на Европейския съд в Люксембург

Държавата има право да се брани от злоупотреби

С новото си решение съдът в Люксембург потвърждава позицията си от миналата година по случая с така наречените „мигранти по бедност”. Става дума за хора, които пристигат (примерно в Германия) с целта не толкова да работят, колкото да получават социални помощи. Така съдиите в Люксембург потвърждават една от централните постановки в германското социално законодателство, според която граждани от други страни в ЕС по принцип нямат право на помощи за безработни. В германския Бундестаг беше изразена загрижеността, че в страната пристигат зле образовани хора от други държави в ЕС, които имат за цел единствено да получават социални помощи. Според германската Агенция по труда, през 2014 година броят на българите и румънците, които получават помощи за безработни - т.нар. „Харц 4”, е нараснал от 45 хиляди на 83 хиляди – увеличение с 85%. В същото време обаче броят на българите и румънците, които работят и плащат вноските си в социалните каси, също е нараснал с 85%.

В обобщение: с днешното си решение съдът в Люксембург просто потвърждава своето становище, че всяка държава има право да пази социалната си система от прекомерно натоварване и да предотвратява злоупотребите със социални помощи.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител