- За нас е ясно, че не правителството определя цената на тока, а Комисията за енергийно и водно  регулиране (КЕВР). Но в ръцете на изпълнителната и законодателната власт има различни лостове, които да дадат предпоставки КЕВР да преразгледа решението си. Това касае и средносрочни реформи в енергетиката, които да не допуснат отново увеличаване на цената. За целта се създаде работна група на високо равнище под ръководството на вицепремиера Томислав Дончев. В нея ще участват четирите работодателските организации, министърът на енергетиката, председателят на комисията по енергетика и министърът на финансите. Тя има за задача да разработи пътна карта за реформи в енергетиката и ще наблюдава изпълнението на тези реформи. Имаме уверението за подкрепа на някои законодателни инициативи, които да дадат възможност на КЕВР да намали цената, която определя като постоянно представляваща в общата цена на еленергията. Беше предложено и да имаме представители в съветите на директорите на държавните дружества в сферата на енергетиката. За да се предпазим от спекулации по темата, ние обявихме, че те няма да работят срещу възнаграждения.

 

- Каква точно ще е тяхната задача?

 

- Те имат задачата да предлагат решения, които да доведат до подновяване на ефективността на държавните дружества, до ограничаване на безстопанствеността там. Нека не се заблуждаваме, става дума и за кражбите в сектора.

 

- Казахте, че трябва да се извадят на светло договорите на електроцентралите с преференциални цени?

 

- Така е. Искаме да се разкрива информация за собствениците, договорите и дейността на производителите на еленергия, която се изкупува по преференциални цени. Тоест става дума за тези, които не продават на свободния пазар, а имат държавна помощ. Обществото трябва да знае на кой се оказва тази държавна помощ чрез преференциални цени. Това са все важни предпоставки, за да се върви към намаляване на цената на еленергията. Имаме съгласието за забрана на присъединяването на нови източници на еленергия с преференциални цени. В това отношение изискванията на европейската директива ще бъдат изпълнени. Който иска да изгражда тези централи, ще може да кандидатства по програмата за „Развитие на селските райони”, за да получи финансиране, но няма да има преференциални цени за изкупуване на енергия. Имаме съгласие и по друг важен въпрос - със законодателна промяна да се даде възможност тези производители, чиято енергия се изкупува по преференциални цени, при нарушаване на правилата да се развалят договорите. Така те ще бъдат изпратени на свободния пазар. Ако да речем се окаже, че един фотоволтаик продава нощем енергия, след като това технологично не е възможно, договорът с него да бъде прекратен. Всичко това би трябвало да доведе до намаляване на злоупотребите. Също така беше решено за създаване на експертен съвет от наши представители към НЕК. Става дума за работна група от специалисти, които да направят анализ на приходите и разходите. Искаме да се вдигне завесата, за да има яснота на сметките там.

 

- Остава ли обаче в сила намерението ви за протест, или по-скоро ще се откажете?

 

- Тук вече трябва да се произнесат нашите управителни органи. Има предпоставки той да бъде отменен. Заседанието на Асоциацията на индустриалния капитал е утре (бел. ред. днес).

 

- В същото време все още настоявате за оставката на председателя на КЕВР Иван Иванов, нали? Склонни ли сте да промените това искане?

 

- Ние смятаме, че и в момента КЕВР има възможност да редуцира цените. Нежеланието да се използват тези възможности и манипулативното поднасяне на информация са сред основните причини да искаме тази оставка. Мога да дам конкретен пример. Да речем казаното как цената за „задължение към обществото“ на домакинствата е намалена и уеднаквена с тази за бизнеса. Това влиза в очевидно противоречие с действителността. От КЕВР твърдят, че „задължения към обществото”, което е плащал битът досега, е било 53 лв. на мегаватчас, а от 1 август всички плащат еднакво - тоест 38 лв. на мегаватчас. Ако това е било наистина така, излиза, че цената трябва да се намали с 15 лева на мегаватчас. А всъщност цената за населението се намалява с 16 стотинки на мегаватчас. Такива твърдения заблуждават обществото. Така че ако не говорим за манипулация, то тогава трябва да е некомпетентност. Поемането на част от цената при „задължения за обществото” при износа също би довело до редуциране на цената на еленергията за индустрията.

 

- Как определяте посещението на еврокомисаря по енергетика Марош Шефчович? Можем ли наистина да говорим за eнергийна сигурност на Балканите?

 

- Според мен това посещение няма пряка връзка с темата, но нека изтъкна, че за нас е голям проблем държавната помощ съгласно европейското законодателство, която се дава на така наречените американски централи. Сумата е от порядъка на 330 милиона лева годишно. В Полша и Унгария имаше подобни договори и те бяха прекратени. Затова смятам, че в това отношение всяка подкрепа от г-н Шефчович е добре дошла.

 

- Между другото той заяви, че проблемът с цената на индустриалния ток не е характерен само за България. Дори даде за пример Словакия.

 

- Така е, но у нас постоянната компонента в цената е над 40% от общата цена и в абсолютен размер е най-голяма в целия ЕС. С изключение на Дания. Ние имаме най-скъпа постоянна, независеща от пазара, а определяна от КЕВР компонента в цената на еленергията. Това се дължи и на много грешки от миналото, но и от неизползването на възможностите за редукция на скъпата енергия, които ги има и днес - става дума за американските централи, ВЕИ-та.

 

- Заявихте, че минималният осигурителен доход е отживяла норма. Това означава ли, че няма да се съгласите с идеята за увеличение на осигурителните прагове?

 

- Ние заявихме, че ако има административно разпростиране на среден процент върху дейностите, където няма споразумение, ще поставим въпроса изобщо за участието на работодателските браншови организации в договарянето на тези прагове.

 

- Привърженик ли сте на идеята минималното възнаграждение да не е еднакво за цялата страна и да се определя според регионите или различните професии?

 

- Има такава практика, и то във водещи страни от Европейския съюз, където минималната работна заплата не се определя административно от държавата, а да се договаря в браншовите колективни трудови договори. Такава практика има в Австрия, Дания, Швеция, Италия. Еднаква за всички и административно определена минимална работна заплата там не съществува. И в същото време безработицата е с 1/3 по-ниска от нашата. Така че за мен това е добър вариант и може да проработи и у нас.

 

- Оказа ли някакво отражение върху икономиката вече гръцката криза? Наскоро дори споменахте за негативния ефект и от украинската криза...

 

- Крехкото оживление, на което бяхме свидетели, може да бъде стопирано от наслагването на такива фактори. Да речем едно 20% увеличение на цената на еленергията оказва влияние и е още един фактор към украинската криза. Все пак българската икономика търпи щети в това отношение. Гръцката криза също оказа влияние. Това натрупване, непремерените опити за административен ръст на минималната работна заплата над възможностите на икономиката ще доведе до стагнация на пазара на труда и до закриване на работни места. Този процес вече дори започна. Много компании вече съкращават персонал.