Депутатите приеха да се удължи срокът за подслушване и следене при престъпления срещу държавата

Без сериозни дебати и с почти пълен консенсус депутатите приеха на първо и веднага след това и на второ четене промените в Закона за специалните разузнавателни средства. С тях се увеличава срокът за подслушване и следене при предотвратяване на престъпления против Републиката. В същото време се намалява времето, в което може да се използват СРС за разкриване самоличността на хората.

При изказванията на първо четене единствено независимият Велизар Енчев се обяви против измененията. При гласуването той беше против, а трима се въздържаха. Това даде основание на вносителят Димитър Лазаров от ГЕРБ да поиска проектът да се гледа и на второ четене и предложението му беше прието. И на второ четене проектът мина само с три гласа "против".

След като проектът беше приет и на второ четене Енчев отново повтори възраженията си, че с тях се дава право на външнополитическото разузнаване да съхранява и ползва информация, придобита на територията на страната. А тези служби всъщност нямат право да работят на територията на страната и съответно измененията дават сигнал, че предстои да се легализират досега незаконни практики. Утвърждавате принципи на зловещата Държавна сигурност, заяви Енчев. Той поиска информация от шефовете на НРС и на "Военна информация" дали двете служби продължават да имат свои подслушвателни системи.

Преди около седмица от ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС, АБВ, БДЦ предложиха промените в Закона за специалните разузнавателни средства и те бяха приети ударно и без гласове против в ресорната комисия за контрол над СРС. С измененията се увеличава срокът за подслушване и следене при предотвратяване на престъпления против Републиката - измяна, предателство и шпионство, диверсия и вредителство, проподядване на фашистка или друга антидемократична идеология и др. Предложението е да може да се подслушва и следи за шест месеца с възможност за удължаване с още шест месеца, т.е общо за една година.

В момента срокът за прилагане на СРС-та не е диференциран. Във всички случаи той е до два месеца с възможност да бъде продължен до шест месеца.

Вносителите мотивират предложението, свързано с престъпленията против националната сигурност, с факта, че подобни деяния са свързани с продължителна подготовка и "компетентните органи трябва да имат адекватни средства за противодействие, включително и чрез прилагане на СРС, за един по-продължителен период от време".

Промените предвиждат също намаляване на срока - до 20 дни, при използване на СРС за установяване самоличността на лица. Този срок ще може да бъде удължен с до 60 дни, предвиждат промените.

"Считаме, че срока от 20 дни е достатъчен за постигане на целта, за която се прилагат СРС. В случаите на продължаване на срока са създадени гаранции, че този способ няма да бъде използван за неоправдано по-дълг период чрез съответната преценка за това дали е постигната преследваната цел и дали използването на този способ е необходимо и адекватно да бъде продължен. Поради това съществуването на по-дълъг срок е необосновано и предпоставка за непропорционално засягане на права на гражданите", пише в мотивите на вносителите.

Според констатациите на Националното бюро за контрол на СРС в годишния доклад за 2014 година в над 600 случаи са използвани СРС по отношение на обекти за установяване самоличността на хора, за които има данни, че участват в престъпна дейност (поставянето на камера в някое помещение, в което се предполага, че заподозреният ще влезе - под наблюдение ще са и всички други хора, които преминават през стаята, правата им ще са нарушени).

Най-често СРС-та са искани за престъпления, свързани с наркотици, на следващо място  организирана престъпност, а на трето е шпионство (597 случая), чийто срок в момента се удължава.

Според приетите промени днес Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства ще уведомява МВР, прокуратурата и ДАНС при открити нарушения със СРС, но не и председателите на съдилища, които разрешават или отказват подслушване, предвиждат още промените. В досегашния текст на закона е предвидено бюрото да уведомява и съда при наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация. Мотиви за промяната не бяха дадени.

Дъщо така при данни за неправомерно разрешаване на СРС от съдия, бюро ще сезира прокуратурата и ще уведомява Висшия съдебен съвет (ВСС), министъра на правосъдието, но не и ръководителя на съответния висшестоящ съд.

Прочети цялата новина http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/09/17/2607034_deputatite_prieha_da_se_udulji_srokut_za_podslushvane/?ref=rss

Свързани новини: