- Наистина е болезнен, но какво да правят хората, когато им разрушават домовете? Когато ги убиват? Те търсят оазиси на свободата и това, че идват в Европа, и то целенасочено в определени държави, означава, че вярват, че тези страни биха ги закриляли. Наистина сме в такъв момент, какъвто нашето поколение не е преживявало. Но да се върнем към времето на Първата и Втората световни войни. Тогава хората са прекосявали цяла Европа, за да се спасят, бягайки към далечни земи като Аржентина, Бразилия, САЩ.

 

- Българското общество отново е разделено по въпроса да приемем ли или не бежанците. Какво да се прави?

 

- Страхът от непознатото, от нестандартното е разбираем. Може би, на българското население трябва да му се обясни какво точно се случва, а анализаторите не го правят. А в този момент имаме нужда от най-големите специалисти, които да застанат пред медиите и да обяснят ситуацията и изхода, който би съхранил всички ни.

 

- Свирили ли сте в Сирия?

 

- Не. И със сирийци не съм имал концерти, но пък съм свирил с ливанец, с египтянин. Ние, музикантите, сме от един етнос, една националност, една кръв и между нас нямаме никакви проблеми. Или искаш да свириш, или не. По-големите засечки стават в други професионални общества понеже езикът и икономическите интереси по някакъв начин спъват нормалните човешки взаимоотношения.

 

- Защо понякога забравяме, че преди всичко сме представители на рода Homo sapiens, а след това се делим по религия, етнос...

 

- От невежество. От неправилно възпитание. Явно крайно религиозното възпитание, фанатизиращо хората, е по-силно, отколкото нормалното хуманитарно възпитание.

 

- Да не излезе прав Маркс, че „Религията е опиум за народа”, както ни учеха по времето на социализма...

 

- О, и тогава имаше религия! Тя се наричаше комунизъм. Комунистите просто елиминираха другата и се наместиха на нейното място.

 

Инструментът религия във всякаква форма успява да владее обществото. Дори и партии-религии могат да се появят. Когато сме партийни членове, сме по-различни от непартийните.

 

Конструкцията на партиите и религиите е една и съща. Както се учат постулатите на Библията, така се учат и постулатите на партията. Библията има герои, така има и в партията, и ги следваме, без право на съмнение. В партията, наречена мюсюлманство или християнство, цялата администрация работи за това тя да трупа маса и да получава приходи от членски внос. Това са много добри пари! Сещам се за един приятен пример от Япония – организацията Минон, която се занимава с продажба на технологии и култура и в нея влизат два милиона души, които плащат членски внос.

 

Няма идеология, водещите принципи са тези – култура и технологии. На такъв тип организация симпатизирам аз, защото принципите й са ми близки. Но да се върна на бежанците... Важно е да ги попитаме: „Искат ли да работят за България? Искат ли да се образоват и да говорят български?” Нека си запазят езика, религиозната принадлежност и всякакви други интереси. Но дали те биха заобичали България? Ако да, с удоволствие бих им търсил и дал работа, защото това е енергия, от която имаме нужда. Те ще бъдат като мен. Аз наричам българи всички етноси под българското небе, защото така трябва да бъде - който живее тук, трябва да е българин или временно пребиваващ, който ще си замине там, където живее за постоянно. Ако тези хора искат да живеят тук и да работят, защо да не им дадем шанс? Разбира се, може в началото да не говорят много добре български, но ние ще се опитаме да ги разберем. Ако работят добре за България и са по-добри от мен в дадена област, защо да пропускаме шанса за стимулиране на нашата „леко” закъсала родина?!

 

- Това няма ли да доведе до евтина работна ръка, която още повече да утежни положението на бедния българин?

 

- Бедният българин също би трябвало да се труди и да работи за каузата на България. Има толкова възможности да се открият нови посоки за работна ръка и да се инвестира в производство на нещо, от което човечеството има нужда. У нас е пълно с пустеещи земи, безлюдни села.

 

- Бихте ли приели бежанец в дома си?

 

- Да. Мисля си за къщата на родителите ми, които си отидоха. Какво да я правя? Бих искал в нея да има живот, а не да се руши.

 

В момента това е масово явление за моето поколение – да виждаме как селата обезлюдяват, защото поколението на нашите родители си заминава, а ние нямаме възможност да се грижим за техните обиталища, защото си имаме наши и не искаме повече. Хубаво би било да има живот в обиталищата на нашите родители. Търсейки място за живот, все пак търсещия, би трябвало да се огледа и каже: „Да, на мен ми харесва и аз ще се адаптирам”. Най-добрият пример за това е САЩ. Там отиват хора от цял свят, които искат да бъдат американци и се борят много за своя паспорт. Много често виждаш хора с азиатска физиономия, но той вади американски паспорт, говори английски и казва: „Да, аз съм американец”. И наистина е такъв. В същото време може и да е будист, но по-важното е, че е американец. Религията е интимна опора, но не може да бъде национална политика. Тя е в интимната сфера. Както хобито и всяко друго аматьорско занимание – например да си музикант-любител. За съжаление, често се получава така, че с аматьорски неща се занимават в национален ефир и така едва ли не ги изкачват до национално ниво. Когато това се повтори доста пъти, виждаш накрая, че националната ти култура е аматьорска.

 

- Защо аматьорската култура е по-интересна?

 

- Професионалната е много по-отговорна, а с аматьорската можеш винаги да се оправдаеш и да се измъкнеш от отговорност.

 

- На 9 и 10 октомври в Театъра на армията ще се проведе вторият фест „Жълтите павета”, организиран от вас. С какво ще предизвикате публиката този път?

 

- Тази година темата е испанското влияние - от Балканите, през Испания, Куба, Щатите до Колумбия. В първата вечер ще свири триото на Едмар Кастанеда, който е колумбиец арфист и живее дълго време в Ню Йорк.

 

Няма много артисти, които да свирят джаз на арфа, а той е гениален! Звучи като оркестър и е голямо удоволствие да се слуша и наблюдава. С него се срещнахме преди много години на едно свирене в Оман под патронажа на техния султан. Кастанеда ще проведе и уъркшоп на 11 октомври в Музикалното училище. Сред звездите в първата фестивална вечер са и братя Мартинес - саксаксофонисти, каталунци, които дълги години живеят в Амстердам, приятели са с Христо Йоцов от години и ще свирят с него и Веселин Веселинов-Еко. На 10 октомври пък ще свири триото на Рамон Вале заедно с певицата Елза Вале, а след тях Давид Дорантес трио с моя милост и Леонор Леал. И в двете вечери след концертите ще има джемсешъни в клуб „Максим”. Държа да благодаря на Столична община, която ни подкрепи чрез програмите си „Култура” и „Иновации в културата”.