Металът в НДК колкото в Айфеловата кула

09/19/15 07:23
(http://www.klassa.bg/)

Металът в НДК колкото в Айфеловата кула

Националният дворец на културата ще бъде основно ремонтиран за първи път от откриването му за 1300-годишнината на българската държава и за 12-ия конгрес на БКП преди почти 35 г. Комплексът ще поеме част от събитията, свързани с българското председателство на ЕС през 2018 г.

По предварителни разчети обновяването на НДК ще излезе поне 30-40 млн. лв. Нужни са подмяна на електро- и ВиК инсталацията, поставяне на поне 1200 охранителни камери и разширяване на зали.

Около 10 000 тона метал гълта НДК при строежа си. По този показател емблематичната софийска сграда се доближава до символа на Париж – Айфеловата кула, която тежи на мястото си с 10 100 тона. Първите стъпки, свързани проучването и проектирането на НДК, са направени през 1975 г. Тогава тази част от центъра е с десетина набързо струпани след бомбардировките постройки, дори

товарна жп гара за въглища, стари казарми

и стотици декари пустеещи площи. Столичните власти първоначално отреждат терена за оперен театър. Строителството на двореца започва през 1978 г. Първата копка е направена на 25 май

почти конспиративно.

На нея присъстват само десетина души, пряко ангажирани със строежа. Няма публика и медии. До 1981 г. реализацията на амбициозния проект поглъща 335 000 куб. м бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса. Откъм кръстовището на “Патриарха” с “Витошка” булдозерите, изравняващи дъното на изкопа, се виждат като дребни играчки. Строители на обекта се шегуват, че са изринали толкова пръст, колкото половин Витоша. Първата колона в сградата е монтирана на 20 юли 1979 г., а последната - на 25 октомври 1980 г. Грандиозният строеж, предприет по случай юбилея на българската държава,

поглъща 270 млн. лева,

които по официалния курс тогава са равни с щатския долар. Средствата са вложени в 15 зали плюс фоайетата. НДК е построен за по-малко от 3 години.

Днес много от българите със сигурност не знаят, че част от втория лъч на столичното метро (север-юг) бе построен в готов тунел под НДК между кръстовището на булевардите “Витоша” и “П. Евтимий” и хотел “Хемус”. Той е направен при изграждането на двореца.

Грандиозният строеж е предприет по случай юбилея на българската държава - 1300 години през 1981 г. Година преди това заради спорове във върхушката на властта за малко той е почти замразен, но след това отново тръгва усилено.

В онези времена икономиката ни се субсидира с евтини доставки на енергоносители от бившия СССР и си позволява множество неефективни проекти. Затова вечно има недостиг на строители. Ето защо на различни важни пускови обекти в София работят хиляди граждани на Кипър, бивша Югославия, Виетнам и други страни. На някои се плаща в долари, на други в т. нар. преводни рубли, имащи известна валутна стойност. За да се намали поне малко себестойността на строежа на НДК “доброволен” и безплатен труд полагат и много чиновници от столицата. Отделно в заводите хората работят по един ден извънредно, а надницата си даряват за бъдещия дворец. Така са събрани над 30 млн. лв., което е една четвърт от стойността на основната сграда.

На строежа масово се използват трудоваци и войници

от квартирно-експлоатационните части на армията, известни повече като кеча. В основната сграда на НДК има произведения на едни от най-утвърдените по онова време български майстори художници, платени с щедри хонорари. Монументът “1300 години България”, чиято конструкция се разпада, пък вече

25 години предизвиква ожесточени дебати.

След изграждането на НДК и подземната му инфраструктура става ясно, че най-ниската й точка е под нивото на канализацията в района. Малко преди падането на соца започва изграждане на нов канализационен колектор, успоредно на Перловската река.

Той излиза далеч на североизток и по този начин намалява рисковете от наводняване на подземията на НДК, които вече включват и двете метростанции в района.

Успоредно с изграждането на двореца

се строи и бул. “България”,

който го свързва с резиденцията в Бояна. Още тогава започват да се носят слухове за лично мини метро за комунистическата върхушка. С него те по-лесно и бързо могат да се евакуират към резиденцията. Истината е доста по прозаична. Просто булевардът е изграждан функционално, като комуникациите под него не са заровени в земята, а вървят в големи колектори и това улеснява поддръжката им. В днешно време това пък дава по-големи шансове на крадците на кабели.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/257844_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%82+%D0%B2+%D0%9D%D0%94%D0%9A+%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%B2+%D0%90%D0%B9%D1%84%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0

Публикувана на 09/19/15 07:23 http://www.klassa.bg/News/Read/article/257844_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%82+%D0%B2+%D0%9D%D0%94%D0%9A+%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%B2+%D0%90%D0%B9%D1%84%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0