Васил Михайлов приема 700-те лева като творческа награда

“Искам най-напред да уточним, че няма да получавам никаква пенсия” - малко троснато избоботи с йерихонския си глас актьорът Васил Михайлов в четвъртък, когато му звъннах по повод отпуснатите за него и още четирима творци сума от по 700 лева месечно.

“Това е вид творческа награда от държавата и аз съм й благодарен. Благодаря и на г-н Вежди Рашидов за признанието към моя труд, който продължава вече 54 години” - вече по-спокойно обясни Михайлов.

Той припомни, че

като депутат във ВНС

се е отказал да

получава заплата

от него и цялата сума възлиза на 36 000 лева. А и от доста години се води на половин щат в театъра.

54 години стаж е наистина внушително число. Трудовата си биография Васил Михайлов започва да пише като шлосер-матричар в завод “Светлина” в родния си град Стара Загора, стига до пети разряд.

През 1960 г., вече 22-годишен младеж, идва по своя си работа в София, изтупан в електриков костюм, но без вратовръзка. Има дебел глас, силно изпъкнала адамова ябълка и самочувствие на човек с 300-400 лева месечно. А като ктьор първата му заплата е 63 лв.

Влиза в сградата на ВИТИЗ, но не на изпит, а за да гледа представянето пред комисията на свой приятел. Вижда му се лесна работа и си казва, че няма начин и той да не влезе в театралния институт.

За негов късмет обявяват още 7 допълнителни места за студенти. Михайлов се подготвя набързо и се явява. Казва баснята “Магаре и славей” от Димитър Подвързачов. Но когато проф. Желчо Мандаджиев му разрешава да каже и монолога на Арбенин от “Маскарад”, младежът си помисля, че ще го скъсат, защото идва от провинцията. Мандаджиев обаче му казва: “Седнете, да не ви е зле? Гледате с присвити очи...”

Етюдите - да търси малка рибка в голям аквариум и да види има ли го в списъка на приетите студенти - изпълнява с лекота. Комисията явно харесва импровизацията и въображението на старозагореца и той е приет, и то в класа на проф. Мандаджиев.

Още като студент във втори курс играе в три пиеси в Театъра на народната армия, както тогава се наричаше Военният театър. Най-напред го кани Леон Даниел в “Старата дама”. Тогава младокът и не подозира, че след години ще стане една от неговите най-големи звезди.

През 1964 г. е разпределен в Димитровград, където дебютира в ролята на Борислав в “Необикновена история”. Заради свалена пиеса, театърът е закрит, а после и изгаря. На афиша някой написва: “Да ви го фукнем в седалището”. Васил Михайлов е пратен в Хасковския театър, през 1967 г. е назначен и за негов директор.

Актьорът твърди, че за трите години в двата театъра е изиграл 17 главни роли. Специална комисия от шест столични корифеи го гледа, преди да бъде поканен в София. През 1967 г. влиза в трупата на армейския театър. И до днес е там - цели 48 години любов и вярност.

На софийската театрална сцена

Михайлов скача

направо

в дълбоките води

на българската и световната драматургия: Платонов в “Океан”, Ричард ІІІ в едноименната пиеса на Шекспир, Найден в “Майстори”, Мьобиус в “Романтици” на Фридрих Дюренмат, Слим в “За мишките и хората”. И продължава през годините Алцест в “Мизантроп”, Богдан в “Самуил”, Васка Пепел в “На дъното”, Манол във “Време разделно”.

Точно в тази постановка видях за първи път Васил Михайлов на живо. Той играеше ролята на Манол и ми изглеждаше почти така, както си представях героя, докато четях романа на Антон Дончев.

Беше 1974 г., войник съм в Горна баня. Водят ни под строй на театър, естествено в армейския. Два реда униформени голи глави, “самата кир”, както гласеше войнишкият жаргон.

За първи път съм на софийски театър и не мога да повярвам. Вперил съм очи в актьорите и се чудя как ще изиграят сцената с отсичането на главата на един от героите. В романа Антон Дончев е описал тази сцена потресаващо. Карат човека да брои до 10. На 9 палачът замахва с ятагана, главата пада на земята, но устата казва “десет”.

В един момент в тишината около мен чувам похъркване. Обръщам се наляво, после надясно - почти всички бойци дремят или направо спят.

А въпросната сцена режисьорът беше решил така. Човекът започна да брои, на 9 палачът замахна... осветлението в салона изведнъж изгасна и в тъмнината се чу гласът на обезглавения: “десет”.

След години във филма “Време разделно” режисьорът Людмил Стайков даде на Васил Михайлов ролята на Сюлейман ага. В ролята на Манол се снима непрофесионалният актьор Иван Кръстев. А самият актьор си мечтаел за ролята на Караибрахим.

Михайлов не навлезе в киното с гръм и трясък, с главна роля, която веднага да го изстреля в звездна орбита. Още като студент има епизодично участие в “Хроника на чувствата”, филм на работническа тематика. Героят му се казва Неприятния.

Във втория си филм - “С дъх на бадеми” (1967), вече е професор, макар и пак не в главна роля. В следващия - “Свобода или смърт” - е поп Сава Катрафилов, реална личност.

Първата му главна

роля е в

“Краят на песента”

- Ибрям Али. Влюбва се в Найме на младата и още неизвестна Катя Паскалева. Следват още малки и по-големи роли, за да дойде изпълнението му “Хирурзи” (1977) в ролята на д-р Панов. След тази роля вече е запомнен истински от зрителите, критиката е направила това по-рано.

Михайлов продължава да снима много, но сякаш все не може да стигне до голямата филмова роля. На шега той казва, че в киното и театъра е изиграл “много паметници”: хан Кубрат, хан Крум, Стамболов, Стамболийски, Дантон, Сократ, Ричард III,ІІІ Левски, Георги Димитров ... и трима партизански командири! И от време на време се появяваше някой герой като Неризанов в “Маргарит и Маргарита”.

В този списък той слага и Капитан Петко войвода. Но точно това е сериалът, излъчен през 1981 г., и ролята, които го направиха изключително популярен - като Григор Вачков и Стефан Данаилов след “На всеки километър”.

И при излъчването на двата сериала по телевизията улиците опустяваха, и при двата творческите екипи бяха посрещнати с възторзи и овации из цялята страна. Никола Петров, редактор и на двата филма, преди години ми разказваше, че посрещането и любовта на зрителите към “Капитан Петко войвода” били по-големи, отколкото при “Километрите...”

И главната заслуга за изключителния зрителски интерес към сериала е на Васил Михайлов. Той казва, че имал над 500 срещи със зрители - след “Капитан Петко войвода”, но и преди това.

Всичко това е видимата страна на славата и голямата популярност на актьора.

А какво зрителите

не знаят?

Когато започва да снима сериала, Васил Михайлов играе в 9 главни роли в театъра! От многото работа, а и заради лошата организация на труда в киното, започва да се задъхва, да се уморява, да се изнервя.

В театъра му казват:“Васко, какво става, защо започваш да маркираш. Хората те гледат, разваляш представлението. Вземи се в ръце...” Взема се.

И още едно признание на актьора: “Да, сцената дава на актьора слава, но взема много. Професията ме изстискваше, правеше професионален емфизем в гърдите. И като турим малко цигари отгоре и прахоляка на сцената. Професията отнема от здравето, от времето за близките, от нормалния ритъм на живот.”

В събота, когато този текст ще излезе в “24 часа”, Васил Михайлов ще е на 77 години, 5 месеца и 13 дни. Играе в 5 пиеси, поставени в 3 театъра. Очаква и премиерата на най-новия си филм - “Жажда” дебют на режисьорката Светла Цоцоркова.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител