Режисьорът Павел Павлов: Поканих Катя Паскалева в мой филм, тя ми отказа - Коканова била по-добра за ролята

Павлов е един от най-близките приятели на Катя Паскалева и знае много за живота на голямата ни актриса. За някои от тях казва, че ще останат завинаги само в неговата памет и сърце. Но се съгласи да разкаже за други специално за читателите на “24 часа”.

В петък се навършиха 70 години от рождението на актрисата.

- Как се запознахте с Катя Паскалева, г-н Павлов?

- Беше в края на октомври 1979 г. По телефона се обади моят приятел Тони Умното, както шеговито наричаше себе си Антон Горчев. Попита може ли да ми дойде на гости, ама не бил сам. Поканих го, разбира се, и добавих, че ще спретна небивала салата, та да слисам Соня.

- Имате предвид Соня Маркова, съпругата на Горчев, която също беше актриса, нали?

- Точно така. Тогава Антон ми отговори: “Нали знаеш, че

салата без водка е

като чадър без дъжд”

А навън валеше наистина хубав дъжд. Успокоих го, че водката умира от студ в камерата на хладилника. И изведнъж токът спря. Тогава имаше анекдот, че от птичи поглед страната ни приличала на дискотека - ту светвала, ту угасвала. Имаше режим на електричеството. Запалих свещ и като не можех да разчитам на звънеца, слязох да отключа пътната врата. Изглежда, Тони беше позвънил нейде отблизо, защото скоро дочух по удари по вратата. Отворих и в полумрака ми се стори, че зад рамото му не е Соня.

- И какво си помислихте в този момент?

- Казах си наум: “Довтасал е с гадже, ще ме вкара в беля...” И в този миг електриката светна. Тони нахълта, изтръсвайки якето си от дъжда. А като в рамка на прага стоеше Катя Паскалева. Не помня какви думи си разменихме, но помня, че веднага си заговорихме на “ти”. Беше много естествена. После разбрах, че тя не обича думата “звезда” и се вардеше от звездоманията като от чума.

- Докога продължи това гостуване?

- Ами докато утолявахме жаждата си - с водка и с оживени разговори за какво ли не, осъмнахме. Аз останах с чувството, че се познаваме отдавна, от някакъв друг живот може би. После Катя ми стана втора кръстница - нарече ме Палечко. Аз пък не исках да я назовавам като всички останали

и измислих

обръщението Катиш,

заимствано от граф Лев Толстой. Бях толкова запленен от разказите им около заснемането на “Козият рог”, че си наумих да ги събера отново в някой мой филм. И още тогава, в оная паметна нощ, се загнезди идеята за екранизация на “Язовецът”. Не дръзнах да го изрека на глас, но си дадох дума, че още на другия ден се захващам със сценария.

- Удържахте ли на думата си?

- Да. И работата тръгна като по вода. Може би и защото дъждът не спря няколко дни.

- Знам, че Емилиян Станев не е бил лек като киносъавтор. Имал е много съмнения дори около сценария на Въло Радев за “Крадецът на праскови”. При вас как се получи?

- Осмелих се да позвъня на Емилиян Станев, когато сценарият вече беше готов. Но ми отговори неговата съпруга Надежда с лошата новина, че писателят е много болен и е в болница. Но ме покани у дома им. Тя също беше мъчен човек, но, изглежда, моята идея я въодушеви. Каза, че повестта е посветена на нея и че ще ходатайства пред съпруга си само ако сценарият й хареса. Оставих го и след няколко дни получих благословията на Надежда Станева.

- А тя лесно ли е получила благословията на писателя?

- Той попитал кой ще е режисьорът. Тогава тя му припомнила вечерта, когато гледали по телевизията великолепното изпълнение на Иван Кондов в “Трагическата история на доктор Фауст”. Тогава Емилиян Станев казал: “Има една наука, която се нарича характерология. За нея няма написани учебници, тя не се преподава в училищата. Среща се само в литературата...” Позволявам си да мисля, че писателят е предположил, че аз съм изучил тая наука и ми поверява повестта си за екранизация.

- Гледал съм филма ви “Язовецът”, но в главната роля беше Невена Коканова, а не Катя. Защо така?

- Защото Катя ми отказа и това страшно ме нарани. Тогава все още бях много честолюбив и възприех отказа й като нежелание да работим заедно.

- Паскалева с какви аргументи ви отказа?

- Тя ме убеждаваше, че не може да се навлече в кожата на госпожа Моран. Казваше:

“Как да си повярвам,

че мога да бъда

толкова хубава,

че да предизвикам художника Тасо да нарисува оная паметна рисунка, около която се заплита цялата им връзка? А като не си повярвам аз самата, как ще партнирам на Антон?!” Каза още, че има само една артистка, която ще убеди зрителите, че е французойка. Попитах я коя. “Венчето Коканова - отговори ми тя. - Ролята е само за нея, повярвай ми! Ще й пасне като ръкавица...”

- Как реагира на всичко това Антон Горчев, който влезе в ролята на художника Тасо?

- Когато чу предложението на Катя, Тони се усмихна мълчаливо. Но и сега не мога да кажа дали това беше от нетърпение да се срещне най-сетне с Невена на екрана. Или предвкусваше радостта от ролята на художника. Роля, съвсем различна от всичко, което той беше изиграл дотогава.

- Нещо интересно около снимането на “Язовецът” да ни кажете...

- Антон изстрада своя Тасо и много обичаше тази своя роля. Тандемът им с Невена беше бляскав и сред най-свидните мигове на творческа радост, която съм изживял. А Леда Тасева, която изигра поддържащата роля на госпожа Боливие, след това ми довери, че е копняла да изиграе г-жа Моран. Каква ли пък щеше да бъде нейната героиня?

- Вие какво отговорихте на Леда Тасева?

- Отговор на подобни въпроси може да даде театърът, но не и киното. Там бих могъл да направя три състава, та да се надиграват. Но иронията на съдбата пожела да свърже имената на три големи артистки - и трите мои близки приятелки. Катя не пожела ролята, Невена я изигра чудесно, а Леда мечтаела тайно за нея.

- Сега е моментът да ви попитам за отношенията между Невена и Катя. Слушал съм какви ли не истории за тях, включително и че, меко казано, не се обичали много. Така ли беше?

- По едно време с Невена пътувахме много из страната. Тя изнасяше рецитали, аз водех срещите с публиката. В Стара Загора,от балкона на стария театър в града се изправи мъж и попита: “Какво мисли първата дама на българското кино за втората дама?” Невена грабна микрофона от ръцете ми и отговори така: “Разбирам подтекста на недотам коректния ви въпрос. Намеквате за Катя Паскалева, нали? Е, ще трябва да ви разочаровам. Ние сме приятелки и много се уважаваме. Аз дори съм й длъжница, защото ми преотстъпи ролята на госпожа Моран от “Язовецът” във филма на човека, който седи до мене. Така че ако Катето е едната дама на българското кино, аз просто съм другата.”

- Други откази от страна на Катя Паскалева имахте ли?

- Да, представете си! През пролетта на 1974 г. написах първата си пиеса. Бяха сцени от Велчовата завера, озаглавени “Страстната неделя”. Пиесата прашясва десетина години в чекмеджето на телевизионния театър, докато най-после не получих благословията на тогавашния генерален директор. Бях много объркан, защото трябваше да режисирам собствения си текст. Но си рекох, че страшно няма, ако за ролите поканя повечето от своите приятели. Всички приеха, само Катя пак отказа.

Беше като

шамар с

опакото на ръката

Бях й страшно сърдит. Даже се усъмних дали пиесата си я бива.

Но пък всички останали ме насърчаваха и даваха рамо на рискованата ми авантюра. Спектакълът беше представен на Великотърновския фестивал “Поглед към вековете” и обрахме сума награди, включително и моя милост като режисьор. Сръднята ми към Катя премина. Въздъхнах и си рекох, че времето все още е пред нас, ще чакам...

- И дочакахте ли?

- Да! Нашата дългоочаквана среща в духовното се състоя през 1983 г. Получих възможност да поставя комедията “Мадам Сан - Жен” на Викториен Сарду в рубриката “Сцена на вековете” по БНТ. При неподражаемото чувство за хумор, което Катя имаше, не можех и да си представя друга артистка за ролата на Катрин Юбше. Виждах как тя се понася по сцената и в дрехите на перачката, и в роклите стил ампир на херцогинята.

- Катя Паскалева как реагира на поканата ви този път?

- Дадох й да прочете пиесата и още същата вечер по телефона ме зарадва със съгласието си. Попита кой ще играе Наполеон. Казах й, че ще е Пламен Сираков. “А Фуше?” Марин Янев. “Славна компания! Такова чудо не съм играла досега. От перачко до херцогиня между император и министър на полиция. Нахъсана съм, давай да започваме.”

- Получи ли се спектакълът?

- Охо, и още как! Но не стана лесно. Репетирахме и у нас, и в нейния дом. Един ден звъня на вратата й за последната репетиция на маса. Тя се появи с изнурено от безсъница лице и с превръзка на дясната ръка:

“Май си счупих

ръката...”

Гипсираха я в ИСУЛ. Отложих снимките с повече от месец. По време на костюмната репетиция Катя ми каза: “Абе, Палечко, не мислиш ли, че тая моя перачка има някакво “аристократично достолепие”, та го докарва малко нещо хероцогиня...” “Е, Наполеон ще й даде тази титла и тогава..”, обадих се аз, а тя: “И тогава под дрехите на херцогинята ще трябва да избива нявгашната перачка.”

- Това ли беше ключът към двойната й роля?

- Тя много точно напипа “зърното” на ролята си и от него покълна чудесен образ. Аз наистина се питах какво е това чудо у Катя - умението й не да облича дрехите на своите персонажи, а да се навлича в техните кожи!

- Тя “дописваше” ли ролите си, или стриктно следваше режисьорските заповеди?

- Ами ето какво направи в “Мадам Сан - Жен”. За първата поява на перачката Катрин авторът е написал следната ремарка: “Катрин влиза бързо. Носи кошница с пране. Бонето й е килнато, измачкано.” И Катя ми казва: “Няма да променям и думица в репликите, Палечко, но искам да допиша ремарката”. Какво ще допишеш? “Ами освен прането в кошницата да има и петли.”

Така се роди невероятната й поява на сцената. От кошницата с мръсното бельо излетяха два петела, оставяйки след себе си пух и перушина. А с килнатото си боне и изпомачканата рокля самата Катя приличаше на проскубана кокошка.

- Кое беше най-голямото умение на Катя Паскалева на екрана и на сцената?

- Тънката ирония. В живота - самоиронията. Такива качества са присъщи само на вродената интелигентност. Друго качество на огромния й талант беше стремителното прехождане от едно състояние в друго. Нещо, което в оперното пеене се нарича глисандо - приплъзване на най-високите тонове към пределно ниските или обратното.

Катя игра и в постановката ми “Старомодни бижута” от Рада Москова. В нея бях изумен от друга особеност на безкрайния й талант - как “излиза” от кожата на своята героиня Гина. Не, няма грешка - не “влизаше”, а “излизаше”. След премиерата се обади майката на Катя и ми каза, че рядко харесвала толкова много дъщеря си и никъде другаде не била толкова красива.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител