Източна Европа може да не харесва бежанци, но се нуждае от тях като работна сила

с геронтологично и дерматологично отделение струва 19 милиона
долара. Това, което не достига на болницата в град Бидгошч в
Северозападна Полша, обаче са сестри и болногледачи. В резултат
клиниката може да запълни едва половината от капацитета си от
236 легла. Недостигът на работна ръка е разпространено явление в
Източна Европа. Строителството, производството и технологичните
фирми не успяват да намерят достатъчно работници, а недостигът
вероятно ще се задълбочава, тъй като населението бързо
застарява.

Източноевропейските правителства са сред най-ожесточените
противници на плановете за разселване на бежанци из ЕС. Поляци и
чехи се присъединиха към унгарците в отказа да приемат
мигранти, които често са млади и образовани хора. Това е в
разрез с икономическата логика.

Проучване на консултантска фирма “МенпауърГруп” е
установило, че две от пет фирми в Полша трудно попълват
свободните си работни позиции. Почти половината предприятия в
Унгария не успяват да наберат нужния им персонал. В Чехия и
Словакия за затруднения съобщават по-малко работодатели (18 и 28
процента, съответно), но делът им неизменно се увеличава в
последните две години.

Високотехнологичните компании, които преживяват криза
навсякъде в Европа, са най-зле в това отношение. Техните
служители са примамени от Западна Европа и Америка с
предлаганото там по-високо заплащане. Полша може и да процъфтява
като бек офис за европейския бизнес, но през 2014 г. тя се е
нуждаела от още 50 000 айти специалисти, които не е успяла да си
осигури. Айти секторът в Словакия, в който са заети 50 000
души, може веднага да поеме още 10 000 специалисти, ако имаше
такива. “Образователната система успешно произвежда учени, но не
и програмисти”, казва Радован Дурана, икономист от
братиславския Институт по икономика и социология. В Унгария пък
особено голям недостиг има на инженери. Въпреки че Будапеща е
по-евтин град от Берлин, много висшисти се местят в Германия,
където заплащането е със 150 процента по-високо.

Досега недостигът на квалифицирани служители не е спрял
растежа на националните икономики. Полша и Унгария очакват
икономически растеж от около 2,8-3,3 процента тази година. Те
обаче могат много повече. Брутният вътрешен продукт на човек от
населението през 2014 г. беше по-малко от 68 на сто от средната
стойност в ЕС. Дефицитът на работна ръка увеличава и дефицита в
областта на пенсиите и отваря дупки в държавните финанси.

Много източни страни не успяват да използват значителния
потенциал, който притежават. Словакия произвежда близо един
милион автомобили годишно, най-много на човек от населението в
света. През август “Джагуар Ленд Ровър” /Jaguar Land Rover/
обяви плановете си към 2018 г. да открие край словашкия град
Нитра първия си завод в континенталната част на Европа, на
стойност 1,4 милиарда евро. Местните доставчици би трябвало да
спечелят най-много от това, но проучване на консултантска фирма
PwC установи, че почти 80 процента от тях не разполагат с
квалифицирана работна ръка.

Положението в публичния сектор не е по-добро. В Полша на
1000 жители се падат пет медицински сестри (при 13 в Германия).
От тях само 1 процент са на възраст под 25 години, а 29 на сто
се очаква да се пенсионират през 2022 г. Средната възраст при
лекарите специалисти е 55 години. Мачей Хаманкевич, председател
на Висшия медицински съвет, предупреждава, че пациентите може да
не получават адекватни медицински грижи.

В Унгария кризата в системата на здравеопазването е още
по-сериозна. Около 40 процента от лекарите са над 60-годишни, а
в повече от 200 медицински практики, главно в по-бедните източни
и северни райони, изобщо няма лекар. В болница “Алмаши Балог
Пал” в град Озд 55 лекари работят денонощно, обслужвайки
население от 80 000 души. Директорът на болницата казва, че на
обявите за свободните работни места не откликва никой.

Да бъдем реалисти

Наивен оптимизъм е да се очаква бежанци от далечни страни да
запълнят местата за квалифициран персонал веднага. Надеждните
данни за познанията и уменията на мигрантите са оскъдни. Но има
достатъчно факти, че сирийците - единствената голям група
пристигащи, са относително добре образовани. Много сирийски
лекари са следвали в Съветския съюз и говорят свободно руски
език. В рамките на няколко минути на една будапещенска гара
кореспондент на “Икономист” попадна на машинен инженер, инженер
агроном и учител по физика, като всички те говореха добър
английски.

Има много работни места и за по-ниско квалифицираните
бежанци. Според полското министерство на труда има голям
недостиг на работници в селското стопанство и строителството.
Унгарското министерство на труда пък съобщава, че се търсят
дърводелци, продавач-консултанти, градинари и хлебари. Полша
вече “внася” десетки хиляди сезонни работници от съседна
Украйна.

Предвид застаряването на населението, работната сила ще
продължава да се свива. В Унгария раждаемостта спада, а
продължителността на живота намалява. Много от младите хора
емигрират. Според прогнозите до 2035 г. населението на Унгария
ще намалее с 8 процента, докато Полша я чака спад от 6 процента.
Тези цифри не отразяват реално проблема, тъй като официалните
прогнози се базират на хората, регистрирани при преброяване като
постоянно население, въпреки че мнозина живеят в чужбина и
вероятно няма да се върнат.

Някои източноевропейски висши представители твърдят, че могат
да запълнят липсите, привличайки работници от съседните им
страни, с култура, по-сходна с тяхната, като България и Румъния,
които са членове на ЕС, но още не са част от Шенгенското
пространство на свободно движение. Това обаче също може да е
пожелателно мислене. Българите и румънците вече могат да се
движат свободно из Европа, показвайки паспорта си и малцина се
насочват към страните от някогашния Варшавски договор.

Междувременно населението и на двете страни бързо застарява.
На Балканите заплатите често са по-ниски, отколкото по на
север и възможността за работа в Полша или Унгария може да
изглежда привлекателна. Но населението в страните от бивша
Югославия е застаряващо и намалява. Много от младите хора вече
са ги напуснали. През 1991 г. населението на Босна и Херцеговина
е било 4,4 милиона, но сега е едва 3,8 милиона, а до 2050 г.

ООН предрича то да се свие с една пета - до 3,1 милиона души.
Критиците на имиграцията са прави, че приобщаването на
чужденци в страни с труден език и нестабилни обществени услуги е
трудно. Ползите обаче са очевидни. “Полша не може да се надява
да догони Запада, ако не отвори трудовия си пазар за
чуждестранни работници”, казва икономистът от Световната банка
Марчин Пьонтковски.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител