Никой не иска да остане в България

/КРОСС/Понякога си мисля какво да мисля. И въобще дали да ги мисля бежанците, мигрантите, емигрантите, мюсюлманите между тях, християните, които бягат от мюсюлманите и мюсюлманите, които бягат от мюсюлманите. Трагедията във всички случаи е двойна - от една страна бежанците не бягат от добро, от друга страна въобще не носят добро на социалните системи на страните от Европейския съюз. Това е сега. Утре може да е още по-страшно. Те се обичат и ще ни превземат с любов. Любовта при хората води до репродуциране, до увеличаване на човешкия род. Човешкият род, който се увеличава до нечовешки размери. Достоевски бе казал, че „щастието на целия свят не си заслужава, ако за него е пролята и една единствена детска сълза".Аз вече не зная в какво се давят децата на бежанците - в морето, в собствените си сълзи или в сълзите на своите майки и бащи. Бащите-мюсюлмани навярно плачат така, както и мъжете християни, както и мъжете атеисти. Коренът ми е от Западните покрайнини. През 1945 година дядо ми си хваща семейството и бягат през границата в България, заради която си е давал живота. Децата му - в това число и майка ми - са били свидетели как сръбските граничари са извеждали дядо ми на разстрел. Баба ми Роса току-що била родила. Става и тръгва боса по снега след дядо ми. Плацентата е оставяла, влачейки се, кървава диря подире и. Баба ми застанала между пушките и дядо ми и рекла: „Прво пуцайте мене, после Андону"

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/dyado-byagat-bulgariya-1481566.html

Свързани новини: