Христо Иванов: Очертава се консенсус, близък до разбирането за национален проект

Изказване на министъра на правосъдието пред депутатите преди първото четене на промените в конституцията: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми представители на съдебната власт и на дипломатическия корпус! Госпожа Цачева изключително подробно представи предложените изменения, така че аз няма да се спирам в детайли на тях. Позволете ми да коментирам няколко други важни въпроса, които често се поставят. На първо място, нека да отбележим едно интересно обстоятелство. Историята на Глава шеста от Конституцията, посветена на правосъдието, е интересна с това, че е приета последна и участвалите в работата по нея си спомнят, че лятото на 1991 г. – политическото време започва да тече много бързо за Великото народно събрание и фактически текстовете, по мнение на много от участниците, са приети без кой знае колко задълбочено да бъдат разгледани и осмислени. Това вероятно е част от причините осмислянето на точната конструкция на българската съдебна власт и ролята на правосъдието в нашата млада демокрация да минава като червена нишка в историята на тази първа генерация – и политическа, а и биологическа. Имаше опити тази известна вероятно незавършеност на тези текстове да бъде коригирана с изменения, имаше и опити с добилото ноторна известност Решение 3 от 2003 г. да се почти табуират опитите за реформа в тази глава и да бъдат спрени. През цялото време има призиви, макар и от периферията на политическия живот за свикване на Велико Народно събрание, което радикално, особено в тази част, да преуреди нещата. От тази гледна точка няма нещо странно, че днес отново изниква този въпрос пред Народното събрание. На мен ми се иска да вярвам, че този път наистина това ще бъде разгледано като една национална отговорност. Въпреки споровете, въпреки напредването с една крачка назад и две напред се очаква един консенсус, който се доближава максимално до разбирането за тези промени като национален проект. Те не могат да бъдат, разбира се, нито на определено мнозинство, нито на определено управление, нито пък на отделен министър. Това може да бъде само промяна, която се прави от цялото Народно събрание. В този смисъл искам да благодаря на всички парламентарни сили, които ще подкрепят, но и със своята критика ще допринесат за това в крайна сметка да стигнем до един максимално добър Законопроект. Днес, в тази година, в която се отбелязват 800 години от Магна Харта, с която в крайна сметка в един от най-ранните етапи на развитието на европейското правосъзнание е поставен въпросът за съдийската независимост, пред нас отново стои този въпрос. Мисля, че парламентът има възможност на база на опита, който се натрупа през 25-годишен период, опит, който не е само позитивен, но е и негативен – след скандали и съмнения за независимостта на съдебната власт, да постави съдебната власт и независимостта на съда там, където му е мястото – в главата на ъгъла като основен камък на държавния градеж. Това е основният смисъл на промените, които се предлагат. Има, разбира се, въпроси с какво това ще помогне на отделния гражданин. Тук трябва да кажем много твърдо, че независимостта на съда не е просто някаква абстракция, поредната европейска ценност, в която периодично се кълнем без тя да има кой знае какво значение в живота. Независимостта на съда е абсолютно насъщен въпрос за всеки един гражданин, който пристъпя дверите на съдебната зала. Всеки един гражданин има правото и ние му дължим като държава да му гарантираме, че той, изправяйки се пред съдебния състав, няма да изпитва никакви съмнения за това, че съдебният състав ще се съобразява с други фактори, освен Закона, фактите и свободното си вътрешно убеждение. Ако съдебният състав мисли за кариерата си, ако съдебният състав по някакъв начин е поставен под административен натиск, ако е поставен в условия на работа, които са непосилни, ако има икономически изкушения, всичко това може да замъгли съдийската независимост и правото на справедливост и на справедлив съд на всеки един български гражданин. С предлаганите промени в Конституцията ние поставяме основата на една структурна реформа на съдебната власт, но тя не я изчерпват. Това, което, евентуално, надявам се, ще бъде прието като промени в Конституцията, след това трябва да бъде доразвито с измененията в Закона за съдебната власт. С това наистина ще постигнем първата цел и това е едно отговорно управление на съдебната власт, добро управление и отговорно лидерство в нея. Ясно е на всеки, че ако Висшият съдебен съвет е един орган с много по-ясен профил, в него има много по-голяма яснота кой и пред кого отговаря за решенията си, има много по-голяма прозрачност, това ще доведе до една много по-добра работа на този орган, от който в крайна сметка зависят най-важните решения за управлението и администрацията на системата. Най-краткият начин да обясним какво е значението на тези промени, е тази пословица, израз, която сме научили всички много добре: кадрите решават всичко. Висшият съдебен съвет е кадровият орган на съдебната власт. Ако Висшият съдебен съвет прави добър подбор, позитивен подбор на съдиите, прокурорите и следователите, които работят в него, ако той осигурява добри условия на работа и добра кариерна мотивация, ако той наказва тези, които са се провинили, с необходимата решителност, ако той се грижи за това да се поддържа едно много високо ниво на компетентност на магистратите, всичко това ще има абсолютно непосредствено въздействие върху качеството на правосъдието и, разбира се, върху бързината на неговото администриране. От тази гледна точка не бива да има никакво съмнение във връзката между въпроса за модела, управленския модел и въпроса за качеството, което правосъдието осигурява на всеки гражданин, който се обръща към него. Тук е много важно да се подчертае, че когато говорим за системните проблеми в структурата на управление на съдебната власт и по-конкретно за Висшия съдебен съвет, не отговорим за определен състав на Висшия съдебен съвет. Всеки един от съставите и всеки един от членовете на висшите съдебни съвети, които се смениха през тези 25 години, съм сигурен и знам, правиха своите опити да преодолеят заложените в структурата проблеми. Правят го и колегите в сегашния Съвет и те заслужават нашите адмирации за това. Но когато структурата е сбъркана, това ограничава до голяма степен възможностите на личния състав да преодолеят проблемите. От тази гледна точка тези промени не идват като някаква негативна оценка за работата на този състав на Висшия съдебен съвет. По-скоро с тях ще помогнем за добрите тенденции в тяхната работа. Позволете ми също така да подчертая, че, разбира се, се повдига спор за предложеното разпределение в квотите между представителите на парламента между двете колегии. И този спор е важен. Повдигат се важни аргументи. Мястото за тяхното разглеждане е между двете четения. В този смисъл моят призив към колегите, които ги повдигат, е да подкрепят предложените промени на първо четене, именно за да можем между двете четения да обсъдим техните възражения. Възможните решения за балансиране едни или други не толкова позитивни ефекти от едно или друго предложение, са различни и има различни предложения, които биха могли да бъдат обсъдени между двете четения. Абсолютен ангажимент – и мой, и на мнозинството, стана ясно сега на Председателски съвет за това, е да се проведе тази дискусия с необходимата сериозност. Бих искал също така да подчертая изключителната важност на новите правомощия, които се придават на Инспектората към Висшия съдебен съвет. В крайна сметка огромният проблем, който стои пред българското правосъдие и от гледна точна на доверието на българските граждани към него, и от гледна точка на доверието на нашите международни партньори, но да забравяме това – и от гледна точка на достойното и уважително третиране на българските магистрати, е въпросът със съмненията в интегритета на някои в съдебната власт. Тук искам много ясно да подчертая, че ние държим да изчистим този въпрос не само на нашите граждани, разбира се далече не само в диалога с нашите партньори в Европейския съюз, но и на българския магистрат. Защото огромното мнозинство от българските магистрати са почтени държавни служители, с които нашето общество би могло и би трябвало да се гордее. Ние преди всичко на тях дължим да изчистим доброто име на правосъдието. Но това изчистване зависи от две неща – зависи от Висшия съдебен съвет, който е готов да поеме отговорността да отдели сеното от плявата и наличието на конкретен инструментариум това да се случи. С изричните правомощия, които възлагат на Инспектората да прави проверки за почтеността на магистратите, когато има такива съмнения, за първи път се създава този ясен инструмент. Той трябва да бъде доразвит в Закона за съдебната власт. В крайна сметка ние именно с тези предложения ще можем да отговорим на въпроса за това има ли корупция, има ли корупционни актове в съдебната власт и кой е техният извършител, кой е чист от подобни съмнения и трябва да бъде чист от тях. В този смисъл това също отговаря на един много важен въпрос. Считам, и трябва да се подчертае, че разделението на Висшия съдебен съвет на две квоти не само ще осигури нашето съобразяване с един международен стандарт, залегнал и в Стратегията за съдебна реформа. Стандартът и Стратегията, припомням, предвиждат решенията за кариерата на съдиите да се вземат от състав, в който мнозинство имат съдии, избрани от съдии, както подчерта госпожа Цачева. В Закона за съдебната власт вече ще предвидим този избор да става пряко, по правилото един магистрат – един глас, а не, както досега, се случваше опосредствано. Този стандарт наистина е гаранция за независимостта на съда. Считам обаче, че обособяването на прокурорско-следователската колегия също ще бъде много важно, защото за първи път ще създадем специализиран формат, в който публично ще се взимат решения относно работата на обвинението. В предстоящия дебат за разпределението на квотите ще застъпвам становището, както и досега, че наличието на една силна парламентарна квота в колегията на държавното обвинение, всъщност за първи път ще даде отговор на стоящия десетилетия въпрос в България за създаването на инструментариум за демократична отчетност в работата на прокуратурата и следствието. Да, всеки инструмент за демократична отчетност може да бъде изкористен и по някакъв начин извратен, но това не означава, че трябва да се откажем от търсенето на верния баланс. Има различни решения как да предпазим от подобно развитие, трябва да ги обсъдим между двете четения. Сега обаче наистина е важно да се подчертае значението на обособяването на тази квота за постепенно еволюционно намиране на точния баланс в демократичната отчетност в работата на прокуратурата. Позволете ми да се спра на няколко въпроса, които се поставят често, и да отговоря малко авансово на тях. На първо място, дали с това се изчерпва съдебната реформа? По никой начин! Както вече подчертах, измененията в Конституцията всъщност само отварят вратата за цялостната реорганизация на управленския модел, която трябва да бъде завършена с предстоящите изменения в Закона за съдебната власт. Има три законопроекта за изменението на Закона за съдебната власт, тече много оживена професионална дискусия по тях и аз съм уверен, че когато в крайна сметка съдбата на конституционната рамка бъде решена в парламента, ние ще имаме висока степен на готовност, тоест ще имаме един готов законопроект, който ще е минал през безпрецедентно широко обсъждане сред магистратите и експертните среди и ще довърши програмата, заложена с измененията в Конституцията, що се отнася до управленския модел. Но съдебната реформа далече не се изчерпва само с този въпрос. Едновременно с това ние сме много напреднали в работата по една тема, която досега като цяло е оставала извън периметъра на внимание. Става дума за юридическото образование и подбора на кадрите – входящият подбор на кадрите, не само в съдебната власт, а изобщо в правните професии. Част от предложенията вече са в Законопроекта на Министерството на правосъдието, по други се работи много активно. Предстои изработване на промени на базата на опита на прокуратурата в НПК с оглед постигане на допълнително ускоряване на производството, работи се по много широк периметър промени в Наказателния кодекс. Очакваме в началото на месец октомври да бъде подложен на публично обсъждане Кодексът за административните нарушения и наказания, с който ще се постави първият камък на възможността на сериозна декриминализация на голяма част от по-малозначими простъпки и фактически ще можем да пристъпим към толкова дълго очакваното разделяне на престъпленията на тежки и леки. В законопроектите, внесени от колегите от ГЕРБ и АБВ, и в този – на Министерството на правосъдието, има изключително подробни текстове за въвеждане електронно правосъдие. Има осигурен бюджет за това, така че предстои и тази изключително важна линия на съдебната реформа. Повдига се темата и се надявам през следващата година много сериозно да работим с колегите от Висшия съдебен съвет за реформирането на съдебната карта, тоест това е географското разпределение на човешкия и институционален ресурс на системата и стигането до един много по-прозрачен и ефективен бюджет на съдебната власт. Това също ще бъде системно усилие, защото то ще позволи да се решат множество проблеми, свързани с ефективността и финансовата издръжка на системата. Друг въпрос, който често се поставя – дали целта на тази реформа е единствено да удовлетворим някакви препоръки на Брюксел? Тук искам твърдо да отговоря, че това не е вярно. Това разделение на Висшия съдебен съвет, това усилване на Инспектората и създаване на конкретен механизъм за поставяне и разрешаване на проблеми и на съмнения, свързани с интегритета на магистратите, са теми, повдигани от български експерти, от представители на съдебната власт много преди да има мониторинг на Европейската комисия. В този смисъл с тези промени отговаряме, на първо място, на теми, поставени от българското общество. Да, с тях ние отговаряме на препоръки на Европейската комисия, които просто са очевидни и логично следствие от състоянието, което се констатира отвътре и отвън. Не бива да изпускаме от внимание, че с тези промени ще направим много важна крачка към даването на перспектива на страната постепенно – това няма да стане еднократно, да излизаме от различните форми на мониторинг в областта на правосъдието, в които се намираме. Ние наистина дължим това на страната си – тази част от нашия суверенитет, която донякъде е ограничена, да започнем да възстановяваме, но това зависи от нашите собствени действия. Беше много обсъждан въпросът дали скритата цел на тези промени не е смяната на Висшия съдебен съвет. Надявам се, че днес този въпрос вече не стои. За да има като ефект от тези промени и смяна на Висшия съдебен съвет, затова трябва да има изричен текст. Такъв няма предложен от никоя парламентарна сила. Никоя парламентарна сила не прави такава заявка. Аз лично винаги съм застъпвал становището, че Висшият съдебен съвет трябва да довърши мандата си и се радвам, че днес, мисля, че можем да прекратим дебата по тази тема. Желая Ви успех и отново много Ви благодаря за участието в тази дискусия и в тази работа. *Публикуваме изказването на министъра на правосъдието от стенограмата на НС. Подчертаните абзаци са редакторска намеса на Mediapool.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/hristo-ivanov-ochertava-se-konsensus-blizak-do-razbiraneto-za-natsionalen-proekt-news239557.html

Свързани новини: