Христо Иванов: Очертава се консенсус максимално близък до разбирането за национален проект

Очертава се консенсус, който се доближава максимално до разбирането за тези промени като национален проект. Това каза пред народните представители при обсъждането на промените в Конституцията министърът на правосъдието Христо Иванов. Тези промени не могат да бъдат нито на определено мнозинство, нито на определено управление, нито на определен министър. Това може да бъде само промяна, която се прави от цялото Народно събрание, заяви Христо Иванов.   Парламентът обсъжда в сряда на първо четене промени в Конституцията, свързани с реформа на съдебната власт. Целта му е да се направят структурна и организационна реформа на съдебната власт в съответствие с международните стандарти, като предпоставка за преодоляване на системните дефицити в българската конституционна демокрация, са посочили вносителите. Предлага се промяна в структурата и организацията на Висшия съдебен съвет /ВСС/. Той трябва да се раздели на съдийска и на прокурорска колегия.   Съдийската колегия ще се състои от 13 членове и включва председателите на Върховния касационен съд /ВКС/ и на Върховния административен съд /ВАС/. От тях шестима членове ще се избират от Общото събрание на съдиите, а петима - от Народното събрание. Прокурорската колегия ще има 12 членове и ще включва главния прокурор, четирима членове, избрани от Общото събрание на прокурорите, един член, избран от Общото събрание на следователите, и шестима членове, избрани от парламента.   Заложено е самостоятелно осъществяване от колегиите на кадровите и организационните функции, дисциплинарната отговорност, както и даване на становища по законопроекти в рамките на възложената компетентност. По въпроси, общи за цялата съдебна власт, като бюджета на съдебната система, решенията се вземат от ВСС в пленарен състав.   Под законопроекта са се подписали всички депутати от ГЕРБ, както и изключеният Здравко Димитров, без изключения групите на ДПС и на Реформаторския блок, 18 от Патриотичния фронт, 13 от Българския демократичен център (единственият депутат от партията на Николай Бареков Мартин Иванов - Данона, отсъства), трима независими - Ана Баракова, Гюнай Хюсмен и Муса Палев и трима от АБВ - Борислав Борисов, Кирил Цочев и Лъчезар Никифоров.   За да бъдат приети текстовете са необходими минимум 160 гласа. Ако промените намерят подкрепата на 180 народни представители обаче ще се премине към по-съкратена процедура. За да бъдат приети конституционните промени бързо обаче трябва да гласуват и подписалите се депутати от АБВ, които в началото на новия политически сезон обясниха, че не са съгласни с част от предложенията. Сред тях е квотното разпределение във Висшия съдебен съвет. От формацията на Георги Първанов настояват за равенство между професионалната и политическата квота.   Ако текстовете получат подкрепата на по-малко от 180 народни представители това означава, че второто и трето четене ще отпаднат за след изборите.   "Оптимист съм, че партиите разбраха колко е важно да ги подкрепят"   Сутринта премиерът Бойко Борисов и правосъдният министър Христо Иванов отидоха в Народното събрание, за да потърси подкрепа от парламентарните сили за промените по време на председателския съвет. “Надявам се да съберем 180 гласа за промените в конституцията”, заяви Борисов пред журналисти след това. Той уточни, че 180 гласа не са сакрално число, но дават възможност това, за което има съгласие, да тръгне по бързата писта. ”Дойдохме с министър Иванов да помолим всички политически партии и депутати да го подкрепят, защото тази промяна е важна”, каза Борисов и коментира, че би било и добър знак за партньорите ни в Брюксел. ”Оптимист съм, че всички политически партии разбраха колко е важно и ще подкрепят закона на първо четене”, каза премиерът.   Правосъдният министър Христо Иванов коментира, че има сигурни 160 гласа за конституционните промени, които са и минимално необходимите, за да продължи процесът. ”Въпросът е да получим 180, които ще осигурят бързо протичане на процеса с оглед да имаме резултат преди януарския доклад”, каза той.   Международният стандарт, в каквато посока са и многократните препоръки на Венецианската комисия към нашата страна, е да бъде осигурено в съдийската колегия мнозинство от съдии, избирани от съдии, допълни на свой ред Христо Иванов. При положение, че сме обвързани с числото 11 на парламентарното представителство във ВСС, за да са по-малко те от 6-те представители на съдиите, трябва да са 5, остава 6 за другата колегия, на които някъде трябва да им намерим място, обясни числата правосъдният министър като заключи, че аритметиката е доста проста, а ситуацията е доста сложна.   Иванов посочи, че има теми, които повдигат различни становища, специално за разпределението на квотите. ”Това, което обсъдихме с колегите е, че има различни начини, по които да се решат тези проблеми. Те трябва да бъдат търсени между двете четения”, каза Иванов . Той допълни, че апелът им е бил: ”Моля подкрепете по принцип”, което по никакъв начин не обвързва с конкретика законопроекта на първо четене, за да може между двете, с необходимото уважение към важността на проблемите, които се поставят най-ярко от АБВ, да да бъде проведен разговор за различните варианти и решения. ”Моето усещане е, че завършихме конструктивен разговор”, каза Иванов. Независимостта на съда не е просто някаква абстракция, поредната европейска ценност, в която всички се кълнем, без тя да има кой знае какво значение в живота. Независимостта на съда е абсолютно насъщен въпрос за всеки гражданин, който "престъпя дверите на съдебната зала", обърна се той по-късно към депутатите в пленарната зала.   Иванов подчерта, че предлаганите промени поставят основата на структурна реформа на съдебната власт, но не я изчерпват. Това, което евентуално ще бъде прието с промените в конституцията, след това трябва да се доразвие с промени в Закона за съдебната власт и в останалата част от законодателството. Целта е да се постигне отговорно и добро управление на съдебната власт, каза министърът.   Внесеният законопроект е в съответствие с установените вече от Конституционния съд решения, визиращи формата на устройство на държавата в частта за съдебната власт, посочи при представянето на законопроекта председателят на парламента Цецка Цачева.   Според нея промените целят структурна и организационна реформа на съдебната власт, която не е самоцел, а е необходима, за да бъде установено и поддържано върховенството на правото - "гаранция както за възстановеното чувство за справедливост от страна на всеки гражданин, така и условие за развитие на бизнеса".   За да се гарантира независимостта на съдиите и да не се допуска външно влияние, следва да се приеме новата институционална структура на ВСС, така че да се обособят отделни колегии, каза Цачева. За да се гарантира независимостта на съдиите, не трябва да се допуска членове на ВСС, които представляват прокурорите и следователите, да участват в решаването на кадрови въпроси на съдиите и обратно, посочи тя.   Цачева отбеляза, че изборът на членове на ВСС от квота на съдебната власт ще се извършва пряко от общите събрания на магистратите.   Надявам се квалифицираното мнозинство, нужно за изменение в Конституцията, да бъде убедено в необходимостта и навременността на тези промени, каза Цецка Цачева. По думите й изменението не е самоцел, а е част от общия пакет необходими промени в законите, който се отнася до съдебната власт. Целта е да можем да постигнем нещо толкова простичко, което всички ние като граждани очакваме - справедлива съдебна система, заяви Цачева.   Миналата седмица председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви пред журналисти, че е възможно между първо и второ четене да бъде внесено предложение за промяна в квотите. Дали ГЕРБ щели да са съгласни зависело от доклад на Венецианската комисия, който се очаквал в края на септември. Съпредседателят на групата на Реформаторския блок Радан Кънев заяви, че повече компромиси не могат да бъдат направени над "историческия компромис". Дори заяви, че ако се вземе такова решение, той лично ще напусне мнозинството, още преди да формацията му ДСБ и коалицията Реформаторски блок вземат политическото решение.   Проектът на промени в конституцията, станал известен като „исторически компромис“ заради участието на ДПС във внасянето му, включва трите точки на съгласие между партиите - разделяне на ВВС на две колегии - съдийска и прокурорска, чиито решения няма да зависят от пленума, пряк избор на магистрати, засилване на ролята на инспектората на съвета, създава се възможност за внасяне на жалби от Висшия адвокатски съвет до Конституционния съд.   Очаквайте подробности.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/hristo-ivanov-ochertava-se-konsensus-maksimalno-blizak-do-razbiraneto-za-natsionalen-proekt-news239525.html

Свързани новини: