Още преди две години писахме по темата „Сирия“ и за съжаление най-лошите ни прогнози се сбъднаха. Сега отново се налага да дискутираме въпроса. След като чухме какво ли не във връзка с имигрантското цунами в Европа, европейските ръководители започнаха да проявяват здрав разум. Процесът на осъзнаване на мащабите на катастрофата е в ход и това трябва да се използва. Нека припомня, че решаването на всеки въпрос започва с правилното му назоваване.

Изправени сме не пред един, а пред пет световни проблема, всеки с потенциално разрушителен глобален потенциал. Първият е конфликтът в Близкия изток и в частност в Сирия. Там преди няколко години, в Средиземно море, откриха вероятно едно от най-големите находища на газ и нефт в света и му дадоха поетично-историческото име Леванта. В един идеален свят това би могло да стабилизира световната икономика и да донесе благоденствие на гражданите на Сирия на други съседни държави. Суперсилите обаче решиха да сложат ръка на Леванта и пътем съсипаха доскоро съвсем приличната светско-мюсюлманска държава Сирия, доминирана от алауитите, които са подмножество на шиитите. С президент алауит и очен лекар по професия, първа дама сунитка и два от най-важните държавни постове - премиер и шеф на армията, заети също от сунити. Умерени сунити, естествено, щото неумерените са в абсолютните монархии наоколо и в новосформирания Ислямски халифат. Сирия беше нападната, защото президентът бил диктатор и изборите там не били демократични. Което е безспорен факт. Избори или изобщо не се произвеждат, или ако се произвеждат, са недемократични. Военните суперсили САЩ и Русия са наясно, че достъпът до ресурси е жизнено важен не само за продължаване на господството им, а изобщо за оцеляването им. За Русия специално падането на сегашната власт в Сирия ще означава и загуба на единствената й военна база, морска и въздушна, в Средиземноморието.

Вторият проблем е предстоящото приземяване (или по-точно рухване) на световната финансова система и в частност на сегашната резервна валута - американския долар. Неочакваните катастрофални събития са известни като „черни лебеди” по остроумната класификация на ливанеца от гръцки произход Насим Талеб. Понеже сриването на финансите е очаквано, то следва да се определи не като черен, а като „сив лебед”. А може ли да не се случи?

Защо системата ще рухне е ясно от елементарната статистика. Съвкупният дълг на Япония е над 400% от нейния брутен продукт, а този на Италия, Франция и САЩ е около 300%. На този фон гърците са направо цъфнали и вързали, а за България може да се счита, че изобщо няма дълг. Има ли впрочем човек, който да си мисли, че Гърция примерно ще върне каквото и да е на когото и да е от дълга си на стойност 320 милиарда? Който дълг вече е 403 милиарда, щото току-що й подариха нови 83. А преди й бяха опростили още 500. Важно е обаче какво и докога можеш да си купиш с тези пари. Третият проблем е предстоящият сблъсък между Индия и Пакистан по повод на оскъдните водни ресурси на двете страни. Тъй като там конвенционалните сили са неравни, по-слабата страна ще бъде силно изкушена да използва неконвенциално оръжие. Примерно ядрено.

Четвъртият проблем е очакваната слаба световна реколта и влошеното снабдяване с храна на милиарди хора през следващите три години.

Петият проблем наистина е глобален. И той е свързан със смисъла на днешната цивилизация и по-точно с нейното необуздано развитие както в демографско, така и в технологично отношение. Докога можем да растем? И в кой момент Земята ще реши, че сме твърде много и че твърде много я притесняваме?

Проблемът „Сирия” наистина е първи, защото той вече е като рибена кост в гърлото на Европа, САЩ и Русия. Ненапразно в Москва вече е върволица от премиери на ключови държави от района, а скоро и шефовете на САЩ и Русия ще се срещнат лично. Има опасност ако Западът се забави, Русия, Иран и Асад сами да свършат с Ислямска държава. Достатъчно е като начало да се разбомбят нефтените кладенци и да се прекъснат пътищата за износ на нефт, използвани от Халифата. Нещо, което САЩ по необясними (или по съвсем обясними?) причини не искат да направят. Като начало е необходимо да се синхронизират действията между бойните авиации на САЩ и Русия, защото иначе лесно ще се стигне до автоматично сваляне на самолети с всички произлизащи от това страхотии. Това се отнася и до комплексите за противовъздушна отбрана и особено до руските комплекси С-300 (вече в Сирия) и С-400 (засега не е известно дали тези ракети изобщо ще бъдат инсталирани там). За САЩ и Израел ще бъде малък кошмар, ако системите от С-серията попаднат у „Хизбула“. А това може да стане не само чрез Сирия, а и чрез Иран. Ако САЩ и Русия не се разберат за Сирия и Ислямска държава (а и за бъдещата експлоатация на Леванта), американците могат да пренесат бойните действия в Северен Кавказ чрез известните засега 5000 руски граждани, биещи се на страната на халифата. Впрочем халифатът и сам може да опита контраатака в Русия, след като руските щурмови самолети му попилеят нефтения бизнес. В отговор може да последва истинска атака срещу долара, финансов колапс на САЩ и обезценка на американската валута с 80%, каквото е становището на водещи американски анализатори. И всичко това в навечерието на президентските избори през ноември 2016... Забавлението ще бъде гарантирано.

КАПАН

Темата за „Капана Сирия”, в който всички вкупом паднаха (в Сирия добри няма, проблемът е да победят най-малко лошите), е безкрайна. Като начало предстои да видим как имигрантското нашествие ще промени политическата карта на Европа. Например във Франция, където шансовете на Марин льо Пен за победа не само на първи, но и на втори тур нарастват. Или във Великобритания, където настроенията за напускане на Европейския съюз стават все по-силни. Да не говорим за Гърция, където крайнолеви и крайнодесни отново се прегърнаха, без видимо да изпитват някакво неудобство. Но защо е нужно да гледаме толкова надалеч? И у нас случаите на политическа проституция нито са нови, нито са на път да изчезнат. Както гласи една стара еврейска поговорка, за каквото и да ви говорят, става въпрос за пари. Днес е почти същото, само дето вместо безсмислените вече „пари” трябва да напишем „ресурс”. И да се молим той да стигне поне за нас и за децата ни. А за по-нататък?