Артур Мас предприе "мисия", за да издейства независимост за Каталуния

на Каталуния Артур Мас, поел “мисията” да поведе към
независимост своя регион в Североизточна Испания.
“Спечелихме”, обяви той възторжено в неделя вечерта на
четири езика (каталунски, испански, английски и френски) пред
тълпа от симпатизанти, дошли да празнуват победата на
сепаратистките листи в регионалните избори, независимо че вотът
говори за дълбоко разделение в Каталуния.

Закърмен с умерения национализъм на каталунската буржоазия,
59-годишният барселонец с реноме на разумен и прагматичен
политик поднесе голяма изненада, поемайки “ангажимента” да
осъществи “без никакво насилие” процес, водещ по думите му към
създаване на “нова държава в Европа”.

Избирателите в Каталуния впрочем се произнесоха в неделя за
пръв път по въпроса за независимост на региона - въпреки
съпротивата на Мадрид.

Безупречно сресан и с масивна челюст, Мас - баща на три деца
в над трийсетгодишен брак, бе наречен “Хубавеца” от сатириците,
чиито шаржове го представят като екзалтиран плейбой. Пред
журналистите обаче застава приветлив, но строг и дори
безкомпромисен ръководител, който разказва за един сепаратистки
“процес”, подготвян години наред.

Роден през 1956 г. в Барселона, в семейство на индустриалци,
той е на 19, когато умира диктаторът Франко. “Никога не съм бил
свързан с антифранкистките движения”, казва той за младежките
си години, необременени и от “прокаталунска идеология”.

Завършил елитния Френски лицей, Мас следва икономика и
право, опитва сили в износа на асансьори чрез бащината си фирма,
после се проваля като шеф на друго дружество, което фалира.

“Ефективен служител”

Впоследствие обаче се проявява като “ефективен служител” в
администрацията на региона, признават неговите критици.
Става член на прокаталунската либерална партия, водена от
внушителна фигура - центриста Жорди Пужол, управлявал региона от
1980 до 2003 г., а през 2014 г. забъркан в шумен скандал с
данъчни измами и корупция.

В регионалното правителство Пужол му поверява обществените
поръчки, после икономиката, а накрая го обявява за свой приемник
като “подготвен и сериозен” функционер.

“Въпросът е как така човек, смятан за технократ, се превръща
в патриотичен водач, в когото едни виждат пример за вярност към
родната Каталуния, а други твърдят, че ни води към катастрофа”,
отбелязва есеистът Жорди Амат, експерт по каталунските въпроси.

Мас често припомня ключов според него епизод от 2006 г.:
като лидер на местната опозиция той решава, че може тайно да се
разбере с министър-председателя на Испания, социалиста Хосе Луис
Родригес Сапатеро, за да уговори нов статут за Каталуния -
определяна като “нация” - и да издейства регионът да бъде
управляван от партията, спечелила в изборите най-много места.

Неговата партия излиза начело, но регионален лидер става
социалист. Мас се чувства излъган, после и предаден, когато
широката каталунска автономия е частично анулирана през 2010 г.
от Конституционния съд по искане от партията на консерватора
Мариано Рахой.

В края на 2010 г. Мас става премиер на Каталуния - година
преди Рахой да оглави испанското правителство.
Кризата го прави непопулярен, тъй като лидерът орязва доста
бюджета на обществените служби - Мадрид отказва да преговаря за
по-голяма данъчна автономност на региона.

“Последен лидер на автономната област”

Мас предложи като лозунг, мобилизиращ хората, “правото да
решава на областта Каталуния”, напомня Амат. По думите му, тази
концепция, “доведена до краен предел в последиците, създаде в
каталунския политически живот проблем, който нямаше как да бъде
решен” заради категоричния отказ на Мадрид да склони на
референдум за самоопределение.

От 2010 г. Мас се представя за един от “войниците, победени
в сражение за непобедима кауза - свободата на Каталуния”.

“Налуден месианизъм”, протестират критиците му. Упрекват го,
че е разсякъл Каталуния надве - пренебрегвайки несъгласните с
отцепването й - и че е провокирал дискусия с черно-бели
интерпретации: Каталуния олицетворява в нея жертвеното начало,
защитата на свободата и е противопоставена на Испания,
изобразена като вечен потисник.

Други смятат, че е възприел стратегия тип “изпреварващо
бягство”, целяща да маскира слабостите му като ръководител,
проявявани в борбата с безработицата, а и с корупцията в
собствената му партия.

Известно недоверие към него се прокрадва и в самия
отцепнически лагер, където го смятат за ловък играч и изпечен
хитрец, макар да превъзнасят стратегическите му умения.

“Щом приключи този политически процес, нямам особено желание
да продължа политическата си кариера - заявява той пред АФП. -
Нямам амбицията да стана първи лидер на каталунската държава,
искам да съм последен лидер на каталунската автономна област.”

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител