По пътя на мигрантите към Европа

на хората, бягащи от Близкия изток към Европа. И докато
автобусите продължават да превозват още бежанци и мигранти към
границата всеки ден, започна да изниква един нов импровизиран
ред.

Надин Корние не може да намери думи. Гледайки
железопътната линия, водеща към Македония от малкото гръцко
селище Идомени, облечена в синя жилетка на Върховния комисариат
на ООН за бежанците, тя запазва самообладание, докато стотици
хора седят под слънцето, формирайки широка редица към границата.
Гръцката полиция пропуска малки групи, които се сменят в края
на опашката от новопристигащи, слизащи от автобусите и
пристъпващи бавно към калното поле.

След като убедила кмета на Идомени да разреши да бъдат
издигнати малко палатки, Корние, която е високопоставен служител
на комисариата, се надява, че скоро хората ще могат да чакат на
сянка през часовете, които са необходими, за да се стигне до
началото на опашката.

“Хората няма да останат тук”, обясни тя. “Но поставянето
на палатките ще позволи мъничко достойнство…”, замълчава за
малко, преди да продължи: “Трудно е да се повярва, че това се
случва през 2015 г.”.

Хиляди хора, между 5000 и 6000 според оценките на Корние,
пристигат на тази граница всеки ден от Сирия, Ирак, Афганистан,
Гана, Еритрея, Иран и други места след тежки пътувания, които са
предприели с надежда за по-добър живот в Европа.

Гръцката полиция казва, че около 4000 души преминават
границата всеки ден. Според македонската полиция броят клони към
6500 за 24 часа. Във всеки случай Гърция е един от първите
входни пунктове на мигрантите и бежанците, а преминаването им в
Македония се превръща във важна стъпка по техния път.

Мнозина са преминали през Егейско море от Турция до някой
гръцки остров. Острови като Лесбос са претъпкани, необходими са
дни, за да бъдат регистрирани мигрантите от властите и да си
осигурят място на ферибот за по 50-60 евро. Автобусите започнаха
да извършват пътуването до Идомени от Атина средно за 60 евро.
След като бежанците и мигрантите се регистрират в Гърция,
те могат свободно да пътуват. Лъскавите туристически автобуси,
които пристигат, правят черните пътища на Идомени да изглеждат
малки.

Мохамад Явади, на 16 години, пътува от Иран две седмици.
Той бърза, защото е чул, че границите скоро ще бъдат затворени.

На железопътната гара в Идомени Явади получава кифла и вода от
гръцки и германски доброволци, които са поставили пункт за
дарения. Заедно с групата, с която той пристигна с автобуса,
най-накрая е пропуснат от гръцката полиция, по сигнал на
македонската полиция, която казва, че може да приеме още хора на
20-минутни интервали. Тази система изглежда работи, като се
изключат случаите, при които някои хора се опитват да се
прехвърлят в група, намираща се по-близо до предната линия,
предизвиквайки разгорещени и често пъти отчаяни спорове.

Само преди седмици беше документирано как македонската
полиция брутално бие хората, опитващи се да преминат границата.
В понеделник правозащитната организация Хюман райтс уоч
критикува изблиците на насилие от страна на македонската
полиция, включващи побои и малтретиране.

Но Корние казва, че ситуацията се е подобрила, след като
системата на групиране намали паниката както в полицията, така и
сред мигрантите. Бежанци от Сирия, преминали границата, заявиха
пред ДПА в Гевгелия, че не са били малтретирани.

Един от тях Анас К., 23-годишен студент по технически
науки, чието семейство все още е в Дамаск, говори от влак на
гарата в Гевгелия на път към сръбската граница. Влакът,
претъпкан със семейства в коридорите, пристигна от лагер на
македонска територия, където хората отиват, след като бъдат
пропуснати да преминат пункта Идомени. Те плащат по 25 евро за
пътуването, което буди недоволство сред македонските
таксиметрови шофьори, събрани край входа на лагера, които
предлагат да откарат 4-5 души срещу 100-120 евро.

Палатките в Идомени се издигат до късно следобед, когато
мълния прерязва небето. Десетки тоалетни и новоинсталирани мивки
вече функционират, когато строителните работници монтират
последните елементи на палатките.

Почивката е голямо облекчение за семейство Хасан, което
пътува заедно от Хама, Сирия. Фахд, 50-годишен авиационен
инженер, казва, че се опитва да стигне до Австрия, където
най-големият му син е пристигнал преди един месец. Неговата
съпруга Алам ал Алдин, дъщеря и 13-годишният му син Фатен
пътуват с него. Последният носи цигулка.

“Не исках да напускам, но беше ужасно”, казва дъщерята
на Фахд, 20-годишната Махасан. В Сирия Махасан е учила
английски. Тя се надява да продължи учението си и да влезе в
баскетболен отбор. “Липсваше ни бъдеще, ние нямахме бъдеще.
Нямахме живот!”, казва тя.

“Ние нямахме нищо”, казва 25-годишният Каис А., кимайки
в потвърждение. “Имаше само смърт и убийства. Аз не искам да
умирам сега”.

Каис иска да отиде в Холандия или Германия.
“Хората там не гледат на нас като на араби, те не гледат
на нас като на сирийци. Те гледат на нас като на човешки
същества”, посочва той.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител