Слаби резултати ще лишават частните училища от държавно финансиране

Слаби резултати на учениците в частните училища ще ги задължават да връщат полученото държавно финансиране. Върнатите пари ще се прехвърлят към училищата с най-високи образователни резултати. Това решиха депутатите, които на извънредно заседание днес продължиха с окончателното гласуване на проектозакона за предучилищното и училищното образование с основен вносител бившият зам.-министър на образованието и настоящ председател на ресорната комисия в парламента Милена Дамянова (ГЕРБ). След продължителен дебат "за" или "против" държавното финансиране на частните детски градини и училища, на 3 септември Народното събрание одобри предложението на вносителите - Дамянова и група депутати, като уточни в текстовете, че финансиране може да има само за обучението, но не и за допълнителните услуги, които предлагат частните образователни институции и за които събират такси от родителите. Другото условие е да освобождават от такса 20% от учениците си. С приетите днес членове от проектозакона (от 180 до 290) НС добави и изискването за високи резултати на учениците. Държавното финансиране за частните училища, което ще се получава чрез бюджетите на общините, ще може да се отнема и при констатирано нарушение на нормативните актове. Финансирането ще бъде възстановявано след отстраняване на нарушението и/или постигане на необходимите образователни резултати от учениците . Конкретните критерии за резултатите на учениците, под които парите ще трябва да бъдат върнати, ще бъдат разписани в държавен образователен стандарт за финансирането на институциите, който трябва да бъде публикуван след окончателното приемане на целия проектозакон и обнародването му. Ако държавно или общинско училище покаже ниски резултати при националните оценявания на учениците, няма да връща парите от бюджета си, предназначени за осигуряване на качествено обучение, а ще е длъжно да ги разходва целево за реализирането на програми или мерки за подобряване на образователните програми. Разрешение за разходването им ще дава първостепенният разпоредител с бюджет (община или министерство). Тези училища няма да имат правото да използват това финансиране за възнаграждения на учителите. Няма ограничения за начина, по който училищата с високи резултати могат да разходват парите за осигуряване на качеството на обучението. Други текстове, които бяха приети днес от депутатите, разрешават първостепенните разпоредители с бюджет (министерства и общини) да делегират на директорите на училищата и детските градини да реализират собствени приходи , като им предоставят за управление ползваната от тях държавна или общинска собственост, в случаите, в които те не разполагат с тези права по силата на нормативен акт. Запазва се сегашният механизъм за финансирането на градините и училищата: бюджетите ще се определят на база броя записани деца/ученици и стандарта за годишна издръжка на дете или ученик в дадения вид училище. Стандартите се определят всяка година с акт на Министерския съвет. Запазват се и делегираните бюджети, директорите ще продължат да имат правото да се разпореждат със средствата на училището, да определят числеността на персонала, заплатите, преподавателската натовареност, броя на групите и паралелките, както и броя на учениците в тях (в рамките на нормативно изисквания минимален и максимален брой ученици). Те ще могат също да извършват компенсирани промени по плана на приходите и разходите, в това число между дейностите, като уведомяват за това първостепенния разпоредител с бюджет (за общинските училища - съответната община, за държавните - Министерството на образованието и науката или друго министерство). Днешното заседание на Народното събрание, започнало след четвъртия опит за осигуряване на кворум в пленарната зала, приключи след около час работа на депутатите, когато Стоян Мирчев (БСП) поиска поименно броене, което показа, че в залата са останали по-малко от 121 души и председателят Цецка Цачева закри заседанието. Приетите през последните няколко седмици текстове от проекта променят основно структурата на училищното образование, като основният етап вече ще се завършва в VII, а не в VIII клас, а гимназиалният ще се дели на две - до X клас и до XII. Учениците, които изберат да завършат училище в X клас, ще получат диплома, която не им дава право да кандидатстват в университет. Разделянето на гимназиалния етап на две беше мотивирано от вносителите с факта, че според конституцията образованието е задължително до 16-годишна възраст и с аргумента, че така учениците в риск да отпаднат, преди да завършат XII клас, ще могат по-лесно да получат диплома. Проектозаконът, който се внася за втори път в НС, след като не беше приет през първия мандат на ГЕРБ заради предсрочното падане на правителството от власт, не дава решение на основен недостатък при управлението на училищата - той не въвежда мандатност и брой допустими мандати за директорите. Следващото извънредно заседание на парламента, който официално е във ваканция заради предстоящите местни избори, бе насрочено за 30 септември.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_564643.html

Свързани новини: