Спешната помощ не е нито ефективна, нито ефикасна според Сметната палата

Основните проблеми в работата на Спешна помощ са навременото оказване на помощ и липсата на квалификация на медицинските екипи, заяви председателят на Сметната палата Цветан Цветков по повод изготвения доклад за дейността на Спешна помощ през 2010 и 2014 г., а "основният извод" е, че спешната медицинска помощ в България не е "нито ефективна, нито ефикасна".

56% от лекарите, заети в Спешна помощ през 2010 г. са нямали нужната квалификация, като процентът е намалял на 51% през 2014 г., но това се е дължало на текучество на персонал, а не на повишаване на квалификацията, допълни Цветков

Сметната палата открива проблеми и по отношение на медицинския транспорт и апаратурата, които според одита са морално и физически остарели и това създава рискове за оказване на адекватна медицинска помощ.
 
Отчетен е и проблемът с преминаването към националния телефон за спешни повиквания 112 и липсата на добра връзка между екипите на Спешна помощ и самите болници.

В системата на 112 няма ясни критерии кое повикване да се опише като спешно. Операторите на 112 не са медицински лица и се случва да не доуточнят симптоми на пациента, по-често се бъркат адреси, няма пълна връзка между информационните системи на 112 и спешната помощ, което отнема време за обработка на сигнала от специализираните диспечери в бързата помощ.

15% могат да получат спешна медицинска помощ в диапазона над 30 минути, което в някои случи може да бъде и фатално, а само 58 на сто от населените места в страната имат възможност да получат достъп до филиал на спешна медицинска помощ в рамките на 20 минути. Д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването уточни, че не е само нужно линейката да стигне до болния, но и да го транспортира до подходящото болнично заведение, което може да отнеме много повече време от заложеното в стандартите.

Според рапортите на филиалите преобладаващата част от закъсненията са по вина на оператора - 4.47 на сто. Незначителна е частта на забавените от медицинските екипи повиквания - 0.09 на сто.

От Сметната палата са анализирали и фишовете за отчети на 7 центъра за спешна помощ. Според тях времето за обработка на повикванията е до 2 мин. в преобладаващата част от проверените фишове. Най-бързо се обработват повикванията в ЦСМП-Пловдив и Кюстендил. Изчисленията на одиторите сочат, че най-бързо организираният център е този в Пловдив, където 90 н а сто от всички случаи се обслужват до 15 мин. от обаждането. След това са Благоевград, където в 90 на сто от случаите линейката пристига до 20 мин., Варна (до 23 мин.) и ЦСМП-Кюстендил (до 25 мин.). Центровете София-град и Софийска област достигат до ниво 90 на сто след 30-ата минута.

Докладът констатира отдавна известните проблеми на спешната помощ – ниски заплати на заетите в системата, неравномерна натовареност, създаването на многобройни документи и концепции през годините, които обаче не решават проблемите.

В системата са заети 7111 души, с които са формирани 357 мобилни екипа - 75 реанимационни, 127 лекарски, 125 долекарски и 30 транспортни. Освен тях функционират и 167 стационарни екипи. Според информацията, през 2014 г. началната месечна основна заплата на лекар с една специалност в спешната помощ е била 700 лв., а на лекар без специалност – 650 лева. Медицинските сестри са вземали по 520 лева.

Като сериозен проблем в документа е отчетена голямата разлика в средното възнаграждение на медиците в отделните райони на страната. В София например спешните лекари без специалност през миналата  година са получавали средно по 1410 лева, докато в ЦСМП-Благоевград – 915 лева или 35 на сто по-малко.

Прочети цялата новина http://www.dnevnik.bg/zdrave/2015/09/29/2618021_speshnata_pomosht_ne_e_nito_efektivna_nito_efikasna/?ref=rss

Свързани новини: