Кабинетът дава зелена светлина чужди изтребители да охраняват небето ни

Правителството предлага чужди самолети да охраняват въздушното пространство на страната. Това ще стане с приемането на промени в закона за отбраната. Според действащите сега текстове охраната на въздушното пространство се осъществява от българската армия. Сега текстът е коригиран и той разрешава на министъра на отбраната да разрешава за охрана на небето ни да бъде използвано въоръжение и техника на съюзнически държави.  От мотивите към промените става ясно, че подобно предложение е дошло още по време на срещата на върха на НАТО през есента на 2014 година. Тогава е посочена необходимостта от провеждане на съвместна мисия за усилване на способностите по охрана на въздушното пространство на страните от източния фланг на НАТО. Освен използването на самолети, правителството предлага да се използва оръжие при отказ на самолет да се подчини на нареждания на българските власти. Охраната на въздушното пространство трябва да стане след подписването на двустранен договор със съответната държава, която изявява желание за това.  Въпреки че правителството даде мандат на военния министър Николай Ненчев да води преговори за купуването на нов тип изтребител за Военновъздушните сили, кабинетът твърдо върви към варианта друг да охранява въздушното ни пространство. Според военния министър, освен за ремонта на изтребителите ни, Полша е проявила интерес и за охраната на небето ни.  Вариантът за това друг да охранява българското въздушно пространство е пагубен за бойната ни авиация, коментира пред OFFNews бившият зам.-министър на отбраната Симеон Николов . Основната причина според него е в това, че бойните ни летци няма да могат да навъртат необходимите летателни часове, за да бъдат добре подготвени. Това означава загуба на човешки ресурс, тъй като може да се стигне до напускане на авиатори. "Когато се премине към охрана от чужда държава, ние ще загубим летците, които трябва да имат по 180 летателни часа на година. Губейки летците, дори един ден да имаме нов многоцелеви изтребител, ние ще трябва тепърва да изграждаме тези кадри", обясни той. Според него "подобна услуга никак не е евтина" и даде пример с балтийските държави, където действа този механизъм. Там са ангажирани 160 души наземен състав плюс разходите по ползването на самолетите и горивото за тях.  "По този начин губим най-ценното си - подготвените летци. Техника един ден ще купим, но няма да имаме летци, които са най-скъпите кадри в армията и за които е необходима сериозна подготовка. Друга причина е това, че е срамно, когато си държава, използвала първа в света авиацията за бойни цели и със собствено самолетостроене, и да се откажеш от всичко това", коментира още Николов. Според него проектът за купуване на нови изтребители и разговорите за ремонта на руските МиГ-29 умишлено са протакани във времето, с цел да се отиде на варианта за охрана на въздушното пространство от други държави. По думите му има съветници в МО, които "с идеологическа и политическа обремененост, съчетано с нереални аргументи, че ще спестим над 1 млрд. евро от купуването на нов изтребител", са дали тласъка към подобен развой. "Изборът да сме членове на НАТО е необратим. Връщане назад няма", каза още Николов. Решението няма да се отрази фатално на авиацията ни, категоричен е бившият служебен министър на отбраната Тодор Тагарев . По думите му през последните години към авиацията се проявява пренебрежение и подобно решение е неизбежно. "Независимо от това дали ще ремонтираме или не руските си изтребители, след няколко години те няма да са годни. Всичките тези разговори с Полша са само за това как да закърпим положението за няколко години, които трябва да се използват за намиране на по-трайно решение за изтребителната авиация", коментира той пред OFFNews. В този смисъл, ако се върви към предложението бюджетът за отбрана да се повишава с по 150 млн. лв. на година, ще има възможност за купуване на нов самолет. Симеон Николов е дори по-оптимистичен в прогнозите си, като смята че за това може да се отделяд по около 80 млн. лв. на година. "Погрешно се представя твърдението, че няма средства. За всеки голям проект има две години финансова гаранция на кредита, плюс седем до десет години изплащане. Изплащайки един такъв кредит, означава при 1 млрд. лв. бюджет, да плащаш примерно 80 млн. лв., което за едно министерство е сравнително поносима сума", обясни той и припомни, че проектът за купуване на нови изтребители е бил готов още през 2008 година.  Според Тодор Тагарев вариантът, при който ще плащаме за охрана на въздушното пространство и купуване на нови самолети, няма да натовари драстично бюджета. Той е съгласен обаче, че ще бъдат изгубени добре подготвени пилоти. "Едно възстановяване след това би струвало ужасно скъпо. Това че някой друг ще помага за охрана на въздушното пространство не е проблем сам по себе си. Нашите летци може да продължат да водят подготовка и евентуално да се инвестира в нови, които да бъдат подготвени за новия самолет. Това донякъде би облекчило процеса, но въпросът е ще отиваме ли към купуването на нов изтребител или не", коментира още той.    

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_565054.html

Свързани новини: