09/30/15 08:19
(http://www.klassa.bg/)

Какво вижда Путин, когато е пред сирийското огледало

 Като вдига залозите в Сирия - чрез подкрепата за президента Башар ал Асад с танкове, морска пехота и отбранителни системи - Владимир Путин умишлено поставя Запада в много неудобна позиция.

Москва и Вашингтон спорят относно конфликта от самото му начало. В сърцевината си това не е само геополитическо съперничество, но и дълбоко идеологическо различие.

Резултатът е вариант от ХХI век на Испанската Гражданска война от 30-те години на ХХ век между фашистите и комунистите, предшествала Втората световна война. Това е бил конфликт, захранван от големите държави, които просто не можели да отстъпят и да направят компромис.

След като Путин дойде на власт в края на 90-те години стилът му на управление - както и политическите му послания към населението - са доста елементарни. Хаосът - било сегашният конфликт в Сирия или всеобхватният икономически колапс след разпадането на СССР - е опасен и трябва да се избягва.

Путин винаги е заявявал ясно, че тази стратегия изисква силен лидер и воля понякога да бъдеш брутален. Това е подход, който - както лично той и мнозина руснаци вярват - е успял в Чечения и сега ще проработи срещу "Ислямска държава"

Погледнато от Вашингтон - особено от Белият дом и Държавния департамент - нещата изглеждат далеч по-различни. Особено след "Арабската пролет" администрацията в САЩ твърди, че диктатурата и липсата на отчетност на властта са истинският проблем на Сирия. След толкова много избити хора, казват в Белия дом, Башар ал Асад трябва да си ходи.

Проблемът, разбира се, е, че политиката на Вашингтон в Сирия е очевиден провал - позиция, признавана вече от мнозина настоящи и бивши американски официални лица. Възходът на "Ислямска държава " сам по себе си е нещо лошо. Сега стотици хиляди сирийци "гласуват с краката си", бягат от препълнените бежански лагери в Близкия изток и създават друга криза в Европа.

Спорно е колко точно вина има Западът за събитията в Сирия. Още при избухването на насилието в края на 2011г. някои западни дипломати смятаха, че страните им са влошили положението. Като окуражиха протестите срещу Асад - особено след резултата от гражданската война в Либия - те смятат, че САЩ и съюзниците им са създали нереалистични очаквания за предстояща интервенция на Запада. Като са изпратили сигнали, че това няма да се случи, твърдят те, протестите са изгубили остротата си много по-рано и в крайна сметка по този начин са били спасени човешки животи.

Според други - особено в САЩ, една страна, родена от революция - подобно говорене пропуска най-важното. Асад и хората около него избраха бруталното смазване на недоволството. Оставането на Асад на власт не може да се толерира. Дори една мащабна военна интервенция срещу него да е политически и вероятно практически неприложима, единствената реална опция е да се подкрепя умерената опозиция.

Проблемът, разбира се, е че този подход не свърши работа. "Ислямска държава" завзе повечето от Сирия. И докато самолетите и дроновете на САЩ и арабските им съюзници бомбардират позициите на групировката, силите на Асад използват още по-голяма и безразборна сила срещу други бунтовнически организации.

Ситуацията в Сирия предлага на Москва едновременно шанс и опасност. Чрез драматично увеличаване на подкрепата си за Дамаск, руснаците могат да засилят геополитическото си влияние над единственият им останал реален съюзник в района. А това е и още един шанс да бъде унижен Западът.

Но освен това, Русия е загрижена повече от която и да е друга държава от "Ислямска държава". Ако властта на групировката се наложи твърде много в Близкия изток, тя може да подпали отново конфликта в Кавказ, смазан преди повече от десетилетие с висока човешка, финансова и военна цена, смятат в Москва.



За Путин идеалното би било Русия да изиграе своята роля в един по-широк алианс срещу "Ислямска държава". При тези обстоятелства всяка сила е добре дошла. Предвожданите от САЩ части могат да започнат удари срещу лидери на "Ислямска държава" и други екстремисти. В Ирак руската военна подкрепа - предимно под формата на оборудване като бойни самолети, например - вече се напасва с подкрепата от Иран и Вашингтон. В Сирия руснаците биха могли да укрепят правителствената армия, вършила неща, за които Вашингтон по-добре да не знае.

В Ирак, донякъде, това вече се случва. Но като стане дума за Сирия, всеки разговор за по-широк съюз срещу "Ислямска държава" стига до безизходица. Вашингтон се намеси в опит да ограничи руските действия като лобираше в Турция и Гърция да затворят небето си за руски полети.

Има обаче и някои неудобни истини. Тези действия може само да удължат войната. За първите 15 години от този век западните държави почти не са имали дългосрочен успех в стратегии за борба с бунтовници, основани на въздушни удари и опити за възстановяване на законността. Няколко други държави, обаче, доказаха, че са по-ефективни чрез доста по-брутална тактика. Русия го стори в Чечения. Шри Ланка го направи срещу Тамилските тигри.

Отразявал съм войната в Шри Ланка за "Ройтерс". Правителството използва стратегията на масираната и безразборна огнева мощ в комбинация с потъпкване на човешките права. Но не може да се отрече, че тя проработи и войната приключи.

Изглежда Москва е стигнала до заключение, че в Сирия единствено правителството разполага с възможности и воля да победи.

Трудно е да си представим голям брой руски войски да започват офанзива в Сирия. Но след Чечения и Украйна руската армия не може да се оплаче от специалисти по "тъмната страна" на модерните конфликти. Те могат да бъдат добавени по същия начин, както американските съветници в Ирак, само че с по-малко задръжки за употребата на сила.



Тук Западът не може да претендира за по-висока морална позиция. В Йемен преди оттеглянето по-рано тази година официални лица казваха на западните специални части умишлено да избягват сближаване с правителствените войски, за да не бъдат обвинени в неизбежни случаи на нарушаване на човешките права. В Ирак шиитските милиции, лоялни на подкрепеното от САЩ правителство, извършиха толкова много жестокости, че някои регионални експерти казват, че сунитското население би предпочело да остане "Ислямска държава".

Засега излежда малко вероятно администрацията на Обама да направи поврат в сирийската политика в месеците, оставащи до края на управлението му. Не е вероятно и Хилари Клинтън, ако стане президент, да промени радикално политиката от времето на мандата ѝ като държавен секретар и да позволи на Асад да остане. Предвид продължаващата конфронтация в Украйна, където американски съветници вече обучават украинската армия на няколко километра от сражаващите се руски части, шансовете за сделка с Москва изглеждат още по-малки.

От няколко години насам западни представители допускат вариант Русия да постигне споразумение, в което Асад си тръгва, но тези около него остават на власт. Обаче все по-често хора от Европа и Вашингтон шепнешком казват, че запазването на сирийския лидер на поста му изглежда най-простият вариант. По-рано този месец - малко преди имигрантската вълна да принуди Германия да скъса Шенгенското споразумение и да върне граничния контрол - канцлерът Ангела Меркел призна, че е необходимо да се говори с Москва за Сирия. Руснаците може би очакват още подобни отстъпки.

Всичко това би паснало идеално на Путин. Той няма интерес от това да се създава прецедент авторитарни лидери да бъдат принуждавани да се оттеглят, само защото са се задържали прекалено дълго на власт или са убили твърде много хора.

Авторът е кореспондент на "Ройтерс" по въпросите на отбраната. В момента е в отпуск, докато изпълнява длъжността изпълнителен директор на Проекта за изучаване на 21 век. Изразеното мнение е лично. Текстът е написан преди посещението на Владимир Путин в Ню Йорк и срещата му с президента Барак Обама в понеделник.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване