09/30/15 22:01
(http://www.klassa.bg/)

След забавянето, скачайте напред смело

 Понякога бездействието е по-полезно от предприемането на

някакво действие. На 17 септември Управлението за федерален
резерв (УФР) на САЩ взе правилното решение да остави основния си
лихвен процент непроменен, на нивото близо до нулата, на което
се намира от 2008 година. При условие че инфлацията е далеч под
целевото равнище на УФР от 2 пункта и на фона на широко
разпространените съмнения за китайската икономика, едно
повишаване би било ненужен риск.

Джанет Йелън, президентът на американската централна банка,
обаче ще се изправи пред също толкова тежък избор през октомври
- и евентуално много месеци след това. И когато и да започване
повишаването, финансовите пазари очакват лихвите да останат на
исторически ниско равнище в продължение на години. Епохата на
неконвенционалните парични условия не показва признаци да е към
своя край. Ако централните банки в богатия свят се върнат към
нормалното положение, за което така жадуват, техният стандартен
набор от инструменти може да не е достатъчен. Време е да се
мисли по-смело, по-специално що се отнася до представата за
целева инфлация.

Това е така, защото обичайната връзка между инфлацията и
безработицата изглежда е нарушена. В краткосрочен план
икономистите очакват тези две променливи да се движат в
противоположни посоки. Високата безработица би следвало да
потисне цените надолу; а ниската - да изпрати инфлацията нагоре,
като повиши трудовите възнаграждения.

За жалост в много богати държави този стандартен термостат за
инфлацията заблуждава. През 2008 г. икономическият растеж се
загуби и безработицата се извиси, но инфлацията потъна под
целевото равнище едва постепенно. Сега, тъкмо обратното,
безработицата спадна до забележително ниски нива, но инфлацията
остава анемична. Това поставя централните банки в непозната
досега ситуация. Приемайки, че един бум на заетостта ще повлече
неминуемо повишаване на цените, както УФР, така и Bank of
England прекратиха своите програми за купуване на облигации с
цел стимулиране на икономиката и подготвиха пазарите за задаващи
се вдигания на лихвените проценти. Икономическото
възстановяване на САЩ и Великобритания вместо това бе
съпътствано от почти нулева инфлация.

Нещо по-лошо, с лихвени проценти, клонящи към нулата, централните банкери имат по-малко
поле за отговор, ако разчетат погрешно рисковете от инфлация и
затегнат паричната си политика прекалено скоро. Предвид това
безизходно положение е разумно да се погледне отвъд инфлацията -
и да се помисли дали фокусът да не бъде изместен към един
целеви номинален брутен вътрешен продукт (БВП).

Номинален, но реален

Поставянето на цел за номиналния БВП (НБВП, или общата сума на
парите, спечелени в една икономика всяка година, преди да бъде
отчетена инфлацията) е по-малко радикална идея, отколкото звучи.
То бе внушаваща доверие алтернатива, когато целевите равнища на
инфлацията станаха масова практика през 90-те години на миналия
век. Целевият НБВП понася по-добре евтиния внос, който
стимулира икономическия растеж, но понижава цените, изпращайки
сега централните банки в две посоки едновременно. Номиналният
доход освен това е по-важен за икономическото здраве на
длъжниците, отколкото инфлацията или растежа, тъй като дълговете
са фиксирани в парично изражение.

Критиците се безпокоят, че номиналният БВП е труден за изчисляване, подлежащ на ревизия и е изумително непознат на широката общественост. Но ако
номиналният БВП звучи неприятно, то това не важи за ръста на
доходите. И въпреки че инфлацията може да бъде изчислена доста
лесно, централните банки сега разчитат почти също толкова на
оценките за броя на незаетите хора в трудоспособна възраст,
който е невъзможно неясен. И най-важното, един целеви БВП ще
спаси централните банки от объркването, причинено от сбърканите
методи за изчисляване на инфлацията. За да определят своята
политика днес, централните банки трябва да решат как мислят, че
ще реагира инфлацията на спадащата безработица, а сега пазарите
трябва да гадаят какво им е в главата. Един целеви номинален БВП
няма да налага да бъде правено разграничение между прогнозите
за икономическия растеж (а оттук и за заетостта) и за
инфлацията.

Какво може да означава целевият НБВП на практика? Повечето
икономики сега са далеч от нивата на икономически растеж отпреди
рецесията. Преди финансовата криза номинален ръст на БВП от 5 %
бе сочен за нещо нормално в САЩ. Икономиката обаче е с 16 % под
равнището, на което щеше да бъде, ако бе нараствала с такива
темпове от 2006 година. Във Великобритания НБВП също е с 15 %
по-малък, отколкото можеше да бъде. Еврозоната и Япония са още
по-зле. Подобни изоставания са прекалено големи, за да бъдат
наваксани бързо; това би предизвикало опасно високи равнища на
инфлацията. Но дори в сравнение с тенденциите в последно време,
богатите икономики растат бавно; Номиналният БВП е с 5 %
по-нисък, отколкото се очакваше през 2010 година. По-бързият
растеж на НБВП може да дойде от по-висока производителност,
наемане на повече хора на работа или по-голяма инфлация; три
фактора, които богатите икономики имат капацитет да използват
малко повече.

Определянето на различна цел не означава, че централните банки
автоматично ще я достигнат. При това техният набор от
неконвенционални инструменти изглежда изчерпан. Количественото
облекчаване, което все що е в употреба в Европа и Япония, губи
популярност поради безпокойствата за цените на активите.
Лихвените проценти не може да бъдат понижени много под нулата
без радикални промени в самата същност на парите. Намирането на
правилната цел обаче е важно начало. Търпеливото чакане
инфлацията да поеме нагоре вече не е достатъчно.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване